Определение № 599 от 05.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 545/2024
- Вид
- Определение № 599
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 599 гр. Пловдив, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500545 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7288/27.02.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940 чрез юрисконсулт Н. А., срещу разпореждане № 2585 от 25.01.2024г., постановено по ч. гр. д. № 266/2024г. по описа на РС Пловдив, XVIII с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против В. М. Х., за вземания по договор за потребителски кредит от 17.01.2022г., цедирани на заявителя.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорваното разпореждане.Моли се да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Районен съд Пловдив е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „АСВ“ ЕАД против В. М. Х., ЕГН **********, като е приел на първо място, че заявителят не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовностите на заявлението. Приел е също, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 47, 65 %; ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорено възнаграждение за поръчител, в размер, по-висок от предоставения кредит, да се заплаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски, като същите са дължими и се приемат от 1 страна на кредитора „Кредисимо“, а не от поръчителя – чл. 13 от Договора за поръчителство между двете дружества, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, при което – нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна според заповедния съд означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от Директива 93/138ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.По този начин реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.
Доколкото със заявлението се претендират част от сумите по договора, по който обаче в полза на кредитора се дължи и плащане на възнаграждението за поръчителя, заповедният съд е обосновал, че във всички случаи следва да е ясно какви плащания са извършени от потребителя и за погасяване на какви вземания са отнесени, за да се прецени за каква сума за главница евентуално да бъде издадена заповед за изпълнение.Доколкото заявителят не е изпълнил указанията за конкретизация на извършените плащания от кредитополучателя, заявлението е отхвърлено изцяло, като е прието, че преценката за евентуална дължимост на конкретна сума за главница следва да се извърши в състезателен исков процес с участие на двете страни и събиране на доказателства.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 693/09.01.2024г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението с писмена молба, да посочи конкретно правоотношение /дата на сключване/, във вр. с което се претендират вземанията – кога са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство; да посочи изрично – какво вземане му е прехвърлено с договора за цесия, вкл. да мотивира правен интерес от подаване на заявлението, в случай, че предмет на договора за цесия е вземане по договор за поръчителство от различна дата; да посочи по какъв начин е формирана претендираната главница в размер на 1469, 47 лева – ако освен чистата стойност на кредита се претендират и други /напр. застраховка/, да се разграничат по основание и размер, като се отправи съответно искане към съда; да посочи – има ли извършени плащания от длъжника – ако да – какви и на кого са извършени; след изпълнение на тези указания, да формулира надлежно искане към съда като индивидуализира претендираното право чрез посочване на конкретното му съдържание – какви суми по размер, по кой договор, като посочи дата на сключване и 2 за какви периоди с начална и крайна дата се претендират вземанията за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава.
Във връзка с дадените указания е постъпила молба от заявителя, в която конкретизира претендираните вземания по основание и размер, а по въпроса за извършените плащания изразява становище, че същите са от категорията провопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателно исково производство и преценката за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението, може да бъде направена също само в рамките на исков процес.
При това положение и с оглед въведените оплаквания в частната жалба, следва да се прецени дали е било необходимо изпълнение на дадените указания от съда за уважаване на заявлението.
В настоящия случай с оглед данните по делото се налага извод за наличие на обоснована вероятност, отразеният размер на ГПР в процесния договор, да не съответства на действителния, прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като в тази насока изцяло се споделят доводите на заповедния съд.При това положение потребителят няма яснота относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005829/ЕО, както и нарушение на изискването за добросъвестност.Това налага и извод за неравноправност на договорните клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Касае се за недействителност на целия договор, като в тази хипотеза съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Заповедният съд в случая обаче не би могъл да определи какъв е размера на невърнатата главница, тъй като е поискано издаването на заповед за изпълнение и за други вземания, основаващи се на вероятно неравноправни клаузи – договорна лихва, лихва за забава.И след като не е уточнено какви плащания са извършвани от кредитополучателя и за погасяването на какви вземания са отнесени, то и заповедният съд няма как да приложи чл. 23 от ЗПК.
Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3
3933/2013г./.
Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2585 от 25.01.2024г., постановено по ч. гр. д. № 266/2024г. по описа на РС Пловдив, XVIII с., с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против В. М. Х., за вземания по договор за потребителски кредит от 17.01.2022г., цедирани на заявителя.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4