Протокол № 416 от 28.08.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. Пазарджик, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Г. Петров

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500482 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя Районна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор Златина Борисова Иванова – районен прокурор при РП - Пазарджик.

Представя пълномощно. Страната е редовно призована.

Ответникът П. Т. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Т. П. П., с пълномощно по делото. Страната е редовно призована.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 690/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100920 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пазарджик, са уважени исковите претенции на ищеца П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** срещу ответника Районна прокуратура - Пазарджик, ЕИК 1218173090313, адрес: ***, представлявана от Р.Б. - районен прокурор, като Районна прокуратура - Пазарджик е осъдена да заплати на ищеца П. П. сумата от 11 082,69 лева, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената 1 средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лв., за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., както следва: за месец 04.2021 г. 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33 лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 05.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023 г. - 23 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците. Със същото решение ответникът Районна прокуратура - Пазарджик е осъдена да заплати на адвокат Т. П. П. от АК - П. адвокатско възнаграждение в размер на 1 858,48 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 507,72 лева.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника РП-Пазарджик, с която решението се обжалва като неправилно. Излагат се доводи и за недопустимост на решението, доколкото РП-Пазарджик не била пасивно легитимирана страна да отговаря по предявените искови претенции, както неправилно приел първоинстанционният съд. Сочи, че съгласно действащото законодателството, правоотношенията на магистратите, в частност на прокурорите, при изпълнение на служебните им задължения не са трудови. Този извод следвал от това, че тези правоотношения не се пораждат, променят и прекратяват от трудовото законодателство, а от индивидуален административен акт на съответната колегия на ВСС. Намира, че препращането в ЗСВ към КТ е субсидиарно и не следвало да води до извода, че ищецът – прокурор, е страна по трудово правоотношение, поради което непрецизно било да се говори и за негов работодател, съответно нито ВСС, нито съответната прокуратура може да се определи като такъв. Сочи, че съгласно закона пленума на ВСС има правомощието да определя възнагражденията на районните прокурори, като 2 единствено по отношение размерите на възнагражденията на най-ниските и най-високите магистратски длъжности се променяли автоматично по силата на закона. За всички останали случаи, включително и за възнагражденията на районните прокурори, промяната настъпвала не по право, а въз основа на издаването на административен акт от ВСС по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, като единствено Пленумът на ВСС имал това правомощие. Сочи, че като юридическо лице на бюджетна издръжка РП-Пазарджик не може самостоятелно да определя за какви дейности да се използват отпуснатите от бюджета на съдебната власт бюджетни средства. Счита, че неправилно районният съд е обвързал размера на магистратското възнаграждение, регламентирано с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, която уреждала размера на възнаграждението за най-ниските магистратски длъжности, доколкото липсвало законово основание тези хипотези да се обвързват една с друга. Видно от доказателствата по делото, начисляваното и получаваното от ищеца трудово възнаграждение за процесния период било в законоустановените размери по Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. За процесния период не бил издаван друг акт на ВСС, въз основа на който да се определи друг нов размер на възнагражденията на районните прокурори. Доколкото ищецът е получавал възнаграждение спрямо размерите в Таблица № 1 на ВСС, намира, че РП-Пазарджик е изпълнила задължението на работодателя да изплати уговореното трудово възнаграждение, противно на изложеното в мотивите на първоинстанционното решение. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, както и за присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца – адвокат Тенчо Панков, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски по чл.

38, ал. 2 от ЗАдв. пред въззивната инстанция.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба на РП - Пазарджик. Считам, че постановеното решение от РС - Пазарджик е недопустимо с оглед на това, че Районна прокуратура- Пазарджик не е работодател, тъй като цитираното правоотношение с магистрата не е трудово.

Нямам доказателствени искания.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба.

Поддържам отговора на въззивната жалба. Няма да соча нови доказателства.

