Определение № 1273 от 03.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. Благоевград, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200501063 по описа за 2026 година съобрази следното:

Прокуратурата на Република България обжалва решение № 463 от 23.06.2026 г., постановено по гражданско дело № 2581 от 2025 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение по ЗОДОВ за неимуществени вреди и законна лихва. В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на съдебния акт е неправилна. Ако имало неимуществени вреди за ищеца, то те били пряк резултат от действия на полицейски служители, извършени в рамките на административно производство, като увреждащите действия не били разпоредени от органи на Прокуратурата на Република България и дори не й били известни, поради което тя не била страна в материалното правоотношение и не била пасивно легитимирана да отговаря за вредите от задържането, съставения акт за установяване на административно нарушение и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. К. Г. можел да обжалва заповедта пред Административен съд Благоевград, но не сторил това и фактически се съгласил с отнемането на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последното било иззето по административен ред от полицейски орган, а не по специалния ред, предвиден в чл. 69а от НПК, от органи на Прокуратурата на Република България. Неизяснен останал въпросът поради какво основание Г. е преустановил тренировки в бойния клуб. От 1 събраните пред Районен съд Благоевград доказателства не било доказано, че повдигнатото обвинение на ищеца има някаква връзка с отчисляването му от спортния клуб по бойни изкуства, в който е членувал, както и че причината за това действително е била да не дава лош пример на другите спортисти и на подрастващите деца. Показанията на свидетелите Н.А.В. и М.С.К. били вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се. Ако ищецът наистина бил толкова стресиран от случилото се и не искал да излиза от дома си, то тогава не ставало ясно как свидетелите са придобили впечатления за състоянието му.

Не се изяснило и защо той е бил потиснат и притеснен от факта, че не е можел да шофира и да посещава приятелката си и баба си, при положение, че двамата свидетели твърдят, че лично са го превозвали с автомобилите си, когато ги е молил за това. И до двете населени места имало редовни превози посредством градския транспорт и ищецът можел по всяко време да посети приятелката и баба си, без да се налага да се съобразява дали някой негов приятел ще може или не да го транспортира. Разпитаните свидетели имали повърхностни и неточни наблюдения върху поведението на ищеца през периода, в който същият е бил привлечен като обвиняем, като сами сочели, че лицето ги е избягвало. При това положение и предвид спорадичните контакти, които са имали двамата разпитани свидетели и ищеца, нямало как да се кредитират с доверие твърденията им, че същият е имал промяна в поведението си и че тази промяна се дължала именно на повдигнатото му обвинение. Очевидно лицата не били толкова близки, тъй като ищецът не им споделил подробности за случилото се и никой от свидетелите не бил наясно, че в дома му е намерено наркотично вещество. Не се сочели медикаменти, които ищецът да е употребявал, за да възвърне нормалното си психично състояние. Липсвали документи от психиатър или психолог, извършили прегледи на Г. към правнорелевантния момент, когато се появили оплакванията му. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и пълно отхвърляне на исковете, или поне намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Ищецът е подал отговор на жалбата. Той смята, че постановеното първоинстанционно решение е правилно в атакуваната му от Прокуратурата на Република България част. В казуса били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата. Определящ бил крайният резултат от наказателното производство - в случая влязлото в сила 2 постановление, с което било установено, че деянието не съставлява престъпление. ВКС изрично приемал, че Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, когато мерките са наложени във връзка с образувано наказателно производство, което впоследствие е прекратено поради липса на престъпление. Законът не поставял отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в зависимост от предварителното оспорване на всеки отделен акт, издаден в рамките или по повод на наказателното преследване. Присъдената сума обезщетявала обичайните неимуществени вреди от незаконно обвинение - стрес, притеснение, несигурност, срам, потиснатост и ограничаване на обичайния начин на живот. Съгласно практиката на ВКС, за установяването на обичайните морални и емоционални страдания от незаконното обвинение не било задължително представянето на медицинска документация. Медицински доказателства били необходими, когато се твърдяли специфични увреждания или последици, надхвърлящи обичайните негативни преживявания. Съдът можел да присъди обезщетение за вредите в рамките на обичайното и без формални медицински доказателства, тъй като било нормално незаконно обвиненото лице да изпитва унижение, притеснение, несигурност и нарушения в социалното общуване. В случая тези обичайни вреди били установени и посредством показанията на свидетелите Н.А.В. и М.С.К.. Те били последователни относно основните факти - че ищецът бил притеснен и потиснат, ограничил социалните си контакти, не желаел да излиза, изпитвал затруднения поради невъзможността да управлява автомобил и не бил допускан до тренировки. Обстоятелството, че свидетелите са негови приятели, не правело показанията им недопустими или недостоверни. Посочените от прокуратурата отделни различия в тези показания не засягали съществената им част. Обстоятелството, че Г. понякога бил превозван от приятели или имало обществен транспорт, не заличавало ограничението и неудобството от продължителното лишаване от възможността сам да управлява автомобил.

Първоинстанционният съд не основал присъденото обезщетение единствено или преимуществено на обстоятелството, че ищецът не е бил допускан до тренировки. Това бил само един от елементите на отражението на наказателното производство върху обичайния му социален и личен живот.

3

Присъденото обезщетение било справедливо и само въз основа на останалите установени обстоятелства - задържането, претърсването на жилището, временното отнемане на автомобила и СУМПС, привличането като обвиняем и преживените обичайни негативни емоции. Неоснователно било възражението, че увреждането е причинено по изключителна вина на Г.. За прилагането на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ било необходимо поведението на пострадалия да бъде единственият каузален фактор за настъпване на вредите.

