Определение № 221 от 11.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Велико Търново, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно гражданско дело № 20214100500338 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, вр. чл. 130 от ГПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба вх.

№ 260835/31.03.20221 г. против Решение № 260027/10.03.2021г. по Гр.д. № 826/2020г. на ГОРС, в частта, с която съдът прекратява производството по иска на СТ. ЕМ. Й., ЕГН: ********** срещу Н. Д. Х., ЕГН: ********** за прогласяване на нищожност на договор за правна защита и процесуално представителство пред Върховен административен съд по обжалване на решение по Адм.д. № 851/2017 г. на Административен съд – Велико Търново поради невъзможен предмет и по искането за връщане на платеното по този договор адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до окончателното й заплащане. Изразява се становище за незаконосъобразност на акта, като се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е отменил определението, постановено на правно основание чл. 140 от ГПК, доколкото в него съдът е приел, че не се нуждае от доказване твърдението на ищеца, че е страна по сключения договор. Излага становище, че по този начин не е дадена възможност на ищеца да представи доказателства относно активна процесуална легитимация на ищеца.

Ответникът по жалбата не е представил отговор на частната жалба.

Великотърновският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата и извърши служебна проверка и на приложеното дело, приема за установено следното:

1

Гр.д. № 826/2020 г. на ГОРС е образувано въз основа на искова молба, депозирана от СТ. ЕМ. Й. против Н. Д. Х., в която се моли съда да признае за нищожен сключения между страните договор за поръчка, по който ответникът е следвало да осъществи процесуално представителство пред ВАС в касационното производство по Адм.д. № 851/2017 г. на Адм.Съд – Велико Търново, както и на основание чл. 34 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по така посочения нищожен договор, ведно с лихвата върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС в касационното производство по Адм.д. № 5021/2018 г. на ВАС, образувано по повод касационна жалба срещу Решение на Адм.Съд – Велико Търново по Адм.д. № 820/2017 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 1800 лв., представляваща договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС в касационното производство по Адм.д. № 5021/2018г. на ВАС, образувано по повод касационна жалба срещу Решението на Адм.Съд – Велико Търново по Адм.д. № 819/2017 г., както и за законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Във връзка с иска по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26 от ЗЗД ищецът сочи, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като жалбата е била просрочена и производството е прекратено.

По делото е приложен препис от жалба с вх. № 1808/28.03.2018г. срещу Решение № 86/07.03.2018 по Адм.д. № 851/2017г. на Адм.Съд – Велико Търново, като е видно, че същата е подадена от Е.Е Й. чрез адв. Д.С.

Приложено е платежно нареждане, от което е видно, че С.Й. е извършил изплащането на 3000 лв. и като основание е посочено „адм. дело 851, адм. дело 819 на Администр. Съд Съд В. Търново Е.Е Й.“. Приложена е фактура за защита пред ВАС срещу решение по Адм.д. № 851/2017 г., като в нея е посочен като получател на фактурата СТ. ЕМ. Й.. Приложено е заявление от С.Й., като пълномощник на Е.Е Й., до Н.Х. за прекратяване на правомощията по Адм. дело № 5021/2018г. на ВАС; Адм.д. № 9489/2018 на ВАС; Адм. д. № 8102/2018г. на ВАС.

В постановеното Решение № 260027/10.03.2021г. въз основа на събраните по делото доказателства съдът се е произнесъл по същество по двата предявени осъдителни иска по чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Изложил е мотиви за недопустимостта на иска, като е посочил, че ищецът по делото С.Й. не е страна по договора, установяването на чиято нищожност се 2 иска. Съдът правилно е определил, че е без значение дали ищецът е преговарял с ответника и дали в качеството си на представител на Е. Й. е сключил договор, тъй като страна по съглашението остава Е. Й.. Съдът е изложил мотиви, с които е обосновал, че заплащането на адвокатското възнаграждение от страна на ищеца също не го прави страна по договора, а се явява изпълнение на чуждо задължение, освобождаващо длъжника, но не и заменящо страна по договора.

Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима – подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че страни по установителния иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД са страните по договора, установяването на чиято нищожност се иска.

Видно е, че ищецът С.Й. е платил адвокатското възнаграждение, фигурира като получател на фактурата, издадена от ответника. Това обаче не го прави страна по договора за правна защита и съдействие, поради което същият няма процесуална легитимация за предявяване на иска.

Жалбоподателят излага становище за неправилност на решението в прекратителната част поради несъответствие на направените в решението правни констатации от съда и посоченото като спорно и безспорно в определението, постановено по чл. 140 от ГПК, като счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Възраженията в тази насока са неоснователни. Съдът следи служебно за допустимостта на предявените пред него искове и във всеки момент на производството, в който установи, че предявеният иск е недопустим, той следва да прекрати производството.

Неоснователни са твърденията на страната, че като не е отменил определението си в частта, с която разпределя доказателствената тежест съдът е осуетил възможността на ищеца за представяне на доказателства за наличието на процесуална легитимация. От събраните по делото доказателства е видно, че съдът правилно е постановил липсата на процесуална легитимация. На следващо място, съдът се произнася по реда на чл. 130 от ГПК, при което щом установи недопустимост на иска, не обездвижва исковата молба с указания за представяне на доказателства, а прекратява производството и връща исковата молба.

Въз основа на горепосоченото, настоящият състав на съда намира постановеното определение от диспозитива на решението за правилно и законосъобразно. Частната жалба, подадена от ищеца по делото С.Й., е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното определение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от диспозитива на Решение № 260027/10.03.2021г. по Гр.д. № 826/2020г. на ГОРС, с което съдът прекратява производството по делото в частта по иска на СТ. ЕМ. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Ореш, ул. „Отец Паисий“ № 11 срещу Н. Д. Х., ЕГН:

**********,с адрес гр. София, ул. „Лавеле“ № 11, етаж 2, апартамент № 4 за прогласяване на нищожност на договор за правна защита и процесуално представителство пред Върховен административен съд по обжалване на решение по Адм. д. № 851/2017 г. на Административен съд – Велико Търново поради невъзможен предмет и по искането за връщане на платеното по този договор адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до окончателното й заплащане.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца СТ. ЕМ. Й..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4