Решение № 2 от 01.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 01.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря Г. Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110136645 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Х. Е. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул.

„З.П.“ № 2, М. Е. И., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „З.П.“ № 2 и Д. Е. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „К.“ № 9 срещу Д. К. А., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ж.к. „М.“, бл. ****, вх. 1, ет. 4, ап. 17, по чл. 124 ГПК, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ищците, че ответникът не е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 397 кв.м., с адрес: гр. Б., район „К.“, ул. „З.П.“ № 2, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи имоти с идентификатори: *********, *********, ********** и *********, заедно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор ********.1 със застроена площ от 94 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор ********.2 със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, описани в Нотариален акт № ***, том ***, дело № ****/94 г. на Първи нотариус при Нотариална служба към СРС като: урегулирано дворно място с площ от 350 кв.м., съставляващо парцел VIII-152, кв. 27 по плана на кв. Б. – София, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 40 кв.м., паянтова сграда с площ от 42 кв.м., лятна кухня с площ от 15 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, Т.Ц. и наследници на А.П..

Ищците твърдят, че са собственици на процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба от 15.12.1994 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № ****/94 г. на Първи нотариус при Нотариална служба към СРС. Твърдят, че процесните имоти са били собственост на В.Г. И., починал на 15.05.1989 г., който приживе със саморъчно завещание от 1

16.02.1988 г. завещал цялото си имущество на дъщеря си З. В.а Г., която от своя страна през 1994 г. продала същите на ищците. Сочат, че от 15.12.1994 г. владеят процесните имоти спокойно и необезпокоявано, като никога не са се явявали лица, които да претендират самостоятелни права върху тях.

Обосновават правния си интерес от предявяване на настоящите искове с обстоятелството, че ответникът претендирал собствеността върху 1/3 ид.ч. от процесните имоти и се легитимирал като собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.02.2008 г., сключен с М. В. И.. В тази връзка изразяват становище, че ответникът не е придобил собствеността върху 1/3 ид.ч. от процесните имот, тъй като праводателят му не е бил собственик на прехвърляната 1/3 ид.ч.

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове. Изразява становище за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ищците са собственици на процесните имоти, както и че не е собственик на 1/3 ид. ч. от същите.

Твърди, че е придобил собствеността върху процесната ид.ч. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт НОМЕР, том I, дело № ****** г.на нотариус Р.Р.. Твърди, че имотите били придобити от В.Г. И., който е починал на 29.06.1973 г. Прави възражение за нищожност на завещанието, от което черпят права ищците, като твърди, че същото не изхожда и не е подписано от посоченото в него като завещател лице. В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на завещанието. Твърди, че В.Г. И. след смъртта си оставил наследници, сред които бил и неговият праводател, който наследил и му прехвърлил собствената си 1/3 ид.ч.

С Определение от 21.01.2022 г. производството е прекратено срещу ответника М. В. И., ЕГН **********, починал преди подаването на исковата молба.

С Определение от 04.12.2022 г. производството е прекратено като недопустимо в частта по претенцията на Х. Е. И., М. Е. И. и Д. Е. Д. срещу Д.

К. А. по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане НОМЕР, том *****, дело № ****** от 29.02.2008 г. на Служба по вписванията – София.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците в достатъчна степен обосновават правният си интерес от предявяването на исковете с оглед ищцовите твърдения, че са получили приложени по делото уведомления от СГКК – София град от 23.03.2021 г., че пълномощник на ответника Д. А. е поискал изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти чрез добавянето на същия ответник като собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот въз основа на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 29.02.2008 г. с М. В. И., като е извършено ефективно изменение в горния 2 смисъл в същия кадастрален регистър, което обстоятелство указва на изрично оспорване на правата на ищците в съсобствеността и стабилизира категоричния извод за допустимо предявяване на настоящите искове.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже правото си на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесните имоти на наведеното от него основание – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка (включително и правата на своя праводател), както и възражението си за нищожност, респ. унищожаемост, на завещателното разпореждане, за което с определението от 04.12.2022 г. й е указано, че не сочи доказателства.

За да докаже ответникът, че е собственик на твърдяното от него придобивно основание, същият следва с активна доказателствена дейност на първо място да оспори успешно саморъчното завещание, от което праводателя на ищците извежда своите права.

По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, от което се установява, че подписът в процесното завещание вероятно е положено от посоченото в него лице, като вещото лице е в обективна невъзможност да даде сигурен и категоричен извод дали подписът е положен от горепосоченото лице В.Г. И. при липса на образци от почерк за сравнително изследване.

