Решение № 206 от 09.04.2020, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 206 / 9.4.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р

О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ при секретаря : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело №33 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава

Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.

2. Образувано е по искови претенции, заявени от

„Би пи ел глобъл инвестмънтс груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област гр. София, район Триадица, ж.к. Гоце Делчев, бл. 259, вх. А, ет. 5-6, ап. 12, представлявано от управителя В.Б., да бъде осъдена Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, бул. „Христо Ботев“, № 47, да заплати на ищеца сумата от 1200,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.дело № 958 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 г.; по н.а.дело № 304 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г. и к.н.а.дело №1106 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., в производството по които е отменено Наказателно постановление № ПЗ-22-15 от 25.05.2018г., издадено от Началника Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при Регионална дирекция за Национален строителен контрол „Южен централен район“, Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от подаване на исковата молба (09.01.2020г.) до окончателното ѝ изплащане.

Сочи се, че въпросната сума от общо 1200,00лв., е фактически заплатено възнаграждение за адвокатска защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на несъответно на закона Наказателно постановление № ПЗ-22-15 от 25.05.2018г., издадено от Началника Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при Регионална дирекция за Национален строителен контрол „Южен централен район“, Пловдив.

Иска се претенциите да бъдат уважени изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството.

3. Ответната Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, бул. „Христо Ботев“, № 47, чрез процесуалния представител юрк. М. е на становище,че исковите претенции са неоснователни и недоказани.

Възразява се по отношение на размера на исканото обезщетение и на адвокатското възнаграждение. Иска де се присъди юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че исковите претенции са основателни.

II. За фактите :

5. Производството по адм. н. дело № 958 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018г. е било сложено в ход по жалба на Виолета Николова Баташка, като управител на „Би пи ел глобъл инвестмънтс груп“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № ПЗ-22-15 от 25.05.2018г., издадено от Началника Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при РДНСК „Южен централен район“, Пловдив, с което за нарушение по чл. 233, във връзка с чл. 161, ал. 1 и чл. 157, ал. 7 от Закона за устройство на територията, на основание чл. 239, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на Виолета Николова Баташка е наложено наказание глоба в размер на 100,00лв.

Логично, при това положение, с Разпореждане от

13.06.2918г.(л.32 по а.н.д.№958/2018г. на Районен съд Пазарджик) като страни в производството пред районния съд са били конституирани и са взели участие, физическото лице Виолета Николова Баташка, като жалбоподател и административния орган Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при РДНСК „Южен централен район“, Пловдив, като ответник по жалбата.

За защита на правата и законно установените си интереси, Баташка е упълномощила свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат Н.Й.Б. ***.

Според представения по делото документ, инкорпориращ Адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ от 06.06.2018г.(л.23 по а.н.д.№958/2018г. на Районен съд Пазарджик), за осъществяване на процесуално представителство В.Б. е заплатила на адв. Б. сумата от 400,00лв.

С Решение № 439 от 25.09.2018г., постановено по н.а.д. № 958 по описа за 2018 г., Районен съд Пазарджик е отменил изцяло „….НП № Пз-21-15 от 25.05.2018г. на Началника на РО „НСК”-Пазарджик, с което на Виолета Николова Баташка, ЕГН **********, на основание чл.233 от ЗУТ, във вр. с чл.161 ал.1 и във вр. с чл.157 ал.7 от ЗУТ е наложена глоба в размер на

100лв. /сто лева/, като незаконосъобразно….“.

6. Решението на районния съд е обжалвано от Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при РДНСК „Южен централен район“, Пловдив, по повод на което е сложено в ход касационно наказателно производство по дело № 1106 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г.

Подаден е бил отговор на касационната жалба от Виолета Николова Баташка(л. 15 по к.а.н.дело № 1006/2018г на Административен съд Пазарджик).

В касационното производство, с Определение №

1512 от 10.12.2018г., като касационен жалбоподател е бил конституиран Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при РДНСК „Южен централен район“, Пловдив, а като ответник по касационната жалба е била конституирана Виолета Николова Баташка.

За защита на правата и законно установените си интереси в това производство, Баташка е упълномощила свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат Н.Й.Б. ***.

Според представения по делото документ, инкорпориращ Адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ от 13.11.2018г.(л. 16 по к.а.н.дело № 1006/2018г на Административен съд Пазарджик), за осъществяване на процесуално представителство В.Б. е заплатила на адв. Б. сумата от 400,00лв.

