Решение № 28 от 13.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20232000500446 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 133 от 09.06.2023 година, постановено по гражданско дело № 504/2023 година по описа на Окръжен съд-Сливен „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, със седалище град София и адрес на управление район „Триадица“, бул. „Витоша“ 18Б, ЕИК *********, представлявано заедно от К. Х. Ч. и Б. А. В. е осъдено да заплати на Р. А. М. от град Сливен, ул. „*****, ЕГН **********, сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител А. Х. М., настъпила на ********* година в резултат на ПТП от 02.08.2019 година, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019 година до окончателното и изплащане; на Й. И. Г. от с. Градец, община Котел, област Сливен, *****, ЕГН **********, сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А. Х. М., настъпила на ********* година в резултат на ПТП от 02.08.2019 година, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019 година до окончателното изплащане и на М. И. А. от с. Градец, община Котел, област Сливен, *****, ЕГН **********, сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. Х. М., настъпила на ********* година в резултат на ПТП от 02.08.2019 година, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 година до окончателното изплащане, като исковете за разликата над уважените до предявените размери от 200 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода ********* година - датата на деликта до предявяване на извънсъдебните претенции към застрахователя са отхвърлени.

Против така постановеното съдебно решение са постъпили въззивни жалби от „ДЗИ 1 Общо застраховане“ ЕАД от една страна и Р. А. М., Й. И. Г. и М. И. А. от друга.

Въззивникът-ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД обжалва решението, като твърди, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно. Поддържа, че съдът е допуснал процесуални нарушения, извършил е неточен и непълен анализ на събраните доказателства.

Счита решението за нищожно поради липса на задължителен реквизит - банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми.

Изтъква, че при постановяването му е нарушен принципа на справедливостта, тъй като съдът не е съобразил критериите, установени в ППВС № 4/68 година. Намира определените от първоинстанционния съд обезщетения за твърде завишени, въпреки недоказаността на исковете по размер. Отделно от това, при определяне на обезщетенията не били взети предвид момента на настъпване на вредите и съдебната практика, определяща обезщетения към 2019 година. Като правилен се преценява изводът на съда за съпричиняване на вредите от пострадалия, но счита, че определеният процент - 50% е помалък от действителния, тъй като М. спомогнал за собственото си увреждане и съпричиняването с поне 70-80%.

В уточнение към въззивната си жалба „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД заявява, че обжалва решението в осъдителната му част изцяло. Посочено е, че отговорността на водача Х. Е. не е доказана по основание и размер. Същият нямал техническата възможност да предотврати ПТП, като причината за настъпването му била само неправилното поведение на пострадалия, който предприел пресичане на дясната пътна лента, навлизайки в опасната зона на автомобила, придвижвайки се в тъмната част на денонощието с каруца, без светлинен източник и светлоотразители. Поддържа, че водачът на автомобила бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието, не бил нарушил правилата за движение и последвалото събитие било случайно. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, както и за присъждане на сторените разноски.

В депозирания в срока по чл. 263 от ГПК отговор от Р. А. М., Й. И. Г. и М. И. А. се поддържа, че въззивната жалба на застрахователя е неоснователна, а последвалото уточнение недопустимо. Твърди се, че в уточнението са релевирани нови оплаквания, които е следвало да бъдат посочени в основната жалба, поради което и същите не трябва да се вземат предвид от въззивната инстанция. Аргументите за завишени размери на обезщетенията и неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД били несъстоятелни. Според въззивниците-ищци, не само, че обезщетенията не били в завишен размер, но според тях те били занижени, като не били взети предвид конкретните обстоятелства, свързани с начина, по който била понесена смъртта на М.. Водачът на автомобила бил признат за виновен с влязла в сила присъда, която следвало да бъде зачетена, а отделно от това доводите за неговото виновно и противоправно поведение се подкрепяли от двете заключения на автотехническата експертиза.

Твърдят, че оплакванията за занижен принос на пострадалия са неоснователни и същевременно поддържат, че пострадалият нямал никакъв принос за настъпване на вредите.

2

Съдът приел за доказан механизъм на ПТП, като се позовал на обстоятелства, за които нямало събрани доказателства по предвидения от ГПК ред. Наред с това счел, че било осъществено нарушение по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, без такова да било релевирано с отговора на исковата молба. Не била установена забрана за движение на ППС с животинска тяга в процесния участък, не била установена надлежно липсата на светлоотразителни елементи и източник на светлина, не било установено нарушение на задължението за ползване на светлоотразителна жилетка, които да са в причинна връзка с настъпването на ПТП.