В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че процесното завещание било нищожно, респективно унищожаемо. Съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН саморъчното завещание е съставено в предвидената от закона форма съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН, изписано е ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, на която е сторено, и е подписано от завещателя чрез изписване на неговите имена, което се приема за равнозначно на подпис съгласно постоянната практика на върховната инстанция (Решение от 16.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 992/2011 г., IV г.о.), като подписът е поставен след завещателните разпореждания, а датата на завещанието е посочена два пъти в завещанието, но всякога преди подписа на завещателя. В завещанието не е необходимо да е изрично посочено ЕГН на лицето, което завещава, в случая то е изписало ръкописно трите си имена, нито на лицето, в чиято полза се завещава. В случая действително липсва ЕГН на лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, но както неговата самоличност, така и самоличността на завещателя се установява категорично при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото.

Видно от удостоверение за наследници от 12.04.2023 г. В.Г. И., дата на раждане - 26.04.1914 г., е починал на 14.05.1989 г. в гр. Б. (арг. чл. 35, ал. 1 ЗГР, според чиято разпоредба актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.), тоест след съставянето на процесното завещание на 16.02.1988 г., като е оставил за единствен наследник дъщеря си З. В.а Г. (Г.-Т. – фамилно име след сключен брак с М.Х. Т. ), ЕГН:

3

**********, която на 15.12.1994 г. е продала процесния имот на ищците с нотариален акт, в който е записано, че праводателят се легитимира със завещание № **** г., който номер е изписан от съответен нотариус вероятно при реализиране на процедурата по предаване за пазене съгласно чл. 25, ал. 2 ЗН.

Липсва каквато и да е житейска, съответно и правна логика лице със същите три имена като завещателя – В.Г. И., но с друга дата на раждане – 07.10.1909 г. и дата на смърт в гр. В. - 29.06.1973 г. Видно от удостоверение от 11.04.2023 г. от Община В. същото лице е записано за жител на гр. В. от 31.05.1947 г. и бил с предходно местожителство в с. Враждебна, обл.

Софийска, а последното му местожителство е в гр. В., ул. „О.“ № 27, но е починал като женен видно от акт за смърт № IV-538 от 10.07.197 г. и от удостоверение за наследници от 11.04.2023 г., като преживялата го съпруга А.М.К. е починала на 18.11.1987 г., а не като вдовец, каквото е било семейното положение на завещателя В.Г. И. съгласно посоченото в удостоверение за наследници от 12.04.2023 г. Така не се установява и праводателят на ответника – М. В. И., син на родения през 1909 г. и починал през 1973 г. В.Г. И. съгласно удостоверение за наследници от 23.05.2007 г., да е бил син на завещателя В.Г.

И., роден през 1914 г. и починал през 1989 г. Единствен наследник и правоприемник по силата на универсално завещание на последното лице е само праводателят на ищците, а именно – З. Г.-Т.. М. И. не е посочен и като наследник на завещателя в което и да е доказателство по делото и при липсата на правоприемство същият не е могъл да прехвърли на ответника спорните собственически права върху спорния имот.

Ответникът не успя да проведе каквото и доказване на възражението си, че процесното завещание е било унищожаемо, тоест подписано от лице, което не е могло да завещава, защото било починало, към момента на съставяване на същото завещание при липса на прието по делото заключение на съдебнопочеркова експертиза в тази насока, а именно, че процесното завещание не е подписано чрез изписване на имената от сочения в него завещател (чл. 43, ал.

1, б. „а“ ЗН), който след смъртта на твърдения за праводател на ответника В.Г.

И. през 1973 г. все още е бил жив и се е явил в открито съдебно заседание на 30.06.1978 г. по делбено дело, приключило с одобряване на постигната спогодба – доброволна делба и възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на дял първи от процесния имот, за който на В. И. и на Е. И.а е бил издаден преди това констативен нотариален акт на 23.12.1975 г., с който са били признати за собственици на съответна част от процесния имот. С оглед събраните доказателства съдът не констатира да са налице и някои от другите посочени пороци, водещи до нищожност или унищожаемост на процесното завещание съгласно чл. 42 и чл. 43 ЗН.

Завещанието е доброволен едностранен безвъзмезден и отменим формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател, с което то се разпорежда със свои имуществени права в полза на друго лице, наречено бенефициер (Решение от 24.10.2012 на ВКС по гр.д. № 4

279/2012 г., II г.о.; Определение от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1281/2022 г., II г.о.).

Предвид изложеното, следва уважаване на исковете на всички ищци, при положение че ответникът не успя да проведе пълно доказване на централния факт, че именно праводателят на ответника има за свой наследодател завещателят по процесното завещание.

По разноските

Основателно е ответниковото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като по делото са проведени пет открити съдебни заседания, но делото неколкократно е отлагано по обективни причини с оглед снабдяване с доказателства, но липсва фактическа и правна сложност, както и цялостен сравнително висок интензитет на реализирани процесуални действия по делото, имайки предвид и че материалният интерес по делото е сравнително нисък.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата (Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.; Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.; Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).