Решение № 125 от 09.10.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 125

08.10.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Плевен

ІV въз. наказателен състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Румен П. Лазаров

Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева

Ивайло П. Цветков

Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно частно наказателно дело № 20204400600651 по описа за 2020 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, подаден срещу определение от 05.08.2020 г., постановено по нохд № 216/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Левски.

С протестираното определение Районният съд-гр. Левски е оставил без уважение искането на прокурора, на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК, да бъде отнет в полза на държавата лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на осъдения за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК Х. Т. Х. .

Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна, както и за отнемане в полза на държавата на МПС.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Ответникът по протеста не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на протест съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

1

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

С определение № 41 от 05.08.2020 г. за решаване на нохд № 216/2020 година по описа на Районен съд-гр. Левски със споразумение, подсъдимият Х. Т. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъден на четири месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.

В проведеното веднага след решаването на делото със споразумение съдебно заседание, прокурорът е поискал от съда да отнеме в полза на държавата лекия автомобил на подсъдимия – като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление.

Понятията „предмет“ и „средство“ на престъплението са отдавна изяснени от правната доктрина и имат ясно утвърдено съдържание в съдебната практика. От теоретична гледна точка еднозначно се приема, че предметът на престъплението е елемент от общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство, или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху който субектът на престъплението въздейства.

Предметът на престъплението винаги е елемент от общественото отношение, определя се от структурата на това отношение и съществува независимо от дееца.

За разлика от предмета на престъплението, средството за неговото извършване е нещо външно на общественото отношение, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди /виж Гиргинов „Наказателно право на РБ, Обща част, стр. 109-112; Стойнов „Наказателно право, Обща част, стр. 151-152/.

Освен от доктрината спецификите на предмета и средството на престъплението отдавна са изяснени и от практиката на съдилищата. В Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г., ОСНК, изрично е посочено, че средствата /оръдията/ за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението засяга и не са елемент на престъплението. Съобразно Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/60 г., ОСНК, „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са „предназначени“ за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е извършено, а е спряло в стадия на опита.

Съгласно Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС вещите, са послужили или са предназначени за извършване на деянието, когато пряко и непосредствено са използвани като оръдия или средство за осъществяване на състава на умишлено престъпление.

Казано с други думи предметът на престъплението е елемент на засегнатото обществено отношение, а средството за извършване на престъплението – елемент на засягащото това отношение престъпно деяние.

2

Престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК са част от престъпленията по транспорта.

Обект на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна дейност на транспорта. От теоретична гледна точка не съществува съмнение, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на МПС, това превозно средство е елемент на защитените обществени отношения, поради което е и част от състава на престъплението. Това пък означава, че превозното средство е предмет на престъплението. След като е част от самото обществено отношение, посегателството върху което се защитава от съответните правни норми, то – превозното средство, не може да бъде и средство за извършване на същото това престъпление.

Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ НК. Това е така, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, буква „б“ НК предметът на престъплението се отнема само когато това е изрично посочено в норма от Особената част на НК, а такава правна норма при транспортните престъпления не съществува.

Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.08.2020 г., постановено по нохд № 216/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Левски.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3