С Решение № 54 от 14.02.2019г., постановено по н.а.д. № 1006 по описа за 2018 г., Административен съд Пазарджик е отменил изцяло Решение № 439 от 25.09.2018г., постановено по н.а.д. № 958 по описа за 2018 г., Районен съд Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

7. В този хронологичен порядък е било образувано производството по а.н.дело № 304 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019г., като с Разпореждане от 25.02.2019г.(л.4 по а.н.дело №304/2019г.), по делото са били конституирани и са взели участие – В.Б., като жалбоподател и Регионален отдел „Национален строителен контрол“, Пазарджик при РДНСК „Южен централен район“, Пловдив, като ответник по жалбата.

За защита на правата и законно установените си интереси в това производство, Баташка е упълномощила свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството от адвокат Н.Й.Б. ***.

Според представения по делото документ, инкорпориращ Адвокатско пълномощно и Договор за правна помощ от 03.04.2019г.(л.26 по а.н.д.№304/2019г. на Районен съд Пазарджик), за осъществяване на процесуално представителство В.Б. е заплатила на адв. Б. сумата от 400,00лв.

С Решение № 229 от 16.04.2019г., постановено по н.а.д. № 304 по описа за 2019 г., Районен съд Пазарджик е отменил изцяло „….НП № Пз-22-15 от 25.05.2018г. на Началника на РО „НСК”-Пазарджик, с което на Виолета Николова Баташка, ЕГН**********, на основание чл. 239,ал.1т.2 вр. чл.222,ал.1,т.15 ЗУТ и за нарушение по чл.233 във вр. с чл.161 ал.1 и във вр. с чл.157 ал.7 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева.….“.

За да постанови този резултат, районния съд е посочил, че с въпросното наказателно постановление „…жалбоподателката В.Б. е санкционирана за това, че в качеството си на управител на горепосоченото дружество и възложител по смисъла на чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ЗУТ, не била осигурила поставянето на временна ограда по указания на общинска администрация на строителна площадка за строеж „Газстанция към съществуваща бензиностанция”, находящ се в ПИ № 007038, м. „Велчова черника”, землище на с.Ветрен дол, общ.Септември, обл.Пазарджик…“. Крайният извод на съда е бил, че „…Жалбоподателката е приета не като допустител, а като извършител на процесното нарушение, какъвто не може да бъде по обсъдените подробно горе съображения…“.

Не се спори, че това съдебно решение не е било обжалвано и влезнало в сила.

III. За правото:

8. Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да ѝ заплати направените деловодни разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото има имуществен характер, а в съдържанието му влизат правото да се иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските по делото и корелативното на това право, задължение на противната страна да плати въпросните разноски. Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица от влязлото в сила съдебно решение, с което съдът е присъдил в полза на съответната страна, сторените от нея разноски.

9. В част от доктрината и съдебната практика се счита, че тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото.

Това становище не може да бъде споделено.

Упражняването на право на иск, респективно на правото на жалба срещу административен акт и съответно, осъществяването на право на участие и защита в процеса на ответната по иска или по жалбата страна, явно не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, включително когато се окаже че иска, жалбата или пък респективно, осъществената процесуална защита срещу тях са неоснователни. Използваната в доктрината квалификация „неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на задължението за заплащане на разноски, не превръща воденето на съдебен процес или защита на ответника в съдебния процес в противоправна дейност, нито пък облигаторното задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на спорния между правните субекти въпрос, в осъществяване на юридическа отговорност за извършен деликт в резултат на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване вреди.

10. В този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването или изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД) или пък на разноските по сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба - чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК).

Поради тази причина, не е възможно да се приеме, че възлагането от съда на задължение за заплащане на разноски съставлява осъществяване на юридическа, деликтна отговорност.

Все в тази насока, в контекста на принципа „per argumentum a contrario“, трябва да се съобрази, правилото на чл. 3, изр. първо от ГПК, според което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и правилото на чл. 91, изр. първо, предл. първо от ГПК, според което страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание. Ето, това именно са случаите в които осъждането за заплащане на разноски съставлява осъществяване на деликтна отговорност за виновно(вкл. при условията на небрежност във втората хипотеза) предприето поведение от страната в съдебния процес.