Решение № 14964 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14964 гр. С., 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110117175 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. К. С. срещу „Максима България“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение за периода 19.06.2023г. – 11.08.2023г., като е заемал длъжността „************“ в магазин на „Максима България“ ЕООД, находящ се в к.к. С. Б.. Посочва, че според трудовия договор е било уговорено заплащането на ваучери за храна в размер на 200 лв. на месец, както и 1300 лв. нетно трудово възнаграждение според отработените часове при уговорено 9 часово работно време при 5-дневна работна седмица. Посочва, че за месец юли 2023 г. е отработил пълен месец, но не е получил ваучери за храна на стойност 200 лв. Поради това е депозирал молба-предизвестие пред работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че последния работен ден съгласно трудовия договор е бил 11.08.2023 г., но въпреки отправена от ищцата молба трудовата й книжка не е била върната от управителя на обекта с аргумента, че все още не е изпратена от централното управление на работодателя в гр. С.. Посочва, че след отработване на последния работен ден ищцата се е прибрала от к.к. С. Б. в гр. П., където ищцата живее. Посочва, че многократно е провеждала телефонни разговори с отдел „Човешки ресурси“, в които ги е помолила да изпратят трудовата й книжка и дължимите ваучери за храна в техен обект в гр. П., откъдето ищцата да си ги получи. Едва през месец септември 2023 г. ищцата е получила обаждане, че документите и дължимите й ваучери за храна са изпратени в обект на ответника в гр. П., ж.к. „С.“, където синът на ищцата Д. Ю. е отишъл да ги получи, но са му предали единствено ваучери за храна на стойност 78 лв.

1 срещу което се е подписал с изписване на името си във протокол-ведомост.

Посочили са, че единствено тези документи са изпратени от отдел „Човешки ресурси“ в гр. С. на ответното дружество. Посочва, че след това ищцата е изпратила нарочна покана до ответника „Максима България“ ЕООД с техен вх.№ ********** г. с искане за изплащане на дължимите ваучери за храна на стойност 200 лв. и изпращане на трудовата книжка, като е упълномощила да получи от нейно име адв. Р. Р.. В отговор на така изпратената покана ответника е изпратил писмо на ищцата от 14.02.2024 г., с което уведомяват ищцата, че ваучерите за храна са изплатени, за което представят като доказателство ведомост от 21.08.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „С.“, кв. **, близо до бензиностанция ***, в който е положен подпис, удостоверяващ, че ищцата е получила ваучери на стойност 200 лв. Ищцата оспорва подписа в протокола-ведомост, като твърди, че не е положен нито от нея, нито от неин пълномощник, като също така твърди, че не е получавала ваучерите. Посочва, че ответникът признава, че трудовата книжка на ищцата е у него и кани ищцата или нейн пълномощник да я получи в гр. С.. Поддържа, че с неизпълнението на задължението си да върне трудовата й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят незаконно е задържал последната, поради което дължи обезщетение за времето на незаконното й задържане. Твърди, че основа за заплащане на обезщетението по чл.226, ал.2 КТ е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, който месец в случая е месец юли 2023 г. през който брутното трудово възнаграждение е в размер на 1366,94 лв. Поради това за периода на задържане на трудовата книжка 11.08.2023 г. до 31.03.2024 г. претендира обезщетение по чл.226, ал.2 КТ в размер на 10252,05 лв., а също така и заплащане на неплатената стойност на ваучерите за храна за месец юли в размер на 200 лв., както и присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024г.до окончателното изпълнение.

Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани поради следните съображения: ответникът не оспорва, че действително между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че последното е прекратено с предизвестие от служителя, но твърди, че последният работен ден на ищцата при работодателя е бил 12.08.2023 г., а не 11.08.2023 г., както е посочено в исковата молба.

