Решение № 62 от 14.04.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Девин, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100238 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 пр.2 и 3 от ЗЗД, чл.19 ал.4 ЗПК и чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, с цена 8192.88 лева. В условията на евентуалност иск на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП – нищожност на клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. Иск по чл.26 ал.1 пр.2 и З от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП с цена 6272.88 лева - нищожност на Договор за поръчителство от 07.12.2021г., сключен с „А. т.“ ЕООД.

Предявени са насрещни искове по чл. 240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД; чл.

240, ал.1 ЗЗД, с цена на иска: 5581.04 лева; чл.86 ЗЗД - законната лихва върху главницата от 5581.04 лева.

В исковата молба ищеца твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. сключен с „К.“ ЕАД, според който договор ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 8192.88 лева, при сума на получаване 5000.00 лева, при ГПР от 48.16 %, при ГЛП от 39.96 %, при срок на кредита от 24 вноски на брой. Твърди, че съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. ищцата е следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „А.

1 т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Твърди, че е сключила Договор за поръчителство от 07.12.2021г. с дружеството „А. т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 6272.88 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 oт Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ог ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита и, че Договор за поръчителство от 07.12.2021г. сключен с „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.

19 ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като излага съображения, че Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г., сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Счита, че сключеният Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, като съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл.4 ал.

1 от Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за поръчителство от 07.12.2021г., сключен с дружеството „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чд.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП като излага подробни съображения.

Моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. сключен между ищцата и „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. е нищожна на основание чл.26 2 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита и, че Договор за поръчителство от 07.12.2021г., сключен с „А. т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Претендира ответната страна да й заплати направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „А. т.“ ЕООД, чрез пълномощника си - юрисконсулт В. М.

- С., с който оспорва предявените от ищеца искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. между ищеца, като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като кредитодател, за сумата от 5000.00 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.96 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.16 %, съгласно който договор, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски от 341.37 лв. Не твърди, че в Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. да е налице основание за плащане на суми на дружеството „А. т.“ ЕООД. Твърди, че между ищеца и „А. т.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.12.2021 г., по силата на който „А. т.“ се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „К.“ такъв, какъвто е уговорен от него по Договора за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г., сключен между ищеца, като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като кредитодател, както и исковете в условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на сключения на 07.12.2021 г. Договор за предоставяне на поръчителство на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021г. като излага подробни съображения. Претендира за разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, на основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПMC № 4 от 06.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПK. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от процесуалния представител на ищеца.

3

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „К.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т. Б., с който не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. между ищеца, като кредитополучател и „К." ЕАД като кредитодател, за сумата от 5581.04 лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 39.96 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.16 %, съгласно който договор ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, в общ размер на 8192.88 лева за предоставен му кредит в размер на 5581.04 лева. Твърди, че оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договор № 2484*/07.12.2021 г., на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11, както и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Твърди, че не споделя наведените в исковата молба доводи за нарушаване на изискванията на закона, като излага подробни съображения за това. Моли съда да остави без уважение предявения от ищцата главен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. Моли съда да остави без уважение и предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожност на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г. Оспорва размера и основанието на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предявен е насрещен иск от „К.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т. Б. против К. М. К. с цена на иска 5581.04 лева – вземане по Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г., с изложени подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди К. М. К. с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ Доспат, да заплати на „К." ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. В. № 1** (сграда *), ет.*, Б. ц. „Б.", сумата от 5581.04 лева- главница, от които:

1810.22 лева - падежирала и 3770.82 лева предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за потребителски кредит № 2484*/07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. В условията на евентуалност и в случай, че искът на ищеца срещу „К." ЕАД по гр. д. № 238/2022 г. по описа на PC - Девин бъде уважен, моли съда да осъди К. М. К., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ Доспат, да заплати на „К." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.", 4 бул. В. № 1** (сграда *), ет.*, Б. ц. „Б.", сумата от 5581.04 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Моли да им бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2016 г., издадена на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, приложима на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

В указаният едномесечен срок по чл. 131 от ГПК по насрещния иск е постъпил писмен отговор от ответника К. М. К., чрез пълномощника й адв. Д.

М., с който счита насрещната исковата молба за редовна и допустима, но изцяло неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит. Така формулирания чл. 3.1 раздел “X“ Забава от общите условия към процесния договор е изцяло неразбираем. От съдържанието на чл. 3.1 раздел “X“ Забава от общите условия към процесния договор е видно, че от така формираното съдържание не става ясно, при какво неизпълнение на задължението на кредитополучателя, кредитодателя може да направи задължението по договора предсрочно изискуемо. Дали става въпрос за една погасителна вноска или за повече от една, няма как да се знае, може само да се гадае. Така формираната клауза на чл. 3.1 раздел “X“ Забава от общите условия към договора за кредит е изцяло неясна и от нейното съдържание не може да се направи преценка при какви предпоставки ще се реализира възможността на кредитодателя да обяви договор за предсрочно изискуем. Счита, че нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в общите условия има разяснение и точни критерии, при който може да бъде упражнена опцията за предсрочна изискуемост. Визираната неяснота съществено ограничава правата на доверителката й и е основание за недействителността й на основание чл.147 ал.1 и ал. 2 от ЗЗП. Наред с това, така формулирания чл.

3.1 раздел “X“ Забава от общите условия към договора за кредит е изцяло в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че оспорва и възразява, че клаузата на чл. 3.1 раздел “X“ Забава от общите условия към договора за кредит не е индивидуално уговорена и е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП. Счита, че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем 5 и така предявените насрещни искови претенции моли да бъдат отхвърлени.

Моли съда да отхвърли претендираните от "К." АД искови претенции, като неоснователни и недоказани. Моли съда да осъди насрещния ищец "К." АД да заплати и разноски в производството.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М. поддържа предявените искове, моли да се уважат и излага съображения за това, моли да се отхвърли предявените насрещни искове.

В о. с. з. ответните дружества не изпращат представители.