Присъда № 1 от 29.01.2025, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА с рег. № 1 от 29.01.2025г. по НОХД № 422/2024г. по описа на РСН., VIII състав С внесения обвинителен акт, Районна прокуратура – Б., ТО - Н. е предявила обвинение против подсъдимия – М.З.В. с ЕГН **********, за това, че на 20.03.2024г. в к.к.

С.Б., в близост до комплекс „С.В.“, чрез използване на МПС – специален автомобил „Д.Ф.

**.*** **“ с рег. № * **** ** отнел чужда движима вещ: лек автомобил „Г.П.“ с рег. № ** **** ** на стойност 3 600,00 лева от владението на С.Д.Т.-К.н, ЕГН ********** от гр. П.в, общ. П.в, ул. „К.М.“ № 2, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано както от обективна, така и от субективна срана. В тази връзка предлага на съда да признае подсъдимия за виновен. Счита, че следва да бъде определено наказание съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, като следва да бъде отчетено обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан (реабилитиран) преди инкриминираното деяние, както и следва да бъде отчетена самата стойност на отнетата вещ и в този смисъл предлага да бъде определено наказание към минималния размер, а именно една година „Лишаване от свобода“ и съответно с оглед съдебното минало, това наказание да бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият участва лично в съдебното заседание заедно с упълномощен защитник.

Дал е съгласие да не се разпитват част от свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство (ДП). В последната си дума, моли съда за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия В. – адв. П. пледира за оневиняване на подзащитния му.

Изразява становище, че няма обективни и субективни факти и обстоятелства, които да доведат до правен извод за извършено престъпление по чл. 195 от НК, поради което счита, че подзащитния му следва да бъде признат за невинен, ведно с всички последици.

В хода на разпоредителното заседание е направено е искане производството по делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на чл.

371, т. 1 от НПК. С протоколно определение от 15.10.2024г., след предварителното изслушване на страните, на основание чл. 372, ал. 3, във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит на посочените свидетели и вещо лице, като е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползват доказателствата от ДП.

В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане. Не е конституиран и частен обвинител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, досежно свидетелските показания, приобщени в хипотезата на чл.

371, т. 1 от НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. В. е роден на 1*.**.**** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Н., общ. Н., обл. Б., ул. „Г.С.Р.“ № 38, със средно-специално образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), работи като шофьор в „Г.Д.Ю К.“ ЕООД, с ЕГН **********.

Свидетелката С. Т.-К. е собственик на лек автомобил „Г.П.“ с рег. № ** **** **, който придобила по наследство от баща си (л. 81 от ДП). Същият бил паркиран на улицата зад комплекс „Б.Р.“ в к.к. С.Б., който комплекс е изграден върху имот собственост на свидетелите К..

На 06.03.2024г., след извършена проверка от служител на Дирекция „Екология“ при 1

Община Н. – св. Христо К.в, върху автомобила бил поставен стикер № 001 за преместване на излязло от употреба МПС. Съставен бил протокол по чл. 123, ал. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Н., в който било вписано предупреждение, че автомобилът следва да бъде преместен, тъй като е излязъл от употреба с изтекъл технически преглед (л. 83 до л. 87 от ДП).

Подсъдимият М. В. притежава специален репатриращ автомобил /паяк/ марка и модел „Д.Ф. **.*** **“ с рег. № * **** ** (л. 80 от ДП). Същият стопанисва автоморга в к.к С.Б., общ. Н., кв. „Пясъците“, находяща се на околовръстния път.

Свидетелите Х.К.К. и В.Г.Г. се познават и са в приятелски отношения с подсъдимия.

На 20.03.2024г. св. Х.К.К. бил в автоморгата на подсъдимия, където работел от началото на 2024г. През деня двамата с подсъдимия извършвали обикновената си дейност, като първоначално товарили боклук и клони от един комплекс. След като приключили работата си там, се върнали в автоморгата на подсъдимия, взели репатриращия автомобил и отишли с него до магазин ММ в к.к. С.Б.. От там взели лек автомобил „М.“, който не бил в изправност и трябвало да закарат в село К.. След като натоварили автомобила върху платформата и потеглили, по пътя за село К. репатриращия автомобил се развалил. Тогава подсъдимия В. се обадил на свидетеля Г., който е майстор и негов приятел, за да отстрани проблема. Същият дошъл и след като привел репатриращия автомобил в движение, тримата отишли до село К. и оставили там л.к. „М.“ на собственика му. След това тримата се върнали към к.к. С.Б., като минали покрай аквапарка и се насочили към една глуха уличка зад магазин „ММ“, където се намирал лек автомобил „Г.П.“. Двамата свидетели поставили скоби на четирите гуми, а подсъдимия В. го вдигнал и поставил на платформата на репатриращия автомобил, след което отишли до автоморгата. Автомобилът „Г.П.“ останал върху репатриращия автомобил, а св. Г. и св. К.в си тръгнали. На следващия ден св. К.в отишъл на работа и видял, че автомобила го няма.

На 08.04.2024г. свидетелката К. пристигнала в комплекса и установила, че л.а. „Г.П.“ го няма. Направила проверка дали не е преместен на наказателен паркинг на Община Н., но не го открила, поради което подала сигнал в полицията. И към настоящия момент автомобилът не е установен.

Полицейският служител – св. Д., посетил мястото, което му било посочено като последно местоположение на автомобила и установил, че на близост се намира комплекс „С.В.“, който бил снабден с видеонаблюдение, което обхваща мястото, където бил паркиран автомобила. Записите от камерите били предадени с протокол за доброволно предаване (л.

