Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 712 от 17.05.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5277/2022
Вид
Решение № 712
Подписан
17.05.2023
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Русе, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520105277 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът А. И. К. твърди, че на 24.10.2003 г. баща му И.Л. К. сключил договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт № 30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на СВ-Русе, по силата на който прехвърлил 1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ: Апартамент № 1 в гр.Русе, ж.к. „Р.“, ул."З.“ 68, бл.“Б.“, ет. 5, състоящ се от стая, дневна, кухня, дрешник, сервизни помещения, две антрета, два балкона, със ЗП 60,78 кв.м., представляващ по схема на АГКК Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-18/ 16.05.2007 г. на Изп.директор на АК, с адрес: гр.Русе, ул.„З.“ 68, вх.1, ет.5, ап.1, вид собственост Частна, тип Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива: едно, площ по документ 60.78 кв.м., заедно с избено помещение № 4, със ЗП 3,50 кв.м., при граници: изба № 12, изба № 5 и коридор и заедно с 0,529 % ид. ч. от общите части на сградата, на ответницата С. Ц. П. срещу задължение от нейна страна да дава издръжка и полага грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега.

Към датата на сключване на сделката ответницата била в граждански брак с П.

Б. П.. На 04.12.2019 г. бащата на ищеца починал и оставил за наследник само него.

Доколкото му било известно, след сключване на горепосочения договор , за кратко ответницата полагала някакви грижи за баща му, но малко след това спряла и нито тя, нито някой друг от нейно име изпълнявали изобщо задължението си за гледане и 1 грижи към баща му. Всички грижи за него в последните няколко години от живота му били полагани единствено и само от майката на ищеца - Р.Х., въпреки че родителите му били разведени много отдавна, но тя от чисто морални съображения не можела да го остави да умре от глад. Мизерията, в която е живял, била видна и от приложените снимки.

В наследственото имущество се включвало и правото на иск - за разваляне на договора поради неизпълнение, което било допуснато приживе на кредиторапрехвърлител. Съпругът на ответницата П. Б. П. починал и негови наследници по закон, освен С. П., са и конституираните в производството ответници Б. П. Б. и И. П. Б.

– негови синове.

Предвид наличието на пълно неизпълнение на задълженията по горепосочения договор от страна на купувачите, моли да бъде постановено решение, с което същият договор да бъде развален. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците С. Ц. П., Б. П. Б. и И. П. Б. депозират становище и отговор на исковата молба, в който оспорват изцяло основателността на иска. Твърдят, че още преди да се сключи процесният договор С. П. полагала грижи за прехвърлителя, изразяващи се в осигуряване на храна, почистване на жилището, заплащане на сметки.

След сключването на договора, тя продължила да го изпълнява в пълен обем. В края на 2004 и началото на 2005 г. з дравословното й състояние се влошило. Разговаряли с И. и с негово съгласие двамата ответници продължили да се грижат за него вместо родителите си. Посещавали го редовно и полагали грижи за него, като му осигурявали храна, плащане на консумативите, давали му и джобни пари.

През 2005 г. И. К. започнал да и м се оплаква, че синът му го тормозел психически. Настоявал да cи продаде апартамента и да му даде парите. И. бил много притеснен, че ще остане на улицата и предложил, за да си осигури спокойни старини, да продадат с майката на ответниците и баща им целия апартамент на Б. Б., като за неговата ½ ид. част поискал сумата от 7500 лв. Условието било да си запази пожизнено правото на ползване върху целия имот. На 01.04.2005 г. с нот.акт № 170, т.ХІ, д.№ 2653/01.04.2005 г. на СП-Русе, И.Л. К. и С. Ц. П. лично и като пълномощник на П. Б.

