Решение № 1826 от 26.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1826

Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040700033 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ш. М. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, офис 2, чрез адвокат С. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0237-000220 от 16.12.2025 г., издадена от Д. Р. – мл.автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ - Айтос, с която на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на заповедта, поради факта, че жалбоподателката, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № А 53 00 НР, собственост на „Брент ойл“ ЕООД не е знаела или подозирала като водач на същия, че МПС е било със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025 г. Прави се искане и да се присъдят направените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Р. се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената пред съда заповед за отнемане на СУМПС като неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че няма способ, няма форма, един гражданин, държейки в себе си свидетелство за регистрация на даден автомобил, част ІІ, която служи за проверка от страна на контролните органи, и виждайки, че на автомобила има поставени регистрационни табели, няма по какъвто и да е начин възможност да разбере, че този автомобил е с прекратена служебно регистрация. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им.

Ответникът - мл.автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ - Айтос – Д. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно със становище, в което моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски. Представя и допълнително изискани писмени доказателства.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от съставения от Д. М. – на длъжност полицай в РУ – Айтос при ОДМВР – Бургас на Ш. М. Р. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1284002/15.12.2025г., на 15.12.2025 г., около 23:02 часа в [населено място], на ул.Славянска, в района на „ПГСС Златна нива Ш. М. Р. е установена да управлява МПС - Мерцедес Е 220 Д с рег. № А5300НР, собственост на „Брент ойл“ ЕООД, Булстат: ********* с посока на движение от [населено място] към [населено място], като водача на автомобила извършва следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка Гражданска отговорност от 09.12.2025г. по чл.143 ал.10 от ЗДВП.

Към момента на приключване на съдебното дирене по делото не са представени доказателства въз основа на АУАН да е издадено наказателно постановление.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0237-000220 от 16.12.2025 г., издадена от Д. Р. – мл.автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ - Айтос, на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП на Ш. М. Р. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушило чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 16.12.2025 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх. № 237000-7176/22.12.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбоподателката Ш. М. Р. е адресат на оспорената заповед, правата й са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за нея е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Оспорената Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0237-000220 от 16.12.2025 г., издадена от Д. Р. – мл.автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ - Айтос, е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, видно от Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"-"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

За да бъде законосъобразно наложена ПАМ е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, извън хипотезите по б. "а"-"ж", за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

В случая, в заповедта за прилагане на ПАМ не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква "з)", "гг)" на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка са в хипотезата на чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП за това, че жалбоподателката е установена да управлява МПС, което e с прекратена регистрация от 09.12.2025 г.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Установеното със съставения АУАН нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП попада в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 ЗДвП, за която ПАМ е приложима, но съставеният АУАН не е достатъчно доказателство за извършено нарушение.

В случая няма спор, че на 15.12.2025 г. жалбоподателката Ш. М. Р. е управлявала лек автомобил с прекратена регистрация, т. е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението, но по делото не е доказана субективната страна на деянието – че е управлявала автомобила при знание за неговата служебна дерегистрация.

Данните от административната преписка сочат, че Ш. М. Р. е само водач на процесния автомобил, а негов собственик е „Брент ойл“ ЕООД. След като жалбоподателката не е собственик на автомобила, тя не е имала задължението да сключи изискващата се застраховка "Гражданска отговорност". Ето защо, след като автомобилът на дружеството е бил предоставен за ползване и е бил оборудван с два броя регистрационни табели, поставени на съответните места, следва да се приеме, че са липсвали каквито и да е външни признаци за прекратяване на неговата регистрация, които водачът, в случай Шерифе, би могла да възприеме, преди да предприеме управлението му, за да осъществи виновно или непредпазливо подобно нарушение.

Следователно, след като реално жалбоподателката Шерифе не само, че не е знаела за служебната дерегистрация, а и обективно не е имала възможност да разбере за това, се налага извод, че Шерифе не е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея деяние по управление на МПС с прекратена регистрация и не е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасните последици, т.е. не е действала виновно, като липсват както умисъл, така и небрежност от нейна страна. Отсъствието на доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, обосновава извод за несъставомерност на деянието.

След като административният орган не е доказал, че жалбоподателката Ш. М. Р. е извършила виновно вмененото й административно нарушение на нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, следва да се приеме, че не е налице законово основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, поради което заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения по делото списък и доказателства за извършването им, в общ размер на 810 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да се присъдят в евро, а именно 414.15 евро, тъй като считано от 01.01.2026 г. официалната валута в Република България е евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0237-000220 от 16.12.2025 г., издадена от Д. Р. – мл.автоконтрольор към ОДМВР – Бургас, РУ - Айтос, с която на основание чл.171, т.1, б. "з)", "гг)" от ЗДвП, на Ш. М. Р., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас да заплати в полза на Ш. М. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 414.15 евро, равняващи се на 810 лева.

Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9b1dc45-6610-42b7-9e6e-1a76c31df26e