Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 26.11.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 712/2018
Вид
Решение № 419
Подписан
26.11.2018
В сила
26.11.2018
Състав
МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 535 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№

419 гр. П. 26 .11 . 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев и секретаря Галина

Младенова, като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №712по описа за 2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на

Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2789 по описа на съда за 2018 година е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявен от „Х.А.Р.Б." ЕООД / с предишно наименование „Х.А. - А. - Л." ООД/, пререгистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес на управление в гр. С., Област С., Община „С.", Район „О.", ул. „Л." № 7, ап. 3/, представлявано от юрисконсулт Р.А.Р. срещу „Б." АД пререгистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес на управление в гр. П., Област П., Община П., ул. „З." № 2, представлявано от управителя М.Ф.М. и Ф.М.М., с ЕГН ********* и с адрес *** за установяване на солидарно задължение на двамата ответници предмет на издадена

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 192/ 07.02.2014 г. по ч.гр.д.

№ 430/ 2014 г. по описа на Районен съд П. в полза на "Х.А.Р.Б." ООД -за заплащане сума в размер на 6 214.08 евро , представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008 г. без протест и без разноски от "Б." АД и авалиран, при условията при които бил издаден от Ф.М.М. в полза на „Х.А. - А. - Л. ЕООД с падеж на 01.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съд 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.

Присъдени са разноски в заповедното и исковото производство.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Х.А.Р.Б.“ ООД.

Считат решенето за неправилно и незаконосъобразно и молят да бъде отменено ,а предявените от тях искове – уважени.

Твърдят,че според данните в счетоводството на дружеството по процесния договор за финансов Л. имало незаплатени суми от страна на Л.ополучателя парични средства на основания и фактури ,подробно изброени на обща стойност 19 563,64 лева.

Считат,че неправилно съдът е приел,че всички дължими суми били погасени чрез плащане , поради което задължението на издателя и авалиста по записа на заповед не съществува.

Сумата в размер на 5585,55 лева,представляваща такса управление и сумата 782 ,02 лева също според жалбоподателя такса управление следвало да бъдат изключени от извършените плащания,съобразно уговорки в договора ,на които се позовават.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.Ответниците подържат ,че решението е правилно.Позовават се на приетото по делото експертно заключение ,като считат ,че няма основание посочените в жалбата суми да бъдат изключвани.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата молба на „Х.А.Р.Б." ЕООД /с предишно наименование „Х.А. - А. - Л." ООД, пререгистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес на управление в гр. С., Област С., Община „С.", Район „О.", ул. „Л." № 7, ап.

3/, срещу „Б.“ АД със седалище и адрес на управление в гр. П., Област П., Община П., ул. „З." № 2, представлявано от управителя М.Ф.М. и Ф.М.М., с ЕГН ********* и с адрес *** се твърди, че на 17.01.2008 г. в гр. С. ответникът „Б." АД издал без протест и без разноски, а ответникът Ф.М. авалирал, при условията, при които е бил издаден в полза на ищеца Запис на заповед без протест и без разноски за сума в размер на 6 214.08 EUR с падеж на 01.03.2011 г.

Твърди се, че след настъпването на падежа на вземането било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 417 от ГПК.

По частно гражданско дело № 430/2014 г.на РС П. била издадена Заповед № 192 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Образувано било по молба на ищеца при частен съдебен изпълнител под регистрационен № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България и Район на действие Софийски градски съд Стоян Благоев Якимов изпълнително производство под № 20168440404401/2016.

Тъй като длъжниците подали възражения в срок , ищецът обосновава правния си интерес от предявяването иск за установяване на вземането си и да се приеме за установено по отношение на ответниците , че съществува тяхно солидарно задължение произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008 г., с падеж 01.03.2011 г., както следва: сума в размер на 6 214.08 EUR, представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008 г. без протест и без разноски от "Б." АД и авалиран, при условията при които бил издаден от Ф.М.М. в полза на „Х.А. - А. - Л. ЕООД с падеж на 01.03.2011 г.-законната лихва върху сума в размер на 6 214.08 EUR, считано от 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по иска. Оспорват иска по основание.

Не оспорват обстоятелството,че втория ответник Ф.М.М. в качеството си на директор на "Б." АД и лично като авалист е подписал Запис на заповед от 17.01.2008 г. и падеж 01.03.2011 г., приложен към исковата молба.

Този запис на заповед имал обаче обезпечителна функция по отношение на съществуващо каузално правоотношение, по договор за Л..Твърдят,че по този договор са изпълнили задължението си изцяло чрез плащане на Л.одателя, както и чрез плащане по изп. д. № 20168440404401 по описа на ЧСИ Стоян Якимов и изп. д. № 20118400400027 по описа на ЧСИ Мария Цачева.

Обстоятелства относно възникването и действието на Л.овия договор не се оспорват,като на 31.03.2011 г., вещта била върната на Л.одателя-ищец в отлично състояние, за което съставили Протокол за доброволно предаване на Л.ов обект от 31.03.2011 г. През времето на действие на описания Л.ов договор редовно били заплащали дължимите вноски. Договорът за Л. бил прекратен, поради връщане на отдаденото на Л. МПС, като паричните задължения били изцяло уредени, чрез плащане и приспадане на остатъчната стойност на върнатото превозно средство.