Посочва, че с приложена към трудовия договор декларация, ищцата е декларирала, че иска съхраняване на трудовата книжка в офис на отдел „Човешки ресурси“ на „Максима България“ ЕООД в гр. С.. Оспорват работодателя незаконно да е задържал трудовата книжка на ищцата. Твърди, че управителя на търговския обект, в който ищцата е полагала труд, е придвижила до централно управление на „Максима България“ ЕООД в гр. С. заявлението на ищцата за прекратяване на трудовия договор, а от своя страна отдел „Човешки ресурси“ на ответното дружество в гр. С. с куриерска пратка чрез „Е.“ с товарителница № ********** е изпратил до обекта в к.к. З. п., в 2 който ищцата е полагала труд заповед за прекратяване на ТПО № ******** г., както и надлежно оформената трудова книжка на ищцата. Посочва, че пратката с трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовия договор е пристигнала в обекта, в който ищцата полага труд на 11.08.2023 г., поради което ответникът твърди, че е добросъвестен, тъй като е изпратил трудовата книжка до местоработата на ищцата, но последната не е била заинтересована да я получи. Не оспорват, че ищцата е канила няколко пъти ответника да й предаде трудовата книжка, но служителката на ответника от отдел „Човешки ресурси“ Г. П. ищцата е поканена да получи трудовата си книжка лично в офиса на отдел „Човешки ресурси“ в гр. С.. След получаване на поканата от 13.02.2024 г. ответникът е не е изпратил трудовата книжка, тъй като ищцата не е посочила лице с представителна власт, което да има право да получи от нейно име трудовата книжка, а също така в посочения от ищцата обект, където е посочила, че й е удобно да получи трудовата си книжка – гр. П., ж.к. „С.“ – личните й данни биха могли да бъдат обработвани от неоторизирани лица без съгласие на ищцата и в нарушение на ЗЗЛД. Поради това ответникът в отговор на писмото на ищцата е изпратил писмо с изх.№ ************* г., с което е поканил отново ищцата да получи трудовата си книжка от офис на отдел „Човешки ресурси“ в гр. С. лично или чрез адв. Р. Р. или друг упълномощен представител или при изрично писмено изразено желание на ищцата трудовата книжка ще бъде изпратена на посочен от нея адрес чрез куриерска служба. Посочва, че след получаване на настоящата искова молба ответникът е изпратил трудовата книжка на ищцата серия № ********** чрез куриерска пратка с товарителница № **********. Поддържа, че е налице забава на ищеца, както и оспорва че работодателя е изпаднал в забава. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди от евентуално задържане на трудовата книжка, както и причинна връзка между нарушението и вредите. Оспорва иска за ваучери за храна, моли да не се допуска назначаване на експертиза, тъй като гражданския съд не може да установява извършени ли са престъпления. Посочва, че подписът в протокол-ведомост от 21.09.2023 г., удостоверяващ получаването на 200 лв. ваучери за месец юли 2023 г. е положен от сина на ищцата Д. Ю..

Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за делото.

В съдебно заседание, проведено на 05.02.2025 г., съдът е приел изменение на предявения иск по чл. 226, ал. 2 КТ, чрез увеличаване на неговия размер от първоначално претендираната сума в размер на 10 252,05 лв., на сумата от 13 467,40 лв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.2 КТ, чл. 269, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата 13 467,40 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца Р. К. С., след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „Максима България“ ЕООД, дължимо за периода от 11.08.2023г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 26.03.2024г., до 3 окончателното изпълнение; сумата от 200лв. – парична равностойност на непредоставени ваучери за храна за м. юли 2023г. , сумата от 16,28 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 200.00 лева за периода от 21.08.2023г. до 26.03.2024г. /съобразно УМ от 15.04.2024г./, ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на ИМ – 26.03.2024г., до окончателното изплащане.

По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.)

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1. прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди, 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди 5. размер на брутно трудово възнаграждение по чл. 228 КТ. При доказване на обстоятелствата по т.1 и 2, обстоятелствата по т.3 и т.4 се предполагат до доказване на противното от ответника.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е предал трудовата книжка на работника или негов упълномощен представител или че е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като е поканил ищцата да се яви, за да получи лично трудовата си книжка с получено от нея писмо с обратна разписка, евентуално заплащане на дължимото обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, както и да докаже, че ищцата не е претърпяла вреди от задържане на трудовата книжка. В този смисъл, съдът е разпределил доказателствена тежест на страните с изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 24524/13.06.2024 г., обявен за окончателен без възражения.

Между страните е безспорно, че е сключен трудов договор на 19.06.2023 г., който, към момента на депозиране на исковата молба е прекратен, както и че трудовата книжка на ищцата се е държала от ответника-работодател към момента на получаване на исковата молба и същата е предадена на ищцата на 25.04.2024 г. Не е спорно също, че на 13.02.2024 г. ответникът е получил покана от ищцата, съдържаща искане ответникът да заплати 200 лв. – неплатени ваучери за храна и да й върне трудовата книжка.

Спорно между страните е дали задържането на трудовата книжка – до предаването й на 25.04.2024 г., е незаконно, дали ищцата е претърпяла вреди, причинна връзка между задържане на трудовата книжка и вредите, датата на прекратяване на трудовия договор, заплатена ли е на ищцата, респективно на неин представител, сумата от 200 лв. – ваучери за храна за м.07.2023 г. до 25.04.2024 г., както и какъв е размерът на брутното й трудово възнаграждение.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГК, ВКС, незаконно задържане на трудовата 4 книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя до предаването на трудовата книжка. За да се освободи работодателят от последиците на забавата си да предаде трудовата книжка на работника или служителя, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В случая, в рамките на исковия период, работодателят не е изпълнил нарочната процедура, в която изискванията са формални и не подлежат на разширително тълкуване.