Представям списък на разноските.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което 3

ОПЕРДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, моля да приемете, че решението на РС – Пазарджик по гражданското дело е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено, тъй като РП – Пазарджик е ненадлежно легитимиран ответник по делото. Това е абсолютна процесуална предпоставка, по която РС - Пазарджик не се е произнесъл с отделно определение. По изложените съображения във въззивната жалба считам, че Районна прокуратура - Пазарджик не е работодател на ищеца, тъй като правоотношението не е трудово, а има характер на административно правоотношение, съгласно цитираното Тълкувателно Решение на № 2 от 2018 г. на КС. Това е особен вид административно правоотношение, което възниква по силата на индивидуален административен акт, Решение на Пленума на ВСС, за който съответния магистрат подписва акт за встъпване в длъжност и изпълнява интересите на държавата във връзка с упражняването на съдебната власт. Считам, че искът е предявен във връзка с чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, неправилно, като е квалифициран по този член, тъй като чл. 218, ал. 2 от ЗСВ урежда най-ниската магистратска длъжност, а именно - длъжността „младши прокурор“. В цитирания период ищецът е заемал длъжност - прокурор в РП - Пазарджик, като искът не е предявен във връзка с чл.218, ал.3 от ЗСВ, който именно е членът, който урежда по какъв начин се определя трудовото възнаграждение на останалите длъжности с изключение на най-ниските и най-високите магистратски длъжности, в случая - Районен прокурор в РП - Пазарджик. Поради тази причина считам, че ако приемете, че решението е недопустимо следва да го отмените като неправилно, както и акцесорно предявения иск за лихви за забава и законната лихва, тъй като считам, че изцяло възнагражденията, които е получавал прокурорът в цитирания период, първо съответстват на уговореното възнаграждение както е предвидено в чл. 128 от Кодекса на труда, за което той се е подписвал в съответните актове за изменение, тоест е бил съгласен.

Никъде не пише за дължимо възнаграждение, за уговорено възнаграждение.

На следващо място считам, че изцяло начина по който се определя основното месечно възнаграждение за Районен прокурор в съответната прокуратура, съответства на законноустановения ред в чл. 218, ал. 3 от ЗСВ. Абсолютно съответства по размер с Решението на Пленума на ВСС, съобразно таблица №1. Също така РП - Пазарджик е третостепенен разпоредител с бюджетни средства, разходите за заплати следва да се отразят като разход в бюджета на съдебната власт и административния ръководител на Районна прокуратура Пазарджик не разполага с оперативна самостоятелност да определя трудовото възнаграждение. Абсолютно съм не съгласна, че се обвързва разпоредбата на чл. 218, ал. 3 с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ. Никъде не е определено в ЗСВ минимален размер на основаната работна заплата за длъжност – прокурор. Това, което е определено в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ се отнася за младши прокурор, който е в съвсем различно положение от длъжност – прокурор. Още повече, че знаем за младшите прокурори освен основното месечно трудово възнаграждение 4 нямат възможност да получават ранг и други придобивки, които получават районните прокурори. Освен това, което твърди ищеца, с което обосновава, че работодателя е РП – Пазарджик, тъй като прокурора е изпълнявал служебните си правоотношения в цитирания период в РП – Пазарджик, също е неправилно, тъй като от август 2021 г. до декември 2024 г. и по настоящем той е изпълнява длъжността прокурор в РП – П., като за цитирания период в исковата молба той е бил командирован в

РП - П. и именно там е изпълнявал служебните си правоотношения. Ние сме подчинени на решенията на ВСС. Те ни назначават с техни решения, те ни освобождават с техните решение и съответно те са обвързани да определят работната заплата за длъжност – прокурор съобразно Закона, съобразно ал. 3 на чл.218 на ЗСВ, което е абсолютно законосъобразно и спазено в случая. Затова моля в случай, че не уважите искането за недопустимост като пасивно, легитимирано на РП – Пазарджик, респективно на решението на РС – Пазарджик да го отмените като изцяло неправилно, както и акцесорно предявения иск, държавната такса и адвокатските възнаграждения.