Решение № 1209 от 08.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Варна, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110102045 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „И.К.“ ЕООД срещу Р.

А. Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1428,42 евро, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за посредничество по Договор за посредничество от 26.11.2022 г., и сумата от 51,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед № 2679/11.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5271/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за посредничество от 26.11.2022 г. за покупката на следните недвижими имоти: реално обособен обект № 14 с идентификатор № ******.1.14, реално обособен имот № 17 с идентификатор № ******.1.17, паркомясто № 19 с 1 идентификатор № ******.1.55 и само 102.03 кв.м идеални части от дворното място, цялото с площ 2950 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор № ******, всичките находящи се в град Варна и описани в НА № ***, том III, рег. № ****, дело № *** от 2009 г. Имотите били представени на ответницата по сключен между страните договор за поръчка от 25.11.2022 г., като огледът на същите, лично от ответницата е извършен на същия ден 25.11.2022 г. Съгласно договора за поръчка от 25.11.2022 г. клиентът възлага, а довереникът приема да посредничи при закупуването на недвижим имот, представен от „И.К.“ ЕООД, срещу възнаграждение, определено в т. 3.4 от договора, в размер на 2000 евро, но не по-малко от 1000 евро, при подписване на предварителния договор за покупко-продажба или окончателен договор, което от двете се осъществи по-рано. След огледа на имотите ответницата решила да закупи предложените от ищеца имоти, при което страните са сключили анекс към договора за поръчка от 25.11.2022 г., с наименование договор от 26.11.2022 г., като в чл. 2 от същия са предоговорили размера на възнаграждението, дължимо от ответницата, по договора за поръчка, като същото е фиксирано на 1500 евро или равностойността в лева 2933,75 лв., преизчислено по фиксинга на БНБ. Падежът на плащането е фиксиран - датата на подписване на окончателен договор за покупко-продажба. Имотът бил закупен от ответницата на 20.02.2023 г., но до настоящия момент заплатила частично само сумата от 140 лв. от общо дължимото възнаграждение в размер на 2933,75 лв., с плащания на съответните дати: 15.03.2023 г. – 10 лв.;

25.04.2023 г. – 10 лв.; 25.05.2023 г. – 10 лв., 25.07.2023 г. – 10 лв., 26.07.2023 г.

– 10 лв.; 25.08.2023 г. – 10 лв., 25.09.2023 г. – 10 лв., 26.10.2023 г. – 10 лв., 27.11.2023 г. – 10 лв., и 25.01.2024 г. – 10 лв. Уточнява се, че към момента на подаване на исковата молба незаплатеният остатък от дължимото възнаграждение е в размер на 1428,42 евро. Поддържа се, че тъй като падежът на задължението е фиксиран – 20.02.2023 г., то считано от 21.02.2023 г., ответницата е в забава и дължи на ищеца и законната лихва за забава върху незаплатената част от възнаграждението по договора от 26.11.2022 г., считано от датата на забавата: 21.02.2023 г. до 25.04.2023 г. включително, в размер на сумата от 51,03 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата 2 молба от ответницата Р. А. Р., чрез назначения й особен представител адв. И.

А., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Излага, че договора от 26.11.2022 г., по който ответницата се е задължила да заплати възнаграждение в случай на покупка на индивидуализираните в него имоти, е без предмет. Оспорва се автентичността на договорите, представени с исковата молба. Релевира се възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 предл. предпоследно ЗЗД, поради липса на основание и/или по ал. 1, поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че евентуален оглед на имот не води до ангажимент за възмездяване в претендирания размер. В договора е посочено, че се сключва във връзка с покупка на имоти, но липсват насрещни задължения за довереника – нито да съдейства, нито да извърши определен комплекс услуги. Поддържа се, че е договорът не е изпълнен от ищеца, доколкото видно от представения нотариален акт от 20.02.2023 г. ответницата не е придобила имотите в индивидуална собственост, а в съсобственост срещу различна по-голяма цена, възлизаща на 219 000 евро, която е заплатена изцяло със средства на трето лице. Особеният представител счита, че с оглед липсата на насрещно плащане от ответницата може да се приеме, че съсобственика й е решил да я надари по този начин. Твърди се, че платец по окончателния договор е само П.С.Т.. Навежда се довод, че така сключената окончателна сделка не отговаря на предвиденото в процесния договор от 26.11.2022 г. В условията на евентуалност се поддържа, че възнаграждението би следвало да се редуцира до ½ от претендираната сума, доколкото придобитата от ответницата квота в съсобствеността върху имотите е само ½ ид.ч. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. Х.. Моли за уважаване на иска. В писмена защита излага подробни доводи по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от назначения особен представител. В о. с. з., както и в депозираните писмени бележки изразява становище по същество на спора.

Моли за отхвърляне на иска.