Въззивниците-ищци претендират, че поведението на М. било изцяло правомерно и изводът за съпричиняване на вредите не намирал опора в доказателствения материал. В случай, че се приеме съпричиняване, то според тях категорично същото не било в размер на 50%. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да им се присъдят разноски.

Депозирана е въззивна жалба и от Р. А. М., Й. И. Г. и М. И. А., с която решението се обжалва в частта, в която исковете са отхвърлени над присъдените до предявените размери от 200 000 лева за всеки ищец. Въззивниците-ищци поддържат, че решението е неправилно, тъй като съдът определил обезщетението при неправилно приложение на материалния закон, в изключително занижен размер, както и неправилно приел наличие на съпричиняване. Поддържат, че справедливия размер на обезщетението, съответстващ на обема на неимуществените вреди възлиза на по 200 000 лева за всеки един от тях.

Релевантните за определяне на обезщетението доказателства останали недооценени от решаващия съд. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД била приложена формално и не били съобразени обективните критерии, посочени в ППВС №4/68 година. Съдът не взел предвид ежегодно нарастващите размери на застрахователните лимити, икономическата конюктура и практиката на съдилищата. Неправилно била приложена от съда разпоредбата на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД, като се позовавал на нарушения, допуснати от водача на каруцата М. - движение при липса на светлоотразителни елементи и източник на светлина, движение в забранен участък и внезапна промяна в посоката на движение. За доказан бил приет механизъм на ПТП с позоваване на обстоятелства, за които нямало събрани доказателства по предвидения от ГПК ред, както и на оспорената АТЕ и без да бъде съобразено, че са налице данни не за внезапно навлизане на ППС на платното за движение косо на лекия автомобил и пресичане на дясната пътна лента, а за движение на каруцата в полагащата й се пътна лента и в посока, обратна на движението на лекия автомобил. Съдът приел, че е осъществено нарушение по чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, без такова да било релевирано с отговора на исковата молба. Твърди се, че не била установена забрана за движение на ППС с животинска тяга в процесния участък, не била установена надлежно липсата на светлоотразителни елементи и източник на светлина, не било установено нарушение на задължението за ползване на светлоотразителна жилетка, които да са в причинна връзка с настъпването на ПТП.

Въззивниците-ищци претендират, че поведението на М. било изцяло правомерно и изводът за съпричиняване на вредите не намира опора в доказателствения материал. В случай, че се приеме съпричиняване, то според тях категорично то не било в размер на 50%, тъй като това означавало, че двамата водачи носят еднакъв обем на отговорност.

3

Поддържа се, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не назначил съдебно-психиатрични експертизи и не допуснал разпит на всички поискани свидетели. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което в полза на Й. И. Г. и М. И. А. да бъдат присъдени допълнителни обезщетения от още 150 000 лева, а в полза на Р. А. М. се присъди допълнително обезщетение от още 140 000 лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Моли се да бъдат присъдени разноски.

Постъпил е отговор от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се, че определените обезщетения са силно завишени. Поддържа се, че в производството е доказано неправилно поведение на пострадалия като водач на ППС с животинска тяга.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /така и в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 година на ВКС по тълк. дело № 1/2011 година, ОСГТК/. В конкретния случай нито едно от посочените основания, водещи до нищожност на съдебното решение не е налице, поради което и поддържаните в тази насока от въззивника-ответник доводи, обосновани с липсата на посочване на номера на банкови сметки на ищците са неоснователни.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал по делото, че на 02.08.2019 година, около 21.45 часа, на път I-6, км 456+800 м, между град Карнобат и град Айтос, е настъпило пътнотранспортно произшествие между автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рег. № *******, управляван от Х. М. Е. и пътно превозно средство с животинска тяга каруца, теглена от кон, управлявана от А. Х. М., в резултат на което е била причинена смъртта на последния.

С присъда № 61 от 6.12.2022 година, постановена по нохд № 881/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас, влязла в законна сила на 22.12.2022 година, прекият причинител на увреждането - Х. М. Е., по повод гореописаното деяние, е признат за виновен за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1-во във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание 4

„Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, съгласно чл. 300 от ГПК, за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От така казаното по-горе и при съобразяване на сочената правна норма се налага извода, че извършването на посоченото деяние, от което са произтекли вреди и в частност е настъпила смъртта на А. Х. М., от Х. М. Е. виновно са обстоятелства, които не могат да бъдат преразглеждани предвид установената забрана в същата. Това също така налага и извода за неоснователност на заявените във въззивната жалба от въззивника-ответник доводи, че отговорността на водача Х. М. Е. не е доказана по безспорен начин, както и че същият не е нарушил виновно правилата за движение. Именно по тези съображения неоснователно се явява и поддържаното, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на каруцата или това е пострадалото лице.