Решение № 109 от 17.06.2022, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 200/2022
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 17.06.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. и, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200200 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. СТ. СТ. против Наказателно постановление № 21-1204-000640/14.05.2021 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на: ч л . 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление по изложени подробни съображения. Депозирано е писмено становище, с което доводите в жалбата са доразвити.
В депозирана писмена защита АНО моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган
1 е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
На 30.04.2021 г. около 16:30 часа свидетелите Ц.П. и И.А. пътували с патрулен автомобил по автомагистрала „Тракия“ 44-ти километър, общ. и, с посока на движение към гр. п във връзка с изпълнение на служебните им задължения в качеството на полицейски служители. Трафикът бил интензивен и в двете пътни ленти имало колони от автомобили. Докато се движели по автомагистралата покрай тях в лентата за принудително спиране (аварийна лента) преминал с висока скорост лек автомобил марка „м“, модел „ц“ с рег.
№ ..... Свидетелите задействали светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, за да извършат проверка на водача на лекия автомобил марка „м“, модел „ц“ с рег. № ..... Последният се опитал да избегне полицейската проверка, но тъй като трафикът се влошил не успял. Свидетелите осъществили проверка на водача, като, било установено, че това е жалбоподателят К.С.. Полицейските служители запитали въззивника и пътника с него дали има техническа неизправност в автомобила или здравословен проблеми на някой от двамата. Жалбоподателят С. казал, че автомобилът няма техническа неизправност, а той и брат му (пътникът в автомобила) са здрави и причината да се движат в аварийна лента е, че бързат, за да посетят парти в заведение в близост до морето. Въззивникът не носил контролния талон към свидетелството за управление. Във връзка с установеното свидетелите П. и А. повикали свид. П.П., който в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор ПП бил оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения. Свид. П., в качеството на инспектор при СООРПП-ОП, ОДМВР София съставил докладна записка за случилото се.
Въз основа на докладната записка и разказа на свидетелите очевидци, свид. П.П., в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор ПП, съставил срещу жалбоподателя Акт № 322068 от 30.04.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 21-1204-000640 от 14.05.2021 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите П., П., А., докладна записка и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Те са взаимно допълващи се и не са оборени от други доказателства. Поради това следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички 2 обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка и констатираното нарушение. От АУАН, който е необорен от други доказателства и който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, се установява, че жалбоподателят не носил контролния талон към свидетелството за управление.
Недоказани са твърденията в писмената защита на въззивника за наличие на техническа неизправност на управлявания от жалбоподателя автомобил. Напротив и тримата свидетели полицейски служители демонстрират ясен спомен за случая, като посочват независимо един от друг, че жалбоподателят е бил изрично питан за техническа неизправност на автомобила, както и за негов здравословен проблем или пътника в автомобила и последният е отговорил отрицателно. Показанията им намират пълна подкрепа в докладната записка по делото и акта за установяване на административно нарушение. С оглед на това не може обосновано да се поддържа наличие на подобни обстоятелства, като посочените в писмената защита.
Доколкото доказателствените източници са лишени от каквито и да е противоречия е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.
По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване 3 на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушенията са описани с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на
АНО.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е ангажирана.
Безспорно се доказва от обективна страна, че на 30.04.2021 г. около 16:30 часа жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил марка „м“ с ДКН № ... в района на 44-ти километър на АМ Тракия, с посока на движение към гр. п, общ. и в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в превозното средство. Жалбоподателят С. не носил и контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
От субективна страна деянията са извършени умишлено във форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява лек автомобил в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в превозното средство, както и че не носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС и пряко целял.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази забрана не е изпълнена от жалбоподателя С., поради което на основание чл.
178ж, ал.
1 от
ЗДвП законосъобразно е подведен под административнонаказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Това задължение не е изпълнено от въззивника, с оглед на което на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП отговорността му е правилно ангажирана.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС и глоба и в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП глоба.
Размерът на всяко от наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в съответната нормата. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-000640 от 14.05.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА К. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес“ гр. в, ул.
„б“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от 50 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________ 5