78 от ДП). След като ги прегледал, св Д. установил, че на 20.03.2024г. около 17:46 часа репатриращ автомобил се насочва на заден ход към паркирания л.а. „Г.П.“, като две лица в работни дрехи (установени като св. К.в и св. Г.) закачат автомобила със скоби, а подсъдимия В., облечен в тъмен на цвят спортен анцунг го вдига на репатриращия автомобил и потеглят.

(л. 29 и л. 53 от ДП). По рег. номер на репатриращия автомобил се установява, че същия е собственост на подсъдимия. На записите от камерите се виждат само 3 лица – двамата свидетели - Г. и К.в, и подсъдимия В..

Видеозаписите от камерите са предадени и приобщени по делото.

По досъдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че л.а. „Г.П.“ е вдигнат от репатриращ автомобил, собственост на подсъдимия, от три лица, едно от които го управлява, а другите две поставят скоби на гумите в 17:28 часа, след което същият потегля заедно с л.а. червен на цвят (въпросния „Г.П.“). Експертизата е изследвала и видеозаписи от камери на Община Н. с изнесена точка в РУ Н., на които се вижда как репатриращия автомобил с рег. № * **** **, излиза от кръстовището на село К. в 17:18 часа и в 17:21 часа от главния път преминава и завива надясно в посока „Аквапарк – С.Б.“.

2

В хода на съдебното производство подсъдимия В. дава обяснения, като същия не отрича, че именно той и свидетелите К.в и Г. са „вдигнали“ л.а. „Г.П.“. Оспорва, че е налице умисъл за отнемане на МПС-то. Обяснява, че руско говорящо лице му е посочило автомобила и му е казало, че трябва да го премести на друго място, тъй като имало стикер от община Н.. Заявява, че не е поискал документи за автомобила и не е проверявал собствеността му. Обяснява, че когато се върнали с двамата свидетели К.в и Г. от село К. и оставили там лекия автомобил „М.“, човекът го чакал до автомобила „Г.П.“ на мястото, където той бил паркиран. В последствие го оставил на пътя, извън автоморгата.

В хода на съдебното заседание са разпитани свидетелите К.в и Г., които дават показания, които противоречат на тези дадени в досъдебното производство. Това е съществено противоречие между тези показания, като наред с това има и други противоречия между показанията на двамата свидетели относно това какво се е случило с автомобила след като са го транспортирали. Като единият от свидетелите, а именно Г. твърди, че автомобилът е бил оставен в близост до автоморгата до самото репатриращо превозно средство, а другият твърди, че бил оставен много преди автоморгата на главния път. Съществени противоречия са налице в показанията на свидетеля К.в, който обяснява първоначално, че е бил работник при подсъдимия, впоследствие твърди, че не е бил нает, че бил на друго място, че бил просто извикан от него съвсем инцидентно. Всички тези обстоятелства макар и косвено сочат, че тези свидетели впоследствие са възприели друга линия на поведение, излагайки съвсем различни обстоятелства.

Изслушано е и вещото лице по назначената от досъдебното производство съдебнооценителна експертиза. Съдебният състав с цел да избегне всякакво съмнение за правилността при определяне на стойността на отнетото МПС, допусна повторна съдебнооценъчна експертиза, при която друго вещо лице да съобрази направените в съдебното заседание от защитата на подсъдимия възражения при определяне на стойността на автомобила, да даде нова оценка на отнетото МПС марка и модел „Г.П.“. Видно от представеното заключение вещото лице е дало сходна оценка на автомобила – 3 700 лева, като същата е с 100 лева по-висока от тази на експертизата от ДП (3 600 лева).

Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена, след проведеното съкратено съдебно следствие в наказателното производство, в хипотезата на чл. 371, т. 1 вр. чл. 372, ал. 3 от НПК. Събирането и проверката на част от гласните доказателствени средства, се извърши при условията на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, като по силата на изразеното изрично съгласие от подсъдимия и неговия защитник, да не се извършва разпит на част на свидетелите посочени в обвинителния акт, с изключение на свидетелите Х.К.К. и Величко Гоергиев Г., останалите свидетелски показания се приобщиха по делото, чрез прочитане на протоколите за разпит от досъдебното производство, на горепосоченото правно основание. Обсъдени като процесуално действие по разследванетосъбиране на гласни доказателства, последните са извършени в съответствие с реда и условията предвидени в НПК - депозирани са пред компетентния орган по разследването, както и материализирани в надлежната писмена форма-протоколи за разпит. Поради това и при наличие на кумулативните процесуални условия, следващи от чл. 371, т. 1 и чл. 372, ал.

3 от НПК, съдебният състав непосредствено ползва съставените в хода на досъдебното производство протоколи за разпит на свидетелите – С. Т.-К., В.К., Х.К.К., В.Д.Д., К. А.Д. и П.Л. Д., като тази правна последица се обяви с нарочно протоколно определение, постановено в о.с.з. за предварителното изслушване на страните.

Съдът цени и изцяло кредитира писмените доказателства и писмените доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред - чл. 283 от НПК, а именно: 2 бр. докладна записка (л. 53 – л. 55 от ДП), Протокол за доброволно предаване от 11.04.2024г. (л. 78 от ДП), 2 бр. справки справка за пътуване на лице – български гражданин в чужбина от РУ Н. от 12.04.2024г. и 3 справка от СЦБКАТ относно собствеността и регистрацията на МПС –„Д.Ф. **.*** **“, с рег. № * **** ** (л. 79 и л. 80 от ДП), Протокол № 0019047 от 06.03.2024г. на Община Н. (л.

82 – л. 86 от ДП), както и останалите писмени доказателства, събрани в хода на ДП. Съдът кредитира изцяло и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, която не беше оспорена по делото. Недостатъци в съдържанието от външна страна на изброените документи, не се установиха, същите не се оспориха и от страните, поради това и се цениха за годни доказателствени средства и доказателство за изявленията обективирани в тях.