Решение № 2688 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2688 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100514488 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14488/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Титан София Център 1“ ДЗЗД, ЕИК 176696839 гр.София срещу решение №19774 от 03.11.2025 г постановено по гр.д.№30249/2025 г на СРС , 180 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на Б. А. И., ЕГН ********** от гр.Ихтиман сумата от 15 078 лв - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.01.2025г. в гр. София, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането 29.01.2025г. до окончателно изплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер , който не е доказан , защото по делото не е изслушан свидетел за болките и страданията . Ищецът не е претърпял оперативна интервенция , а само му е поставена гипсова имобилизация . Няма данни ищецът да е провел рехабилитация и няма усложнения при възстановяването . На ищеца не е присъдено застрахователно обезщетение , защото не е представил пълен набор от документи на застрахователя , което е „нехайно отношение“ . От процесното обезщетение трябва да се приспадне обезщетение от НОИ в размер на 2284,09 лева. Процентът на съпричиняване от ищеца поради груба небрежност трябва да се определи на поне 50 % и дори напълно да се изключи отговорността на работодателя.

1

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е завишено .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.11.2025 г и е обжалвано в срок на 19.11.2025 г /по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично исковете СРС е приел , че безспорно е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „сметосъбирач“ при ответника .

На 29.01.2025 г. ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова с разпореждане № 36390 от 13.02.2025 г. по описа на ТП на НОИ София град. Вследствие претърпяната трудова злополука и причинените телесни увреждания на ищеца е причинена временна неработоспособност, видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ .

Според приетата пред СРС СМЕ ищецът А. И. е получил телесни увреждания - счупване 2ра и 3-та предходилни кости на лявото ходило, като медико-биологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни. Във връзка с процесното телесно увреждане няма проведени оперативни интервенции, проведено е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на ляво ходило и глезенна става. Видно от заключението възстановителния период включва гипсова имобилизация и провеждане на рехабилитация след сваляне на гипсовата имобилизация.

При прегледа от вещото лице на 25.09.2025г. все още се установява ограничен обем в движението в лявата глезенна става, при навеждане на ходилото надолу от 35 градуса, при норма 45 градуса. Експертът е посочил, че с оглед естеството на увреждането, ищецът е търпял интензивни болки и страдания около 40 дни, а именно 20 дни в периода на гипсовата имобилизация и 20 дни след свалянето на гипсовата имобилизация, като през периода на обездвижване на лявото ходило ищецът е имал затруднения при придвижването, доколкото се е придвижвал с помощни средства.

В о.с.з вещото лице уточнява , че ищецът не е напълно възстановен, доколкото все още изпитва болки и е налице ограничение при разгъването на крака.

2

Според СРС адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е 21 540 лв.

При определяне размера на същото съдът взе предвид и социално икономическите условия в страната, размера на минималната работна заплата, която към датата на настъпване на трудовата злополука е в размер на 1077 лв., респективно обезщетение в размер на 20 минимални работни заплати би репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Според представено пред СРС писмо от НОИ и копие на удостоверение от 16.09.2025г., се установя, че ищецът е получил обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност в размер на 2284.09 лв. Според СРС тази сума не следва да бъде приспадана от определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди . Разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ изрично регламентира, че имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника / професионално заболяване/ се изразява в разликата между причинената вреда, включително и пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Отговорността по чл. 200 КТ е на основание съществуващото между страните трудово правоотношение. Същата не се припокрива с отговорността за непозволено увреждане, а е особена специфична имуществена отговорност. С оглед на това вредата по чл. 200 ал.3 КТ като пропусната полза е получаваното от работника или служителя трудово възнаграждение, което би могъл да получава, ако не бе претърпял трудовата злополука или не бе заболял професионално. Вредата по смисъла на чл.200 ал.3 КТ трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка. / в този смисъл Решение № 492 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 413 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 334/2012 г., III г. о., ГК/. Доколкото в случая предмет на настоящото производство не е искова претенция за разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и получаваното по – ниско обезщетение вследствие престиране на труд на по-ниско платена работа с оглед увреждането от трудовата злополука, съдът намира, че чл.200, ал. 3 КТ не намира приложение, респективно изплатеното от НОИ обезщетение не следва да бъде приспадано.

Според СРС основателно е възражението за съпричиняване, изразяващо се в проявена „груба небрежност“ от Б. И. при изпълнение на служебните му задължения. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 201, ал.2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност“. С решение № 187/29.10.2020 г. по гр. дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за 3 безопасност (решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители (решение № 178/2.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г., ІІІ г. о.).

Според СРС в случая ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Не е спорно по делото, че трудовата злополука е настъпила на 29.01.2025г. От приложеното на л. 58 от делото пред СРС копие на служебна бележка се установява, че на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. В т.51 от инструкция за работа при ответника е регламентирана забрана на работника да бърка или влиза в приемната вана на сметосъбиращия автомобил с цел снабдяването му с отпадъци за лична употреба, без значение дали компактиращия механизъм и подемните устройства са в работен режим или не са в работен режим . В т.52 е установена забрана на работника да се качва по надстройката на сметосъбиращия автомобил с цел отстраняване на неизправности от технически характер, които видимо била могли да бъдат отстранени без необходимостта от специализирана помощ .

Според СРС не е спорно по делото, че трудовата злополука е настъпила след като ищецът и колегата му на 29.01.2025г. закачат един от контейнерите за битови отпадъци на апарата за повдигане, при вдигането контейнера пада в „бункера“ на камиона, служителите се качват в задната част на сметосъбиращия автомобил, за да извадят падналия контейнер, изпускат същия и той пада върху крака на ищеца, при което е причинено процесното телесно увреждане на левия му крак. Този механизъм на настъпване на трудовата злополука не е спорен по делото, както и се установява от писмени обяснения на ищеца и тези на С.С.

.

Според СРС влизането на ищеца в „бункера“ на камиона за изваждане на откачилия се вътре контейнер представлява „груба небрежност“ по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, доколкото тези му действия представляват самонадеяно поведение, при което субективната му преценка не съответства на обективната обстановка, в частност опасността, която крие евентуално задвижване на механизмите за повдигане и изваждане на контейнерите, липсата на достатъчно пространство за опериране вътре в контейнера, както и липсата на необходимите условия контейнера да бъде изваден ръчно, с оглед теглото му.

Според СРС при определяне процента на съпричиняване трябва да се вземе предвид , че ищецът не е влязъл в бункера на камиона с цел снабдяването му с вещи за лична употреба, каквато забрана е регламентирана в т.51 от инструкцията, а е направил опит да продължи 4 трудовия процес по сметосъбиране, без да се налага товарният автомобил да се прибира в гаражното депо, за да се извади контейнера със специализирана техника. Процентът на съпричиняване от ищеца е 30%, доколкото същият е действал в интерес на работодателя и с цел продължаване трудовия процес без прекъсване. Искът следва да бъде уважен за сумата от 15 078 лева и да се отхвърли за горницата до предявения размер от 40 000 лв .

Решението на СРС е частично неправилно .

Ищецът е доказал настъпването на неимуществени вреди с представените писмени доказателства и СМЕ , като не следва друго от факта , че не е разпитан свидетел на ищеца за конкретните болки и страдания . При наличие на процесните счупвания и наложилото се лечение с гипсова имобилизация е обективно невъзможно ищецът да не е изпитал болки и страдания , както и затруднения в ежедневието си .