Договорът за финансов Л. № *********/17.01.2008 г., за обезпечаването на който бил издаден процесния Запис на заповед от 17.01.2008 г. бил прекратен едностранно с уведомително писмо на ищеца изх. № 394/29.03.2011 г., което им било връчено на 29.03.2011 г. В уведомителното писмо бил даден 5-дневен срок за доброволно изпълнение, който изтичал на 03.04.2011 г. Нямало спор, че в този срок нямало изпълнение. Считано от датата на прекратяване на договора - 03.04.2011 г., до настоящия момент били изминали повече от пет години, като през това време ищецът не бил претендирал права по договора. Позовават се на погасителна давност.

По отношение на авалиста се позовават на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Направено е и възражение за прихващане с други суми ,присъдени на ответниците по конкретно дело.

В писмено становище по повод този отговор, ищецът не оспорва твърденията на ответниците, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на задължения за плащане на Л.ова цена по валидно сключен между страните Л.ов договор. Оспорват се възраженията за изтекла погасителна давност и за преклузия по чл. 147 ал.1 ЗЗД.

Съдът , като прецени всички доказателства и доводи на страните,прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 430/2014 г. по описа на РС П. е видно , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение № 192/07.02.2014 по чл. 417 ГПК с разпореждане длъжниците "Б." АД и Ф.М.М. да заплатят солидарно на "Х.А.-А.

–Л. „ООД сума в размер на 6 214.08 евро, представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008 г. от дружеството и авалиран, при условията при които бил издаден от Ф.М. с падеж на 01.03.2011 г., законната лихва върху сума в размер на 6 214.08 евро, считано от 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането; 243.07 лв. представляващи държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 417 от ГПК и 493.07 лв., юрисконсултско възнаграждение .

В срок е постъпило възражение от ответниците и в изпълнение на указанията на съда е предявен иска за установяване съществуването на вземането.

Не е спорно между страните ,видно е и от представените по делото писмени доказателства , че между тях са съществували договорни правоотношения , като на 17.01.2008 г. и на 31.01.2008 г. първият ответник е сключил с ищеца два договора за Л., като спора по конкретното дело е относно изпълнението на Договор за финансов Л. № ********* / 17.01.2008 г. Срока на договора 48 месеца и съобразно уговорено в него ищецът-Л.одател е предоставил за ползване Л.ов обект - 1 бр. ново полуремарке Schmitz Cargobull, per. № С4317ЕР, с право на придобиване на собствеността при Л.ова цена 23800,00 евро, от която първоначалната вноска от 2380,00 евро била заплатена при подписване на договора, при лихвен процент от 7,83 %, или обща цена на Л.овата вещ в размер на 27236,32 евро. За обезпечаване на остатъка от задължението - главница 21420,00 евро и лихва 3436,32 евро, или сумата в общ размер

24856,32 евро, на основание Приложение 2 от договора, били издадени в полза на ищеца 4 бр. записи на заповед, всеки на стойност по 6214,08 евро. Претенцията е заявена въз основа на един от издадените записи тна заповед запис на заповед с дата на издаване 17.01.2008 г. и падеж 01.03.2011 г.

Няма спор ,че вторият ответник Ф.М.М. в качеството си на директор на "Б." АД като издател / без разноски и без протест / и лично като авалист е подписал тази ценна книга .Оригинала и е представен в заповедното производство.

Няма спор още и относно това ,че договорните отношения между страните са прекратени.

С уведомително писмо Л.ополучателя бил уведомен че има просрочени задължения по договора за Л. , като е поканен да ги плати в 5-дневен срок от получаване на съобщението. Указано му е , че при неплащане на цялата Л.ова стойност , в 3-дневен срок от изтичането на горния срок следва да върне Л.овата вещ в изправно състояние , с изключение на нормалното износване и всички принадлежности.

Няма спор, че Л.овия обект е върнат на Л.одателя на 31.03.2011 г.Подписан е надлежен протокол.

Представен е препис от решение № 318 / 21.10.2016 г. постановено по в.гр.д. № 426/2016 г. по описа на АС – Пловдив,от което е видно как е приключил спора между страните относно предходните записи на заповед – три на брой , също с обезпечителна функция по отношение на конкретния договор.

По делото са представени писмени доказателства

– писмо изх. № 18519/30.11.2015 г. по изп. д. № 20118400400027 на ЧСИ с рег. № 840.Прието е и заключение на иксперт със счетоводно – икономическа компетентнос.това заключение не е оспорено в първоинстанционното производство,не са изложени конкретни оспорвания и във въззивната жалба.В тази жалба въззивника просто се позовава на съществуващи сметоводни записвания по него на неизплатени фактури от страна на ответниците.Единственото конкретно възражение ,касае определени суми ,които според жалбоподателя не следва да бъдат отчитани ,съобразно уговорките в договора.

От заключението на експерта, се установява, че по издадени от ищеца фактури по договора за Л. , до 30.09.2011 г. ответниците са изплатили общо сумата в размер на 55259,71 лв. , включваща първоначална такса по договора, такса управление, такса регистрация, услуга регистрация , междинна лихва , 37 бр. погасителни вноски / от общо 48 съгласно погасителния план към договора / , наказателна лихва до 30.09.2011 г., такса напомнителна до 30.09.2011 г. Вещото лице дава заключение , че тези плащания са извършени чрез : погасителни вноски платени текущо през съответните месеци с известно закъснение и за което към м.януари 2009 г. е начислена и заплатена наказателна лихва, като последното директно плащане е извършено към 30.11.2010 г. , а към 30.09.2011 г.