Решение № 51 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502302 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.

С решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по описа на РС – Провадия, Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. М.“ № *, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по ДП № 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 15 000 лева до пълния заявен размер на претенцията от 25 000 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Със същото решение Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. М.“ № *, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи 1 се в заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 422230/10.04.2024 г. за оказана правна защита по НОХД № 167/2022 г. по описа на ПРС и от 2000 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 422231/10.04.2024 г. за оказана правна защита по ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:

1.Въззивна жалба № 7113/19.08.2025 г. по описа на РС – Провадия, подадена от ПРБ чрез ВРП, с която е обжалвано горепосоченото решение в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен частично за сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Намира, че не са налице доказателства взетата мярка за неотклонение да се е отразила на ищеца или да е ограничила правата му. Поддържа, че ответникът не може да носи отговорност за целия период на наказателното производство, тъй като след приключване на досъдебното производство ръководно – решаващ орган е съдът. Твърди, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани.

Посочва, че не са събрани доказателства – медицински документи, от които да се установява състоянието на ищеца по време на наказателното производство.

Анализира изготвената и приета по делото експертиза, като счита, че не са достоверни твърдените от ищеца негативни преживявания в резултат на обвинението. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявения иск за неимуществени вреди. В условията на евентуалност моли за намаляване на присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди, съответно и на присъдените разноски.

2. Въззивна жалба № 7272/25.08.2025 г. по описа на РС – Провадия, подадена от В. В. чрез процесуален представител, с която е обжалвано горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 25 000 лв. Намира решението в обжалваната част за неправилно. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че не са отчетени в достатъчна степен характерът и степента на увреждане; обемът на претърпените неимуществени вреди; интензитет и продължителност; възрастта и личността на ищеца. Твърди, че не са съобразени броят и тежестта на повдигнатите обвинения; уронването на честта, достойнството, авторитета и доброто му име; настъпилата негативна промяна в качеството му на живот, клинично и психично здраве. Излага, че срещу ищеца са били повдигнати осем обвинения, както и че в съдебното производство срещу него са били предявени за съвместно разглеждане граждански искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на обща стойност от 10 000 лв.

Подчертава, че наказателното производство е разгледано на две съдебни инстанции и е продължило 25 месеца. Изброява допълнителни обстоятелства, които намира за релевантни с оглед определянето на размера на 2 претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаването на иска за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.

Решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по описа на РС – Провадия, не е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният иск за имуществени вреди в размер на 5000 лв., влязло е в сила в тази част и съответно тази част на решението не е предмет на настоящото производство пред въззивния съд.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника повтаря доводите, изложени във въззивната жалба. Посочва в допълнение, че въззивникът е от стар провадийски род, позлзващ се с име и авторитет в обществото. Излага съображения, че образуваните наказателни производства са се отразили върху търговската дейност на въззивника. Намира, че по делото са събрани доказателства, които обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Моли за решение в тази насока, както и претендира сторените разноски в пълен размер за двете инстанции.

Представителят на държавното обвинение изразява становище за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че не са събрани безспорни доказателства за претърпени от въззивника вреди вследствие на незаконно обвинение. Излага допълнителни съображения, като анализира част от доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 529/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия е образувано по предявен от В. С. В. срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по ДП № 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че живее и работи в гр. П., където създал семейство и отгледал двете си деца. От 1990 г. упражнява търговска дейност, изразяваща се в покупко – продажба на стоки и горива. Посочва, че винаги се е ползвал с добро име в обществото и има много приятели и познати.

Заявява, че на 14.03.2022 г. по досъдебно производство № 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа на ВРП, бил привлечен към наказателна отговорност за извършени седем на брой престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и едно престъпление по чл. 325, ал.

2, вр. ал. 1 НК. Била му определена мярка за неотклонение „подписка“. Била 3 му направена криминалистическа регистрация, а личното и ловното му оръжие били отнети. Твърди, че привличането му като обвиняем станало известно на обществеността и за него разбрали негови роднини, близки, познати, съграждани и бизнес партньори. С обвинителен акт от 29.04.2022 г. бил предаден на съд и било образувано НОХД № 167/2022 г. по описа на РС – Провадия. Срещу него били приети за съвместно разглеждане два граждански иска, всеки от които с размер по 5000 лв. С първоинстанционната присъда, постановена на 19.05.2023 г., бил признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати му обвинения, както и отхвърлил предявените срещу него граждански искове. Присъдата била протестирана от държавното обвинение и обжалвана от частните обвинители. С решение от 11.04.2024 г. въззивният съд постановил решение, с което потвърдил първоинстанционната присъда.

Твърди, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди. Те се изразяват в опетнени чест, достойнство и добро име. Бил е злепоставен в обществото и се е почувствал изключително оскърбен и потиснат. Сринат бил личният му и професионален авторитет, граден с години. Твърди, че огорчението, душевните болки и страдания не са преодоляни. След като обвинението станало обществено достояние, имало хора, които спрели да общуват с него, започнали да странят, а други приемали действията на държавното обвинение като „доказателство“ за неговата вина.

Твърди, че е изпаднал в социална изолация. Твърди, че се е опасявал от обстоятелството, че за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, е предвидено наказание до шест години лишаване от свобода, както и това, че ако бъде признат за виновен, предвид броя и тежестта на повдигнатите срещу него обвинения, е налице реална опасност да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Заявява, че всичко това довело до сериозни негативни промени в начина му на живот и до влошаване на здравословното му състояние. Вследствие на това не се хранил нормално, не спал добре, отслабнал, а след това сериозно напълнял. Чувствал се потиснат, емоционално лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Твърди, че не можел да работи пълноценно, тъй като съзнанието му е било ангажирано с наказателното производство, водено срещу него. Поддържа, че изцяло е променил начина си на живот, като е спрял да излиза от дома си; ходил е единствено на работа и е изпълнявал формално служебните си задължения.

Загубил странични интереси, спрял е да прави планове за бъдещето и не е усещал удовлетворение от това, което прави. Сънувал е, че е осъден и се будил неотпочинал. Получавал пристъпи на сърцебиене, като излага, че тези здравословни проблеми не са преодоляни и към настоящния момент. Твърди още, че е изпитвал страх и за личната си безопасност, тъй като естеството на работата му налагало да пренася оборотни средства, без да разполага с лично оръжие за самозащита. Оправдаването му не било огласено и на практика никой не разбрал, че е невинен. Претендира обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, като счита, че те са пряка последица от незаконно повдигнатите му обвинения. Моли за присъждане на претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изложил становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и това те да са в резултат 4 на поведението на ответника. Излага съображения за неоснователност на претенцията, както и поддържа, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен – счита, че същият не отговаря на критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че наказателното производство е било проведено в разумен срок, като излага доводи в подкрепа на това твърдение. Възразява взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение да е рефлектирала върху правната му сфера. Моли за отхвърляне на предявения иск, в условията на евентуалност за намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.