Решение № 14979 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14979 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110156459 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ.

Ищецът – Г. А. Ж., твърди, че на 05.07.2024 г. в гр. София, ж.к. Люлин, на кръстовището на ул. „Беравица“ и ул. „Крим“, водачът на л.а. „***“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество към датата на събитието, нарушил разпоредбите на чл. 48 ЗДвП и не пропуснал дясностоящия спрямо него и движещ се по ул. „Крим“ водач – ищецът Г. А. Ж., като така причинил ПТП с материални щети и пострадало лице – водача на МПС с предимство – ищецът Г. А. Ж., за което бил съставен протокол за ПТП № 1911796 от 05.07.2024 г. Спрямо виновния водач било взето административно отношение и му бил съставен АУАН. След настъпване на процесното ПТП ищецът бил обслужен медицински в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“. Вследствие на ПТП ищецът търпял болки и страдания от съчетана травма на долни крайници с имобилизация, болки в гръбначен стълб шиен отдел, световъртеж от централен произход с мозъчно сътресение и цефалгия, кръвонасядания, главоболие, безсъние, замаяност, като болките в областта на шийните прешлени, гърба, гърдите и крайниците продължавали дори, когато е в покой и нощно време, а двигателните функции били ограничени. Нарушена били комуникативността му, имал натрапчиви мисли, изпитвал раздразнителност и промени в настроението вследствие на претърпения стрес.

Бил неработоспособен с болничен престой и домашно лечение в периода 05.07.2024 г. – 20.08.2024 г., като в този период били проведени множество прегледи, консултации и изследвания. Въпреки проведеното лечение продължавал да изпитва болки в областта на раменната и лакътната става и в ставите на долните крайници, а вследствие на изменената стойка и болки в 1 гръбнака. Изпитвал страх и напрежение, които се отразили на качеството на личния му живот и при изпълнение на служебните му задължения.

Страданията били с голям интензитет в периода от датата на събитието – 05.07.2024 г. до средата на м. декември 2024 г., като и до момента търпял вреди вследствие на изживения стрес, изразяващи се в безсъние и тревожност.

Направил и разходи в общ размер 302, 40 лв., от които 77,40 лв. за медицински услуги и 225 лв. за закупуване на медицински изделия – коленна ортеза и глезенна ортеза, които претърпял в периода от 08.07.2024 г. до 24.07.2024 г.

Излага, че предявил извънсъдебна претенция към ответника, който на 08.01.2025 г. му заплатил обезщетение в размер 1500 лв., което според ищеца било крайно занижено и неотговарящо на търпените неимуществени вреди, като счита за справедлив размер на обезщетението сумата от 17 500 лв.

Поради изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 16 000 лв., равняваща се на 8180,67 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.12.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 2197,70 лв., равняваща се на 1123,67 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществени вреди за периода от 08.01.2025 г. до 29.12.2025 г., както и сумата от 302,40 лв., равняваща се на 154,61 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – разходи за лечение, в периода от 08.07.2024 г. до 24.07.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 30.12.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът З.Д.Б.Ж.З.” АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска отговорност при него по отношение на л.а. „***“ с рег. № ***, валидна към датата на ПТП. Счита заплатената от него на ищеца извънсъдебно сума в размер 1500 лв. за справедлив паричен еквивалент на понесените от ищеца неимуществени вреди, а претендираният размер намира за необосновано и прекомерно завишен. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, твърдените вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди. Прави възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който бил навлязъл в кръстовището, управлявайки мотоциклета си с несъобразена скорост, която не му позволила да намали, спре, респ. да се отклони и така да избегне настъпилия удар. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП имуществени и неимуществени вреди, техния интензитет и период, през който са търпени. Твърди, че уврежданията не са причинени от директен удар с процесния автомобил, а били вследствие от падане на пътното платно, причинено от тежестта на тялото или т.нар. „собствен ръст“ и се дължат на собственото му небрежно поведение под формата на „груба небрежност“.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на 2 следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност “ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, причинени от настъпилите от събитието увреждания.

С оглед на гореизложеното, п о исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва пълно и главно да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди – имуществени и неимуществени, както и техния вид и размер.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга.

В тежест на ответника е и да докаже правоизключващите си и правонамаляващи възражения, в това число, че процесното ПТП е настъпило поради изключителна вина на ищеца или че същият е допринесъл на настъпването му като докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и че последният е проявил „груба небрежност“.

Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя (респективно – постановяването на отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетението).

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

С доклада по делото,приет за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК, съдът е обявил за 3 безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП л.а. „***“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и отправянето от ищеца към ответника на писмена застрахователна претенция по реда на чл.

380 ГПК, по която е ответникът заплатил на ищеца сумата от 1500 лв. за претърпените неимуществени вреди и отказал плащане в претендирания от ищеца размер.

От приетия по делото Протокол за ПТП № 1911796 от 05.07.2024 г., събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Н. И., водач на л.а. „***“ с рег. № ***, и М.И.Т., очевидец на процесното ПТП, както и от приетото, неоспорено от страните, заключение на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 05.07.2024 г., в гр. София, лек автомобил „***“, рег. № *** се е движил по ул. „Беравица“, с посока на движение от ул. „Търново“ към бул. „Сливница“, и в района на неурегулирано кръстовище с ул. „Крим“, водачът е реализирал ПТП с навлизащия от дясната му страна в кръстовището мотоциклет „***“, рег. № ***, управляван от ищеца Г. А. Ж.. При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „***“, рег. № *** – свидетеля П. Н. И., който не е пропуснал навлизащия от дясната му страна в кръстовището мотоциклет „***“, рег. № ***, управляван от ищеца Г. А. Ж., с което е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, съобразно която на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Такива в случая, релевантни за настоящото производство, са настъпилото на процесната дата и място ПТП, разположението на МПС, участници в същото, след ПТП, както и обстоятелството, че водачът на лек автомобил „***“, рег. № ***, е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна към датата на процесното произшествие.

По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС).

Ето защо съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на неговото настъпване във връзка с приетото и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице по 4 съдебно-автотехническата експертиза, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели, като в случая същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват. При съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, и като взе предвид заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по описания в протокол за ПТП механизъм, като вина за същото има водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, в какъвто смисъл е и отбелязването върху съставения протокол за ПТП, че по отношение на посоченото лице е взето административно отношение за нарушение на чл. 48 ЗДвП. В случая, установеното поведение на водача несъмнено покрива състава на нарушение на правилото за движение, инкорпорирано в разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 28 от 187 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9af1ce8-3ed2-4f07-a26e-f43f9eef2e17