Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3751 от 07.08.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13333/2019
Вид
Решение № 3751
Подписан
07.08.2020
В сила
03.02.2022
Състав
ТАНЯ КУНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 · Конституция на Република България
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл. 109 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3751/07.08.2020 г. гр. В.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

50 състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13333 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, както следва:

- за осъждане на ответника да заплати на И.М.А. сумата от сумата от 3553,50 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с протоколно определение от 17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №* г. на РП Д., на недвижим имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. и неполагане на дължимата грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., за сумата от 13760 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща имуществени вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от 6000 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща неимуществени вреди, считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

- за осъждане на ответника да заплати на Ф.М.В., сумата от 3553,50 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с протоколно определение от 17.07.2020г.) за причинени имуществени вреди, представляващи ремонт на покривни работи и ремонт на водопроводни тръби, поради необоснованото запечатване от органите на досъдебното производство, пр.пр. №* г. на РП Д., на недвижим имот - собственост на И.А. и Ф.В., находящ се в с. Д., общ. В.д., обл. В., представляващ масивна стопанска сграда с площ от * кв. м. и неполагане на дължимата грижа за чуждата собственост, за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., за сумата от 13760 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща имуществени вреди - обезщетение за лишаване от ползването на и неотдаването под наем на процесния недвижим имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м., за периода от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., и за сумата от 4000 лева (съобразно направеното увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 21.02.2020 г.), представляваща неимуществени вреди считано от 02.08.2012 г. до 23.12.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът И.А. сочи, че на 31.11.2011 г. е отдал недвижимият имот - собственост на двамата ищци, находящ се в с.Д., общ.В.д., обл.В., представляващ масивна стопанска сграда за опрасване с площ от * кв. м. под наем на Д.М.

/гражданин на Р. М./, като управител и представляващ

"Д. *" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.. Имотът бил отдаден под наем с цел отглеждане на гъби от наемателя. Наемателят при подписване на договора заплатил предсрочно наема за осем месеца - целия срок на договора. Вместо да бъде използван по уговорките в договора, имотът бил използван с друго предназначение, за което ищецът разбрал след като бил разпитван като свидетел по следствено дело * г. по описа на ОССл-В. От

22.03.2012 г. до 23.12.2015 г. недвижимият имот бил запечатан с Констативен протокол от 22.03.2012 г. при извършване на процесуално-следствени действия, а ищците били възпрепятствани да го ползват, поддържат, стопанисват или отдават под наем. А. подал молба до ДРП на

12.08.2014 г. с искане да бъде възстановено правото му на ползване на недвижимият му имот. На тази молба не получил отговор. Подал втора молба до ДРП на 26.02.2015 г., като направил искане да бъде освободена собствеността му преди да е завършило наказателното производство. Намира, че сградата не е предмет - движима вещ, която да е била предназначена или да е послужила за извършване на престъплението, върху която има следи от престъплението, или е предмет, които може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 109 от НПК. Намира, че е следвало да му се възстанови правото на ползване на собствеността му в неговия пълен обем и тъй като били налице неоснователни действия, бездействия и незаконосъобразни актове от страна на ответника, които са им попречели да упражняват правото им на собственост, вследствие на което ищците претърпели имуществени и неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. По втората молба ищецът получил отговор, съгласно който предвид извършената престъпна дейност в отдаденият под наем имот, с цел да се обезпечи възможността за извършване на допълнителни действия, свързани с имота, ако нуждите на разследването наложат това - до окончателното приключване на разследването по делото, помещението следвало да остане на разположение на разследващите органи. Намира, че в рамките на срока на запечатване на обекта ответникът не е полагал за сградата грижата на добър стопанин, не е давал на ищците възможност да го ремонтират и сградата започнала да се руши. Преди около една година възникнали проблеми, свързани с течове, както от покрива, така и от ВиК инсталацията. Въпреки че ответникът бил запознат с проблемите от 12.08.2014 г.