3

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От съдържанието на представения договор за поръчка от 25.11.2022 г., сключен между Р. А. Р. като възложител и „И.К.“ ЕООД като изпълнител, се установява, че изпълнителят е поел задължение да предостави оферти за посочените в регистъра недвижими имот, както и да организира огледи на същите, да координира извършването на сделката и други, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2000 евро. В представения и подписан от страна на възложителя регистър на предложените имоти, който е неразделна част от договора, е посочено, че на 25.11.2022 г. срещу цена от 217 000 евро са предложени обект № 14, № 17, паркомясто и поземлен имот. Изрично в чл. 3.3 от договора е предвидена забрана за предоставяне на информация за имота на трети лица, а в чл. 3.5 от договора е уговорено, че възнаграждението е дължимо и в случаи на придобиване на собственост върху предложен имот от страна на близък на страната или на свързано с него лице по смисъла на §1, ал.

3 от ДР на ДОПК.

Видно от договор от 26.11.2022 г. за посредничество, Р. А. Р. и „И.К.“ ЕООД са уговорили, че във връзка с закупуването на обекти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, № ******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ****** срещу продажна цена от 217 000 евро, възложителят се задължава да заплати на посредника възнаграждение в размер на 1 500 евро в деня на подписване на окончателния договор.

Във връзка с оспорването на автентичността на подписите по двата договора, в производство е назначената в производството съдебнографологична експертиза. В заключението, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено се установява, че подписите по договора за поръчка от 25.11.2022 г. и договор от 26.11.2022 г. са изпълнени от Р. А. Р..

От приложената Вайбър кореспонденция /л. 81-84 от делото на ВРС/ е видно, че на 19.02.2023 г. е пожелан успех за сделката на 20.02.2023 г., като е посочено, че съгласно договора от 26.11.2022 г., възнаграждение се дължи при подписване на окончателния договор. В кореспонденцията ответникът е 4 изразил желание за среща във връзка със заплащане на комисионната по процесния договор

От съдържанието на представения предварителен договор за покупкопродажба е видно, че на 27.11.2022 г. „К.И.“ АД като продавач и П.С.Т. като купувач е уговорено последващо прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, № ******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ****** срещу продажна цена от 217 000 евро.

В производството е безспорно, че на 20.02.2023 г., е съставен нотариален акт № ***, том II, рег. № ****, дело № *** от 2023 г., на нотариус Ж.Т.. От съдържанието на същия се установява, че „К.“ АД продава на Р. А. Р. и П.С.Т. недвижими имоти с идентификатор № ******.1.14, № ******.1.17, № ******.1.55 и 102.03 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № ****** срещу продажна цена от 219 000 евро.

От писмо рег. № АУ009540ВН_001ВН от 03.02.2025 г. на Община Варна, е видно, че Р. А. Р. е майка на П.С.Т..

От представените в производството банкови извлечения се установява, че Р. Р. е извършвала множество частични плащания с посочено основание – договор от 26.11.2022 г. по банковата сметка на ищцовото дружество, както следва: 10 лева – на 25.03.2024 г., 10 лева – на 25.04.2023 г., 50 лева – на 15.03.2023 г., 10 лева – на 25.01.2024 г., 10 лева – на 26.02.2024 г., 10 лева – на 27.04.2024 г., 10 лева – на 25.05.2023 г., 10 лева – на 31.05.2024 г., 10 лева – на 26.06.2024 г., 10 лева – на 25.09.2023 г., 10 лева – на 25.08.2023 г., 10 лева – на 25.11.2023 г., 10 лева – на 26.10.2023 г., както и на 10 лева – на 25.07.2023 г.

В производството са събрани свидетелски показания посредством разпит на свидетеля – П.Й.. Свидетелят при разпита си посочва, че е сестра на управителя на ищцовото дружество, както и че знае за сделка, извършена от сестра й през ноември 2022 г. Излага, че е била в офиса на дружеството, когато е дошла госпожата за среща със сестра й във връзка с подписан между тях договор от предния ден. Споделя, че е чувала разговорът между тях, както че госпожата повишила тон и искала да се анулира договора от вчера, да бъде унищожен. Излага, че сестра й отвърнала, че следва да се издаде анекс към договора. Споделя, че е видяла как тя дърпа договора от ръцете на сестра й, скъсва го и го слага в чантата си и казала, че иска нов с по-ниска сума. Излага, 5 че са подписали нов договор на следващия ден във връзка с претенции на госпожата за сумата по договора. Сочи, че не е видяла от близо документът, който е бил скъсан, но сестра й докато е била там е подготвила следващия договор.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51 от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД.

Издадена е заповед № 2679/11.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5271/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като заявителят в едномесечния срок е предявил настоящия иск. Затова и производството се явява допустимо.

Съобразно твърденията на страните за валидно възникнало договорно правоотношение за търговско посредничество по чл. 51 от ТЗ, с изпълнител ищцовото дружество и възложител-ответникът, поради което за него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на търговското представителство, в който смисъл е Решение № 37 от 27.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1143/2010 г., I т. о., ТК.