Решение № 15121 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15121 гр. С. 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

.........., 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110120354 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Д. В. Д., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ................ срещу „..............., ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление: гр. ............. представлявано от управителите .........., иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука и сумата от 14 244,46 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от злополуката, представляваща разходи за лечение, обективно кумулативно съединен с искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху главницата от 200 000,00 лв. и главницата от 14 244,46 лв., считано от 03.08.2020 г. до окончателното заплащане на главницата.

В исковата молба ищецът твърди, че като работник по трудов договор при ответника на длъжност „арматурист“ на 03.08.2020 г. по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения на обект на ответника – строеж на високоетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ............. при строително-монтажна дейност претърпял трудова злополука. Злополуката настъпила при падане от около шест метра височина и се дължала на липсата на обезопасяване от страна на работодателя на контурите на етажните плочи на сградата. При падането претърпял тежка височинна политравма, изразяваща се в тежки травми на лицето, главата, гръдния кош и бял дроб, гръбначни стълб, мозъчна контузия, фрактури на носните кости, фрактура на горната и долната челюст. Твърди, че злополуката е прриета за трудова с влязло в сила на 28.08.2021 г. Разпореждане № 30595/16.07.2021 г. на НОИ – 1

............ Незабавно след злополуката бил откаран във МБАЛ „......“, С. където е приет за лечение тежката височинна политравма. Твърди, че за периода от 03.08.2020 г. до 25.09.2020 г. е подложен на четири оперативни интервенции.

От 03.08.2020 г. до настоящия момент бил неработоспособен, като с Решение № 375/31.01.2022 г. на ТЕЛК е определена 75 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че в резултат на претърпяната трудова злополука е претърпял физически и душевни болки и страдания, които са възникнали на 03.08.2020 г. и продължават до днес. В резултат на трудовата злополука претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че претенцията била погасена по давност. Оспорва механизма на нараняване, времето, причината, причинната връзка между работата и увредата, причинната връзка между събитието на 03.08.2020 г. и последвалите травми, болки и страдания.

Твърди, че ищецът имал суицидно поведение. Посочва, че ищецът умишлено причинил увреждането си, евентуално е допуснал груба небрежност, с което е съпричинил над 99 % увредата си. Оспорва имуществените вреди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

I. По предявения иск с правно основание чл. 200 КТ:

За основателността на иска по чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен между страните трудов договор; претърпяване на трудова злополука от ищеца; наличие на вреди – имуществени и неимуществени, произлезли от претърпяната злополука; причинна връзка между вредите и трудовата злополука.

Ответникът следва да докаже твърдението си за умишлено увреждане от страна на работника, както и съпричиняване, извършено при условията на груба небрежност.

В хода на производството са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че ищецът е служител по трудов договор при ответника на длъжност „арматурист“; както и че ищецът е претърпял изложените в исковата молба оперативни интервенции.

1.По отношение на наличието на трудова злополука:

След съвкупна оценка на приетите доказателства по делото, в това число Разпореждане № 30595/16.07.2021 г. на НОИ, ............ Протокол № 48/09.07.2021 г. на НОИ, ............и свидетелските показания на свидетеля на ответника .......... се установява, че на 03.08.2020 г. на обект високоетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ............. около 09:50 ч. е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с пострадало лице Д. В. Д., с ЕГН **********.

Разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност - за 2 наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.

Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти - чл.179 ал.1 ГПК. Съдържащите се в него констатации за наличието на функционална връзка между извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка причинна връзка между събитието и увреждане на здравето на работника не се опровергават от събраните по делото доказателства. Функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука. С разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установено, че злополуката е осъществена при изпълняване на възложената работа. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, обективирана в Определение № 5266/19.11.2024 г. по гр.д. № 1530/2024 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50006/06.03.2024 г. по гр.д. № 3165/2022 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 50023/09.03.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 205/08.10.2018 г. по гр.д. № 5039/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 691/20.06.2017 г. по гр.д. № 5085/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 31/02.02.2011 г. по гр.д. № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 753/28.01.2011 г. по гр.д. № 457/2010 г. на ВКС, III г.о.