П. продали на ответника Б. Б. процесния имот за сумата от 9000 лв., като И. К. си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот. Същият, съгласно договора, получил сумата от 7500 лв., от които 1500 лв. при сключване на договора и 6000 лв. - на 16 месечни вноски, всяка по 100 лв. Б. заплатил на родителите си 1500 лв. за техния дял. Получавайки тези пари, ответницата ги дала на И., като за сумата от 6000 лв. била вписана законна ипотека. Падежът за издължаване бил 01.04.2010 г., като сумите били изплатени преди това. С Молба-Съгласие от 09.03.2010 г. от И.Л., на същата дата с акт № 045, т.1, ипотеката била заличена поради 2 издължаване на сумата от 6000 лв. След продажбата на имота, И. К. отдал под наем половината от апартамента на един мъж срещу наем от 40 лв. и двамата заживяли в него. През цялото време на договора, отделно от майка им, двамата ответници също полагали грижи - давали пари на ръка на И.. И двамата ответници го посещавали, носели му храна, плащали консумативи-ток, вода, данъци. Имало случаи, когато И. искал да му дадат парите и той да си плаща консумативите. След като отдал под наем 1/2 ид.част от апартамента, в последните 2-3 години той казал, че не иска никой да ходи у тях и да не ги безпоко ят с наемателя. Отказвал да ходи някой от ответниците и да почиства жилището. Искал им само пари, като казвал, че той ще се оправи.

Ответниците не разполагали с ключ. Когато му носели храна, той или слизал пред блока да я вземе, или вземал чантите на входната врата. След като починал, ответниците установили, че апартаментът бил непочистен, навсякъде имало разхвърляни празни бутилки. Оспорват твърдението на ищеца, че единствено майка му се грижела за баща му. Молят предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлено. Претендират направените по делото разноски.

Съдът квалифицира правно предявения иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на СВРусе, поради неизпълнение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2003 г. с нотариален акт № 30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на СВ-Русе, бащата на ищеца - И.Л. К. прехвърля на ответницата, по време на брака й с покойния П. Б. П. /починал на 28.09.2021 г./ ½ ид.част от собствения си жилищен имот, подробно описан в исковата молба, срещу задължението на С. П. да дава издръжка и полага грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил дотогава.

След смъртта на приобретателя П. Б. П., негови наследници по закон за преживялата му съпруга и синовете му – ответниците по делото Б. П. Б. и И. П. Б..

Според Удостоверение за наследници, изд. от Община Русе на 28.09.2022 г., И.Л.

К. /разведен/ е починал на 04.12.2019 г. и оставил за свой единствен наследник по закон сина си Любомир И. К..

С нот.акт № 85, т.II, д.№ 185/01.04.2005 г. по описа на нотариус Албена Маркова с район на действие РС-Русе, И. К. и С. П. в лично качество и като пълномощник на съпруга си, продават на ответника Б. Б. същия недвижим имот за сумата от 9000 лв., от която купувачът е заплатил на вторите двама 3000 лв., а остатъка от 6000 лв. ще изплати на първия продавач на 60 равни месечни вноска, всяка по 100 лв., до 01.04.2010 г. За неизплатената част от цената първият продавач вписва законна ипотека 3 върху имота и си запазва правото на ползване върху него пожизнено и безвъзмездно.

След смъртта на ползвателя имотът е продаден на трето лице с нот.акт № 173, т.I, д.№ 152/20.05.2022 г. по описа на нотариус Петя Трендафилова с район на действие РС-Русе.

Ответниците представят фискални бонове за заплатена от тях ел.енергия на адреса на процесния имот с абонат И.Л. К. за периода м.06.2019 г. – м.01.2020 г., фактури за заплатена вода и такса канал за отчетен период 17.08.-18.09.2017 г., за цялата 2018 г. и цялата 2019 г., приходни квитанции за платен данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци от прехвърлянето на апартамента до 2021 г.

Вписаната законна ипотека в полза на И. К. на 01.04.2005 г. е заличена на 09.03.2010 г. по негова молба-съгласие, поради пълното издължаване на сумата от 6000 лв.

