Определение № 844 от 25.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. Шумен, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500502 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 7714/25.10.2024 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ......., ж.к. ....... 4, Бизнес Парк София, ......, чрез адв. З. Й. Ц. – САК срещу разпореждане № 1997/07.10.2024г. по ч. гр. д. № 20243620101270 по описа на РС – Нови пазар, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е. М. А. с ЕГН ********** за сумата от 103.97 лева – неустойка начислена еднократно за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626059635 от 04.04.2022г. за мобилен номер ***.

Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон. Излага, че писменото уведомяване на длъжника за извършеното от заявителя прекратяване на договорите не е въпрос, който следва да бъде установен в заповедното производство, тъй като надхвърля обхвата на проверката по чл. 410 от ГПК. Сочи, че, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, законодателят е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора между тях задължения като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените при евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно те да се доказват.

Уговореното в изрична клауза от договора за мобилни услуги задължение за неустойка, възникващо при предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги поради неизпълнение на паричните задължения на абоната било съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна функция и същата била насочена към 1 компенсиране на претърпените от ищеца вреди, под формата на пропуснати ползи от неосъщественото правно и финансово очакване на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат на стойност, която е предварително определяема. Отделно от това твърди, че съдържанието на неустоичните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която съблюдавала за спазване на правата им, посредством сключването на спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Йеттел България“ ЕАД по гр. д. № 15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014г. на СГС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която се отхвърля заявлението за сумата от 103.97 лева - неустойка, както и, при изцяло или частично уважаване на жалбата, да се присъдят съразмерно на вземанията и разноските сторени в заповедното производство и в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 20243620101270 по описа на РС – Нови пазар е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „.......“, ж.к. “....... 4“, бизнес парк София, ......, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. З. Ц. от САК срещу Е. М. А. с ЕГН **********, за сумата от 491.88 лева - представляваща ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение на договорни задължения, въз основа на договор за мобилни услуги № 626059635, договор за лизинг от 04.04.2022г. и договор за лизинг за базови аксесоари № 626060087 от 04.04.2022г.

Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури, а именно: фактура № 7335919249/20.05.2022г., фактура № 7337143721/20.06.2022г., фактура № 7338478046/20.07.2022г., фактура № 7339820195/20.08.2022г., фактура № 7341108847/20.09.2022. Претендират се суми за неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги № 626059635 от 04.04.2022г., в общ размер на 195.04 лв., от които: 91.07 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 20/04/2022 - 19/08/2022г. и неустойка в размер на 103.97 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По договор за лизинг от 04.04.2022г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат Realme C11 32GB Blue, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 229.30 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20/04/2022 - 19/08/2022г. в общ размер на 39.49 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/08/2022 - 04/03/2024г. в общ размер на 189.81 лв. с вкл. ДДС и по Договор за лизинг за базови аксесоари № 2

626060087 от 04.04.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари (към номер *** от 04.04.2022г.), са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 67.54 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20/04/2022 -19/08/2022г. в общ размер на 9.21 лв. с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20/08/2022 - 04/03/2024г. в общ размер на 58.33 лв. с вкл. ДДС.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението, само за сумата от 103.97 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, начислена във фактура № 7341108847/20.09.2022г., както и за разноските, за горницата над 19.72 лева до претендираните 25.00 лева за държавна такса и за разликата над сумата от 378.54 лева до 480.00 лева за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, като за останалите претендирани вземания заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 681/07.10.2024г..

За да отхвърли заявлението, първоинстанционният съд е приел, че сроковете на действие на договора са изтекли и поради това няма основание за претендиране на неустойка за оставащите до края на срока на действие на договора суми, представляващи разлика в месечните абонаментни такси, поради това, че заявителят като оператор и доставчик на услугите има правото да получи дължимите му се такси до края на срока на договора на основание самия договор, а не като неустойка за предсрочното му прекратяване.

Също така е посочил, че неустойката е проява на неравноправна клауза в договорите, сключени с потребителя на услуги, предоставяни от Оператора, съгласно чл. 143, т. т.5 и т.

19 от ЗЗП, тъй като налага на абоната приемането на условия, за които той предварително не е бил добре информиран, същата не е била индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи и конкретно върху тази за неустойка/ и води до заплащане на неустойка в размер, който е необосновано висок. С уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не бил прекратен предсрочно, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Приел е, че така уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора излиза извън посочените функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.

Настоящата инстанция счита постановения отказ за издаване на заповед за изпълнение за правилен, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът 3 да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.

В конкретната хипотеза искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. Видно от заявлението и представените договори е, че в случая се претендират неустойки в общ размер на 103.97 лева поради предсрочно прекратяване на договори. Както правилно е приел първоинстанционният съд, съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоичното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни споразумения. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по 4 смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.