Според възприетото в цитираната практика, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални, административни по своя характер производства, уредени съответно с разпоредбите на чл. 57- чл. 60 КСО и чл. 61- чл. 63 КСО, както и в подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО трудовата злополука може да се установява само по административен ред. С новата уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55 – чл. 67 КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по административен ред и е от изключителната компетентност на съответните административни органи, поради което не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Това са обуславящи отговорността на работодателя въпроси.

2. По отношение на претърпените имуществени вреди:

Видно от приетите по делото писмени доказателства, в това число платежни нареждания, фактури и епикризи, както и съдебномедицинската експертиза, за провеждане на лечението на ищеца, налагащо се вследствие на настъпилата трудова злополука, същият е претърпял имуществени вреди, представляващи разходи за медицински манипулации, оперативни намеси, болничен престой и пътни разходи в общ размер от 14 244,46 лв.

Връзка между претърпените от ищеца вреди и трудовата злополука, 3 освен от разпореждането по чл. 60 КСО, се потвърждава и от експертното заключение съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза.

Съобразно заключението на вещото лице вследствие на процесната злополука ищецът е претърпял тежка множествена височинна травма, изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма с настъпило от нея усложнение – изявен световъртеж от централен произход; тежка лицево-челюстна травма с дефект на небцето с оформена комуникация между устната кухина и носа; тежка миелична гръбначно-мозъчна травма, от която е останала дясно конвекста сколиоза; шийна травма; тежка закрита гръдна травма; закрита травма на опорно-двигателен апарат.

Посочените разходи са били необходими с оглед извършените оперативни интервенции във връзка с лечението на множеството травми, получени при реализираната процесна трудова злополука.

Искът е доказан по основание и по размер.

3.По отношение на претърпените неимуществени вреди:

В съдържанието на понятието ,,неимуществени вреди” според последователната практика на ВКС се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и настоящият случай /в този смисъл Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК/. Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост.

Неимуществените (морални) вреди се изразяват в психическата болка и страдания на увреденото лице, както и всички други негативни преживявания в резултат на трудовата злополука.

В съответствие със заключението, дадено с отговора на трети въпрос от приетата СМЕ, съдът намира за установено, че след възстановяване на съзнанието и въпреки прилаганите медикаменти за обезболяване ищецът е изпитвал продължително време силни болки и страдания, както от травмите, така и от наложилите се във връзка с тях хирургични интервенции. Ищецът е изпитвал силни болки и страдания от 03.08.2020 г. поне до 06.09.2022 г.

(датата на последен преглед от възстановителния период), като след това постепенно болките са отслабвали по интензитет, но и към настоящия момент се изявяват при натоварващи движения и промени на метеорологичните условия. Тежкото травмиране е дало отражение и на общото здравословно състояние на ищеца, отслабвайки жизнените и съпротивителните сили на организма.

Видно от приетата съдебно-психиатрична експертиза процесната 4 злополука се е отразила подчертано негативно върху психиката на ищеца, като болките и страданията са били толкова силни, че се е наложило да бъде държан в състояние на медикаментозна седация, имал е тежка необходимост от грижи, дистрес, преживявания за безнадежност, безполезност и раздразнителност. Като последица от преживените болки и страдания ищецът търпи когнитивни нарушения – забавен мисловен процес, нарушения в паметта и концентрацията и постконтузен синдром, проявен с емоционална лабилност.

Съдът намира за установено, че като пряка последица от процесната злополука животът на ищецът се е променил драстично, като са налице трайни нарушения в емоционалното, когнитивното, социалното и професионалното функциониране на ищеца, водещи до устойчив депресивитет и дезаптивни поведения (автодеструктивни действия). Причинно-следствената връзка е налице.

4. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта. Съобразно задължителните указания, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, „справедливостта“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии: момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, следва бъдат взети предвид характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания. Трябва да се отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви са прогнозите за пълно възстановяване; да се съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са и Решение № 50012/21.03.2023 г. по т.д. № 180/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 460/16.07.2025 г. по гр.д. № 5021/2023 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 169/19.03.2025 г. по гр.д. № 5295/2023 г. на ВКС, III г.о.