Решение № 268 от 31.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000823 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на О. - П., представлявана от главен юрисконсулт Б.П.,надлежно упълномощена от К. на О. против Решение № 51 от 19.07.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг. дело №544/2020 г.

Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от първоинстанционното решение, по силата на която съдът е осъдил О.-П. да заплати на ищеца „П. П. Е. М. „ ООД ЕИК ********* сумата от 36 000 лева,представляваща третата вноска от дължимото възнаграждение по Договор № ** ** *** от 24.02.2016 г. за изготвяне на проект за укрепване и социализация на речното корито на река М., в границите на град П., за която трета вноска е издадена фактура № ********** от 11.06.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница, считано от 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Според изложеното във въззивната жалба задължение на изпълнителя по договора от 24.02..2016 г. за възлагане на обществена поръчка е не само да представи изготвените от него технически инвестиционни проекти, но и всички съгласувателни становища от компетентните органи – аргумент от чл.144,ал.1 т.5 и т.7 от ЗУТ. Акцентира се върху това ,че О.-П. не може да носи отговорност за действия или бездействия на трети лица, които са отделни администрации. След като не е издадено разрешение за строеж, то не е налице предвиденото в договора условия да се приеме извършената работа и да се извърши окончателното плащане в размер на 36 000 лева.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърли предявеният на договорно основание иск.

Въззиваемата страна „ П. П. Е. М.“ООД - град С., представлявана от управителите на дружеството Д. С. и Б. С. чрез пълномощника им по делото адвокат Д.И. от *АК поддържат писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл.266,ал.1 от ЗЗД за сумата от 36 000 лева, представляваща трето и окончателно плащане на възнаграждението по договор за изработка, дължимо на изпълнителя.

По делото е установено,че спорното между страните правоотношение е възникнало на договорно основание: по силата на договор от 24.02.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „ изготвяне на проект за укрепване и социализация на речното корита на река М. в границите на град П.. Възложител по договора е О.-П., която е възложила на изпълнителя „ П. П.

Е. М.“ООД срещу определено възнаграждение да изготви проекта по укрепването на речното корито. Конкретно задължението на изпълнителя е да осъществи проектиране, което е двуфазно, като представи първо „Идеен инвестиционен проект“, разработен в два варианта, които да се представят за избор и одобрение на ОЕС** / ОЕС**/. Втората фаза е да се изработи „ Технически инвестиционен проект“, който ще се изработи на база одобрения вече идеен инвестиционен проект. Общата стойност на договора за изработването на двата проекта е в размер на 120 000 лева с включен ДДС.

2

Няма спор, че възложителят е разплатил цената на изготвения и одобрен идеен инвестиционен проект в размер на 48 000 лева с вкл.ДДС.

По отношение на изготвения технически инвестиционен проект в размер на 72 000 лева е изплатил сумата от 36 000 лева, представляваща междинно плащане.

Предмет на настоящия спор е последното трето плащане на сумата от 36 000 лева, което представлява окончателно плащане съгласно чл.6,ал.1, т.3 от договора за възлагане на обществена поръчка. Това е окончателното плащане за изготвянето на техническия инвестиционен проект, което представлява разликата между уговорената цена за изготвяне на техническия проект / 72 000 лева/ и изплатеното междинно плащане в размер на 36 000 лева. Тази разлика е именно исковата сума в размер на 36 000 лева и за това последно трето плащане е предвиден срок за изпълнение, а именно: до 30дни от датата на издаването на разрешението за строеж и представената оригинална фактура, съгласно действащото счетоводно законодателство, придружена с двустранен протокол по чл.10 от договора. Съгласно тази разпоредба окончателното приемане на дейностите по проектиране във фаза „ технически инвестиционен проект“ се осъществява след издаването на Строително разрешение, за което се съставя протокол, подписан от изпълнителя и възложителя или от техни представители.

Основното възражение, което е направила О. - П. в отговора на исковата молба,че изпълнителят не е представил изработения от него технически инвестиционен проект „ в обем и съдържание“, съгласно разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 4 от 21.05.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при това такъв технически инвестиционен проект, който е съгласуван с всички съгласувателни инстанции“. Или по –просто казано О.-П. счита, че задължението да се представят всички съгласувателни становища от компетентните по специалния закон – ЗУТ органи е на изпълнителя по договора за възлагане на обществена поръчка.

За да обоснове това безсъмнено оригинално становище жалбоподателят се аргументира с това, че „О. не може да носи отговорност за действия и бездействия на трети лица, които са отделни администрации.“ Следва да се отбележи, че изпълнителят в още по-голяма степен се явява трето лице за 3 цялостния инвестиционен проект, инициативата за чието успешно реализиране е на възложителя „О.-П.. Изпълнителят „ П. П. Е. М.“ООД е поел задължението да изготви проект за укрепване и социализация на речното корито на река М. и да представи на възложителя два проекта, а именно: „идеен инвестиционен проект“ и „технически инвестиционен проект“. Не е предвидена договорна клауза, от която да се извлече задължение за изпълнителя да следи за изпълнението на предварителните съгласувателни процедури съгласно нормативните изисквания.

Точно обратното: съгласно чл.8,ал.3 от договора след като техническият инвестиционен проект бъде приет,то договорът вменява като задължение на възложителя да предприеме необходимите действия за одобряването на същия и за издаване на строително Разрешение. Същата разпоредба предвижда задължение за изпълнителя да оказва съдействие на възложителя при всяка възникнала необходимост. Ответника не е направил възражение за неоказване на съдействие от страна на изпълнителя в писмения отговор.

