Решение № 421 от 11.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 11.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело № 20211800100621 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът E. Д. М. твърди в исковата молба и молби за уточнение на иска от 06.10.2021 г. и 25.10.2021 г., че бил участник в производството по гр. д. № 277/2018 г. по описа на СГС, I ГО, като в проведени на 15.10.2019 г. и 21.10.2019 г. открити съдебни заседания съдебният състав допуснал той да стои с поставени на нозете белезници, вместо да разпореди на съответните служители от местата за лишаване от свобода свалянето им. Посоченото поведение на съдията довело до унижение на ищеца пред обществото, а и в собствените му очи. Счита, че съставът на СГС нарушил правата му, гарантирани от чл. 47 и чл. 144 Хартата на основните права на европейския съюз, чл. 2, чл. 7 и чл. 10 Международния пакт за граждански и политически права, чл. 1, чл. 3, чл. 13, чл. 17, чл. 18 Европейска конвенция за правата на човека, чл. 2 – чл. 6 от Договора за ЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67 от Договора за функционирането на ЕС, поради което претендира заплащане на обезщетение от съда, в който работел съдията, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г., за понесеното чувство на унижение.

Ответникът С. г. с. в подадения в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва иска. Твърди, че съдията не е допуснал 1 каквото и да е нарушение, тъй като нямал правомощия да организира и контролира дейността по конвоиране на лицата, лишени от свобода или задържани под стража. Дори да се приеме, че ищецът е бил с поставени белезници, то това по никакъв начин не се е отразило на възможността активно да участва в гражданския процес. При условията на евентуалност се поддържат възражения за недоказаност на неимуществените вреди и прекомерност на претенцията.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

От представената от ответника справка за движението на в. гр. д.

№ 277/2018 г. по описа на СГС, IV- в състав, се установява, че страни по производството са Л. Р. Д. (въззивник, ищец в производството пред районния съд),

„А. б.“

АД (въззиваем, ответник в първоинстанционното производство) и „Ю. Б.“ АД (трето лицепомагач на страната на ответника).

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с осъдителна претенция с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква установяването на елементите на следния фактически състав, пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие /или бездействие/ от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа – в случая осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на правораздавателна дейност, причиняване на вреда на трето лице /различно от делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД/, която вреда да е причинена при или по повод изпълнението на работата, както и установен размер на вредите.

Установяването на всички посочени по-горе предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ищаца е и да установи, че е участвал в някакво качество в производството по в. гр. д. № 277/2018 г. по описа на СГС.

В противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът не доказа нито един от елементите на описания по-горе фактически състав, което обуславя неоснователност на иска.

2

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, против С. г. с., гр. С., бул. „В.“ № ., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за понесено чувство на унижение от неправомерно поведение на съдията по гр. д. № 277/2018 г. по описа на СГС, I ГО, допуснал в проведени на 15.10.2019 г. и 21.10.2019 г. открити съдебни заседания ищецът да стои с поставени на нозете белезници, вместо да разпореди на съответните служители от местата за лишаване от свобода свалянето им.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. г. с., гр. С., бул. „В.“ № ., сумата от 250 лв.

(двеста и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3