/първата молба до ДРП/, не е предприел действия за предотвратяване на нанасянето на вреди на ищците. Сочи, че към настоящия момент половината от покрива на сградата се е срутил, а течовете продължавали и до момента, за което ищците нямали вина и не били допринесли по никакъв начин. Сочат, че не били обвиняеми по наказателното дело. Щетите по недвижимия имот били отразени в КСТЕ и СОЕ в производството по обезпечаване на доказателства водено пред ДРС по ч.гр.д. 353/15 г. През м.март ищецът подал жалба до ВОП и на 27.04.2015 г. получил отговор, съгласно който в разпоредбите на НПК, ЗСВ и МВР не се съдържали правомощия на Пр.и разследващите органи да запечатват недвижими имоти за нуждите на водено наказателно производство, такива правомощия се предоставяли на административни органи в изрични разпоредби на закони във връзка с осъществяваната от тези органи контролна административна дейност. Към отговора на ВОП е било прикрепено и уведомяването от РП - Д. до ВОП, с което е направен отказ за ползване на имота, по съображение, че след решаване на делото от прокурора и внасянето му в съда, складът следва да бъде обезпечен като помещение, в което е била развивана престъпна дейност, с цел евентуално провеждане на съдебен оглед при необходимост. Сочи, че с оглед отговора на ВОП, че следва да потърси ефективна защита по арг. от чл.

111, ал.3 от НПК е подал жалба до ДРС за отмяна на отказа на прокурора за връщане на недвижимия имот. С определение № * г. ДРС оставил без разглеждане като недопустима жалбата, тъй като вещта спрямо, която е постановен оспореният отказ на ДРП няма и не може да има качеството на веществено доказателство. В определението било посочено, че следва да оспори отказа на районната прокуратура пред горестоящата.

Поради изчерпана възможност за защита по реда на оспорването на отказа на ДРП да даде достъп до имота на ищците преди приключване на наказателното производство, ищците завели настоящото дело. Сочи, че в недвижимия имот липсвали вещи - машините с които е осъществявана престъпната дейност. Сочи, че получил постановление № * г. от 23.12.2015 г. на ДРП, с което е освободен достъпа до недвижимия имот. В постановлението било посочено, че ключът за имота е предаден на инспектор в РУ МВР - В.д.. При свързване с инспектора, същият посочил, че ключа не е в него. Владението върху имота било предадено на 21.01.2016 г. за което бил съставен констативен протокол. Отправя се искане до съда за осъждане на Пр. на Р.Б. да заплати причинените вреди. Моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищците чрез процесуален представител поддържат предявените искове в увеличените размери и молят за уважаването им. Настоява се, че от събраните в хода на производството са установени претендираните имуществени и неимуществени вреди. Представят писмена защита, в която излагат подробни съображения по същество на спора.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – П. на

Р.Б., е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.

Счита, че Пр. на Р. Б. не е пасивно процесуално легитимирана по предявените искове, тъй като съгласно наведените в исковата молба твърдения актът, от който твърдят да са произтекли вредите е издаден от разследващ полицай от ТЗ БОП В. – констативен протокол от 22.03.2012 г. Оспорва като недоказани претендираните имуществени вреди, изразяващи се в ремонт и покривни работа на сградата и на водопровдни тръби с оглед липсата на данни за състоянието им преди датата на запечатване на обекта. Извършването на ремонтни дейности не били във връзка с прокурорския акт, като това се дължи на обикновеното й потребление и овехтяване, поради което намира, че не са в причинна връзка с поведението на ответника. Настоява се, че действията по запечатване на сградата са законосъобразно извършени в рамките на правозащитната дейност на органа по разкриване на престъпленията. Твърди, че не е налице бездействие, тъй като с прокурорско постановление от 23.12.2015 г. ОП В. е постановено освобождаване на достъпа до недвижимия имот. Намира за неоснователно искането за обезщетяване на вредите за пропуснати ползи, поради това, че не е доказано възможността за сигурно увеличаване на имуществото на ищците. Ищците са лишени правомерно, поради извършване на престъпна дейност от наемателя им, което е довело до запечатване на помещението. Релевира се и възражение за погасителна давност по главните и акцесорни претенции за събитията от 22.03.2012 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът оспорва исковете в увеличените размери, в т.ч. възражението за давност в увеличената част от всеки от исковете. Настоява се, че същите са недоказани по основание и размер и се моли за отхвърлянето им.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а от представения нотариален акт № *г. за собственост върху недвижим имот К.К.Е.е призната за собственик на дванадесет сгради, тоалетна и помпена станция всички построени върху терен в с.Д., обл.Варненска.

Липсва спор, а и видно от удостоверение за наследници с изх. № * г. се установява, че ищците И.А. и Ф.В. са наследници на К.К.Е.

От представения по делото договор за наем от * г. И.М.А. в качеството на наемодател е предоставил на Д.М. в качеството на наемател временно и възмездно ползване стопанска сграда № 3 по кадастралния план на свинекомлекс с.Д., като е уговорено имотът да се ползва по предназначение за отглеждане на гъби. Съобразно т.2.1 от раздел ІІ от Договор за наем е договорена наемна цена в размер на 1600 лв. за срок от осем месеца за периода от 01.12.2011 г. до 01.08.2012г.