Подобна хипотеза в настоящия случай не била налице. Не било установено ищецът с недобросъвестни процесуални действия да е въвел разследващите органи в заблуждение, да е създал неверни доказателства, да е забавил или опорочил разследването или по друг начин умишлено да е предизвикал повдигането и поддържането на незаконното обвинение. Присъденото обезщетение не било завишено и при всички положения не подлежало на намаляване. Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната му от прокуратурата част.

Самият ищец обжалва акта на районния съд в отхвърлителната му част и оспорва определения размер от 306,78 евро, който бил явно занижен и не съответствал на установените по делото вреди и на съвкупното отражение на наказателното преследване върху личния и социалния живот на Г..

Присъденото обезщетение не съответствало и на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗДог. Първоинстанционният съд формално изброил част от относимите критерии, но не обосновал по какъв начин именно сумата от 306,78 евро представлява адекватна и справедлива обезвреда за всички установени последици. Липсвала конкретна връзка между установените обстоятелства и определения паричен еквивалент на вредите. Не била извършена и необходимата преценка на обществено-икономическите условия и жизнения стандарт към периода на увреждането, въпреки че този критерий също бил задължителен при определянето на обезщетението. Съдът не отчел действителната продължителност на наказателното преследване и на ограниченията. Той отдал решаващо значение на обстоятелството, че ищецът е имал формалното качество на обвиняем за период, по-кратък от три месеца.

Тази преценка необосновано стеснявала периода, през който Г. търпял вреди.

Отрицателното отражение върху ищеца не започнало едва с формалното му привличане като обвиняем на 27.05.2025 г., а още на 31.01.2025 г., когато срещу него били предприети първите действия по наказателното преследване 4 и били наложени съществените ограничения. Периодът на несигурност, притеснение и фактическо ограничаване на обичайния начин на живот продължил повече от шест месеца, а не само по-малко от три месеца, както фактически бил оценен от първоинстанционния съд. При определяне на обезщетението не била отчетена в необходимата степен съвкупността от предприетите спрямо Г. действия. Задържането за срок от 24 часа представлявало пряко и съществено засягане на едно от основните човешки права - правото на лична свобода. Претърсването на жилището представлявало навлизане в личната и семейната сфера и само по себе си било източник на силен стрес, унижение и безпокойство. Към това следвало да се прибавят временното отнемане на автомобила и продължителното лишаване от възможността за управляване на МПС. В мотивите си районният съд едновременно приел, че Г. е бил задържан за 24 часа и свидетелството му за управление е било отнето, но впоследствие посочил, че спрямо него не били налагани ограничения на личната свобода и на правото му на свободно придвижване. Тези изводи били вътрешно противоречиви и не съответствали на установените факти. Решението установявало именно задържане, претърсване и продължително ограничаване на възможността за самостоятелно придвижване. Временната липса на свидетелство за управление не представлявала обикновено житейско неудобство. От доказателствата било установено, че ищецът не можел да посещава по обичайния начин баба си в с. Катунци и приятелката си в гр. София, бил принуден да зависи от други лица и променил начина си на живот.

Обстоятелството, че съществувал обществен транспорт или че понякога приятели го превозвали, не премахвало настъпилото ограничение, нито обезсилвало преживените неудобства и зависимост. В решението не било отчетено в достатъчна степен отражението върху доброто име и социалния живот. Ищецът бил активен спортист и редовно посещавал боен клуб „Ипон“.

След узнаване за наказателното производство той не бил допускан до тренировки за продължителен период. Това обстоятелство не представлявало незначително неудобство, а конкретна промяна в обичайния му начин на живот и в отношението на лицата от социалната му среда към него.

Обвинението по естеството си било в състояние да накърни в значителна степен доброто име на лице, което активно се занимава със спорт и членува в спортен клуб, където дисциплината, самоконтролът и личният пример имат 5 съществено значение. Незаконността на обвинението се установявала от крайния акт на наказателното производство и не можело отделни действия на прокуратурата да бъдат обявявани за основателни с цел изключване или обезсилване на отговорността. Претендираните вреди се изразявали в типичните, но действителни последици от незаконното наказателно преследване - страх, срам, тревожност, потиснатост, раздразнителност, социално отдръпване, промяна в ежедневието и ограничаване на обичайните лични и социални контакти. За установяването на такива вреди не било задължително представянето на документи от психиатър или психолог. Те можели да бъдат доказани със свидетелски показания и да бъдат изведени от естеството на предприетите спрямо лицето действия. Самият районен съд приел тези вреди за доказани. Липсата на медицински документи можела да обоснове единствено извода, че не са настъпили тежки и трайни здравословни последици, но не и определянето на обезщетение в размер, който не съответства дори на съвкупността от установените обичайни вреди. При съвкупната преценка на задържането за срок от 24 часа, претърсването на жилището, отнемането на свидетелството за управление, временното предаване и задържане на автомобила, продължилото повече от шест месеца наказателно преследване, привличането като обвиняем, липсата на предходни осъждания и други наказателни производства, преживените стрес, срам, притеснение и несигурност, ограничаването на социалните контакти, недопускането до тренировки, засягането на доброто име в спортната и приятелската среда, промяната в обичайния начин на живот, претендираният размер от 2556,46 евро бил справедлив, разумен и съразмерен на действително претърпените вреди. Този размер нямало да доведе до неоснователно обогатяване, а щял да изпълни обезщетителната функция на отговорността по ЗОДОВ. Присъденият размер от 306,78 евро бил несъразмерно нисък и свеждал обезщетението до символична сума, която не отчитала същественото засягане на личната свобода, личния живот, доброто име и социалните отношения на ищеца. Моли се за отмяна на отхвърлителната част на решението на районния съд и присъждане на още 2249,68 евро, както и на пълните разноски пред двете инстанции.