Към отговора на исковата молба са представени разписки, подписани от покойния И. К., за получаване на вноските от по 100 лв. за изплащане на продажната цена на имота от м.03.2005 г. до 25.02.2010 г.

Представени са множество експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че от 2003 г. до 2014 г. на ответницата С. П. са определяни различни проценти намалена работоспособност поради очно заболяване-катаракта, ведно с придружаващи заболявания – хипертонична болест и ревматоиден артрит.

Разпитаната по делото свидетелка Р.Х.-майка на ищеца изнася данни, че с покойния си съпруг се е виждала след 2018 г., като почти ежедневно имали контакти.

Свидетелката му помагала финансово, чрез ежедневни малки суми – 5, 10 лв., имайки предвид, че И. К. страда от алкохолизъм. Всеки ден той по обяд я изчаквал до жилището на майка й. Свид.Х. му купувала и храна, и дрехи, когато се наложило на два пъти да посещава болница. Два месеца преди да почине той се залежал, не искал да приема храна и свидетелката давала пари на негов приятел – свид.И. Б., който се грижел за него, за да му купува мляко. За входа и апартамента му свидетелката имала ключ едва последния месец, когато И. К. бил безпомощен. Същият живял в мизерия, но отказвал бившата му съпруга да му помага за почистване на жилището. За кратко след 2018 г. той имал квартирант, за да може да си плати сметката за електрозахранване.

Докато се грижела за И., свид.Х. не е виждала някой друг освен приятеля му, да се грижи за него. Според нея, И. през цялото време е бил под влияние на алкохола.

Свид.Б. също потвърждава, че последните два месеца преди смъртта си И. изобщо не е ял. Свидетелят ходил всеки ден на обяд у тях, имал ключ за дома му, пазарувал му, като бившата му съпруга давала пари. Свидетелят също не е виждал други хора да ходят и да носят храна на И.. Имал квартирант за няколко месеца, който му платил тока, сложил и бойлер, но като се махнал си го взел. И. не е получавал пенсия, последно време получавал някаква помощ от 100 лв. Преди да се върне 4 съпругата му от чужбина свидетелят не знае от какво се е издържал И..

Апартаментът бил в ужасно състояние откакто свидетелят познавал И. отпреди 3-4 години. Вътре не можело да се диша, била голяма мизерия. Свидетелят му предложил да изчистят, но И. не давал, искал само пари, храна и алкохол.

Свидетелят С.Н. – приятел на ответниците излага твърдения, че е вършил услуги на братята, като ги е карал до блока на един човек на име И., за когото се грижели.

Цялото семейство се грижили за него, носили му храна, пари, не го оставяли. Б. му звънял отдолу на звънеца и И. слизал пред блока. Свидетелят присъствал и когато И. получил за продажбата на половината от апартамента 1500 лв. Ответниците му казали, че няма да го оставят и ще продължат да се грижат за него. И. казал, че не иска да разваля договора, бил доволен, че се грижели за него и иска така да останат нещата.

Случвало се да му звънят долу, той да не вдига и да свидетелят и Б. да ходят да го търсят из пазара. От 2006 до 2018 г. през месец-два свидетелят е ходил да кара братята носят храна, дрехи, пари на възрастния човек, понякога той пращал Б. и за лекарства.

Винаги между 25-то и 28-мо число на месеца му носили пари, като с него братята се разбрали да му дават на месец в рамките на минималната работна заплата.

Свид.А.К. е позната на ответника И. Б.. Същата знае, че до 2005 г. неговата майка се е грижила за някакъв човек, след което предложила да прекратят договора, но той не искал. Започнали синовете да се грижат за този човек финансово, с храна.

Свидетелката ходела с И. с колата и го чакала, виждала го да носи чанти с храна, пари, лекарства. Братята нямали ключ от апартамента. Този човек разчитал на тяхната помощ, защото не работил. Давали му минималната работна заплата за периода. Те искали да полагат грижи, но той не ги допускал, а те нямали ключ за апартамента.