Определение № 83 от 04.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Плевен, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ при участието на секретаря АНА Д. И.ОВА в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20264400200101 по описа за 2026 година

Производство по чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.

Образувано е по искане на прокурор в Окръжна прокуратура- Плевен, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М. М. К..

Искането е мотивирано с обстоятелството, че е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, както и с това, че е налице реална опасност К. да се укрие и да извърши престъпление Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Служебният защитник на обвиняемия М. М. К., адвокат Н.М., изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не е налице обосновано предположение относно авторството на престъплението, както и реална опасност от укрИ.е и извършване на престъпление от страна на обвиняемия.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните до момента доказателства по досъдебно производство № 555/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, намира за установено следното:

Искането е подадено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

Разгледано по същество искането е основателно.

С постановление на разследващ полицай от 02.02.2026 г., М. М. К. е привлечен в качеството на обвиняем затова, че на 01.02.2026 г. в гр. Койнаре, Плевенска област, ул. „*** умишлено умъртвил Зоя Дилкова Асенова от гр.

Койнаре, Плевенска област – престъпление по чл. 115 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

От събраните до този момент доказателства по делото – свидетелските показания на С.И.М., К.М.Л., А.И.М. и Ф.И.Д., както и от протокола за оглед на местопроизшествие и протокола за оглед на лице /освидетелстване/, може да се направи обосновано предположение, че М. К. е извършил престъпление, 1 което се наказва с лишаване от свобода т. е. налице е първата от предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Налице е и втората предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение – реална опасност да извърши престъпление, въпреки че не е осъждан.

От приложената към ДП характеристична справка за М. М. К. става ясно, че той общува с лица от криминалния контингент, ежедневно злоупотребява с алкохол, по характер е сприхав, буен, неуравновесен, демонстрира неприемливо поведение в обществото и е извършвал кражби на птици от домовете на своите съграждани. Тези фактически данни сочат, че К. е личност с повишена степен на обществена опасност, склонна към противоправно поведение и че е възможно да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

Според съда не е налице реална опасност от укрИ.е, тъй като М. М. К. е пенсионер и има настоящ и постоянен адрес, които са известни на разследващите органи.

Освен изложеното, в случая е налице и презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, тъй като става дума за първоначално вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стажа“ и М. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което се предвижда не по-малко от десет години лишаване от свобода. Тежестта да обори презумпцията лежи върху обвиняемия и до момента той не е сторил това.

Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на мерките за неотклонение приоритет имат степента на обществената опасност на извършеното престъпление и доказателствата срещу обвиняемия и едва след това се вземат предвид семейното положение, здравословното състояние, възрастта, професията и други данни за личността на обвиняемия.

В разглеждания случай извършеното престъпление е с висока степен на обществена опасност, която се извежда от начина на извършването му и средството, с което е извършено, която е съчетана с реална опасност от укрИ.е и извършване на престъпление от страна на М. М. К.. Ето защо целите на мерките за неотклонение в конкретния случай могат да се постигнат единствено чрез мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 5, във връзка с чл.

63, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на М. М. К., ЕГН – **********, обвиняем по ДП № 555/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен.

Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 3-дневен срок от днес, с частна жалба или частен 2 протест.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3