Основният момент в спора е ,че О.-П. и към настоящия момент не е издала Разрешение за строеж, а причината за това е, че все не е налице влязъл в сила административен акт – влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда / ОВОС/ по смисъла на чл.148,ал.8 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба от специалния закон влезлият в сила административен акт е неразделна част от разрешението за строеж. Влязло в сила решение по ОВОС, издадено от РИО** –П. не е издадено,а от това зависят до голяма степен и другите съгласувателни процедури. По делото е безспорно установено, че въз основа на представения от изпълнителя Технически инвестиционен проект първоначално е издадено позитивно решение № *-*/**** г от РИО** – П..

Това решение обаче е било отменено по целесъобразност с Решение № 95 от 23.04.2019 г. на МО**, но от мотивите на този административен акт се установява ,че указанията и забележките са насочени пряко към изпълнителя по договора за изготвяне на ДОСВ – това е дружеството „Б. К.“ООД. Не друг,а именно О.-П. е инициирала и провела процедура за възлагане на обществена поръчка след което е сключила договор с външен изпълнител – „Б. К. „ООД. Предмет на този договор за изработка е „Изготвяне на доклад 4 за оценка на въздействие върху околната среда / ОВОС/ на направеното инвестиционно предложение за укрепване и социализация на речното корито на река М.. В писмения отговор на исковата молба О. - П. признава, че е получила писма от РИО** –П. за това че е необходимо да бъдат преработени ДОСВ и ДОВОС, с оглед на това да се изпълнят задължителните указания дадени в мотивите на Решение № 95 от 23.04.2019 г. на МО**.

Тези писма са насочени именно към О. - П., защото тя именно носи отговорност за нормалното протичане на инвестиционния процес и конкретно- тя може и следва да инициира процедурата по преработването на ДОВОС и ДОСВ. След като О. - П. е провела обществената поръчка и е сключила договор с външен изпълнител, то задължение на О. е да възложи на избрания от нея изпълнител на екологичните доклади да преработи и практически да изготви нови екологични доклади, съобразно указанията, посочени в мотивите на Решение № 95 от 23.04.2019 г. на МО**.

За този административен акт и за необходимостта да се преработят ДОВОС и ДОСВ О. - П. е била известена незабавно от РИО**-П.. От м.април 2019 г. до подаването на исковата молба на 24.08.2020 г. са изминали 15 месеца, през което време О. - П. не е предприела никакви действия и няма данни да е възложила на избрания от него външен изпълнител да преработи и да изготви нови екологични доклади. Към настоящия момент О. не представи доказателства да е предприела действия в тази насока и това нейно бездействие продължава вече три години. Очевидно избора на външен изпълнител на екологични доклади в лицето на „Б. К. „ООД – град Б. не е бил подходящ.

Това че О.-П. е бездействала и това бездействие продължава и към настоящия момент е очевидно. От представения договор от 23.08.2017 г. за възлагане на обществена поръчка и услуги, сключен с изпълнителя „Б. К.“ООД-Б. става ясно, че възложителят е имал възможност да действа. Съгласно клаузата на чл.24,ал.1т.2 от посочения договор възложителят има правото да поиска преработване и / или допълнение на докладите в определен от него срок, като в този случай преработването и/или допълването се извършва в указан от възложителя срок и е изцяло за сметка на изпълнителя. Възложителят може да даде подходящ срок в рамките на който изпълнителят да отстрани посочените недостатъци.

Считано от месец април 2019 г. и до предявяването на исковата молба 5 пред съда О. - П. не е представила доказателства да е процедирала, съобразно възможностите които има съгласно чл.24,ал.1,т.2 от договора от 23.08.2017 г.

Това нейно бездействие е единствената причина да няма все още влязло в сила решение за ОВОС, без което не може да се издаде Разрешението за строеж, неразделна част от което е именно влязлото в сила решение по оценка на въздействието на околната среда / ОВОС/ - чл.148,ал.8 от ЗУТ.

Изпълнителят по настоящия договор обаче е поставен в патова ситуация, макар да е изправна страна по договора е принуден дълготърпеливо да чака О.- П. да издаде разрешение за строеж. Последната обаче бездейства и това нейно бездействие рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на изпълнителя.

За факта, че възложителя О.-П. е в забава е налице и косвено признание, което се съдържа в писмото изх.№ 18 ИС/9/ от 11.04.2018 г. В него четем дословно следното „ Съгласни сме , че забавянето на междинното плащане след внасянето на проекта е значително, както и че не е по вина на изпълнителя, но също така сме длъжни да изпълняваме заложените изисквания в договора …“. Това се отнася до междинното плащане, което е закъсняло само с 3 месеца, но какво може да се каже за процесното окончателно плащане, забавата на което продължава повече от 36 месеца.

Една недопустима забава, която О. е допуснала след като не предприема никакви действия за да се осъществи преработката на ДОВОС и се стигне до влязло в сила решение по ОВОС по смисъла на чл.148,ал.8 от ЗУТ. С което бездействие се блокира възможността да се изпълнят и останалите съгласувателни процедури, но изпълнителят по настоящия договор няма задължение да представи окончателните актове на компетентните административни органи.