Решение № 7004 от 18.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7004 гр. София, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110148192 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от изпълнителния директор ....... против В. Ч. ..., ЕГН: **********, с адрес: ...., със съдебен адрес: ....., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., (която счита, че е обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав. В условията на евентуалност, в случай на установяване на ненадлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 17.12.2016 г. между ..... и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № .... за сумата от 15000 лева. Твърди, че общата сума на плащанията 1 по кредита била договорена в размер от 25512,48 лева, от които сумата от 5787,48 лева била за договорна лихва, а сумата от 4725 лева била за застрахователна премия. Твърди, че ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 20.12.2023 г. на 84 броя равни месечни вноски, всяка от които по 303,72 лева. Твърди, че крайният срок за издължаване на кредита е на 20.12.2023 г. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимите суми по договора за потребителски кредит, поради което до длъжника е изпратено уведомително писмо, с което същият бил уведомен, че по отношение на договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 11.04.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Твърди, че на 11.07.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 на основание чл. 99 от ЗЗД между ..... и ...., по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. са прехвърлени в полза на ..... Твърди, че (чрез уведомителни писма с изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 11.07.2022 г. и изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 07.04.2023 г.) ответницата е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на вземанията от името на цедента ...... Претендира, че с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление ответницата ще бъде уведомена за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит. Ето защо предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В. Ч. ..., чрез адв. ... от САК, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита договора за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, доколкото същият противоречал на закона, поради неправилно обявен размер на ГПР, както и поради наличие на шрифт под обявения в чл. 10, ал. 1 ЗПК минимум. Не оспорва да се дължи чистата стойност на кредита в размер на 15000 лева, която счита, че вече е платена на ищеца, с оглед извършени плащания по кредита в размер на 18 500 лв. до 15.10.2018 г., т. е. преди настоящия процес. Оспорва искането за заплащане за застрахователна премия, както и че договорът за застраховка е породил действие, доколкото не била налице цена. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Претендира присъждането на направените в хода на заповедното производство разноски, както и тези в настоящото исково производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По главните положителни установителни искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав на 28.04.2023 г. ищецът .... е депозирал против В. Ч. ... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит с № .... от 17.12.2016 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК .... е предявило установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са допустими, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.

За основателността на предявените установителни искове ищецът следва да докаже 2 кумулативното наличие на следните обстоятелства: облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г., сключен между ..... и ответницата В.

Ч. ..., предаването на сумата на последната, в качеството й на кредитополучател, уговорения падеж на погасителните вноски, прехвърлянето на вземанията по договора за кредит с договор за цесия на ...., уведомяването на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер, клаузите от договора да са индивидуално уговорени. Ищецът следва да докаже и че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на кредитора за предсрочната изискуемост.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са били налице обстоятелства изключващи спирането или прекъсването на давностния срок.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на паричното си задължение, както и всички свои възражения, от които черпи права.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, приет при липса на възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 17.12.2016 г. между ..... и ответницата В. Ч. ... е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ...., по силата на който на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на 15000 лева, както и че заемната сума е предадена на ответницата.

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № .... от 17.12.2016 г. заетата сума е следвало да бъде върната на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 303,48 лева, като падежът на последната вноска е на 20.12.2023 г. Годишният лихвен процент на заема е 9,77 %, а годишният процент на разходите е 11,12 %. В договора е предвидена и такса ангажимент в размер на 375 лева, както и застрахователна премия в размер на 4725 лева.

В чл. 5 от Условия към договора е уговорено, че при забава в плащане на задължения по договора кредитополучателят дължи законна лихва за забава, както и че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Видно от представен по делото, в нотариално заверен препис, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. ( .... е прехвърлила на ... процесното вземане срещу В. Ч. ....

По делото е представено потвърждение за извършената цесия от .....

Видно от извлечение от Приложение № 1 от 11.07.2022 г., в нотариално заверен препис в същото под № 206 фигурира В. Ч. ... с вземания по договор .... от 17.12.2016 г., както следва: остатък от главницата в размер от 5500,60 лева, остатък от договорна лихва в размер от 520,49 лева, остатък от лихва за просрочие в размер от 210,17 лева, или общо вземания в размер на 6231,16 лева.

Видно от представено по делото нотариално заверено пълномощно от 01.03.2022 г. ... е упълномощило .... да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., както и да извършва всички правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г.

Видно от представените по делото уведомителни писма с изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 11.07.2022 г. и изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 07.04.2023 г. до В. Ч. ..., в качеството й на длъжник, с адрес: ...., от страна на ..., чрез ...., на ответницата е съобщено за извършеното прехвърляне на вземания, като поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни 3 вноски по договора за кредит е отправена и покана за погасяване на наличните задължения по договора за кредит, в срок от 5 дни, считано от получаване на поканата.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор. Съдът намира, че такова уведомяване е редовно извършено от цесионера по реда на чл. 47 ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.