Определение № 35275 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35275 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20261110102562 по описа за 2026 година

С искова молба с вх. № 28903/30.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 292477/24.09.2026 г., ищците Б. С. К. и М. С. К. са предявили против ответника ******** отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника следните суми:

1) Ищецът Б. С. К. не дължи на ответника сумата в размер от 15,94 евро (с левова равностойност 31,17 лева), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер от 4,26 евро (с левова равностойност 8,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г.; както и сумата в размер от 52,41 евро (с левова равностойност 102,50 лева), представляваща разноски, които суми съставляват 1/2 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2021 г. по ч. гр.д. № 35740/2021 г., по описа на СРС, 36 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради изтекла погасителна давност, евентуално поради липса на наследено имущество.

2) Ищецът М. С. К. не дължи на ответника сумата в размер от 15,94 евро (с левова равностойност 31,17 лева), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата в размер от 4,26 евро (с левова равностойност 8,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г.; както и сумата в размер от 52,41 евро (с левова равностойност 102,50 лева), представляваща разноски, които суми съставляват 1/2 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2021 г. по ч. гр.д. № 35740/2021 г., по описа на СРС, 36 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради изтекла погасителна давност, евентуално поради липса на наследено имущество.

Ищците твърдят, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело № 35740/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, е бил издаден в полза на ***** изпълнителен лист от 18.01.2022 г., с който техният наследодател С.В. К. е осъден да заплати сумата в размер от 62,34 лева, представляваща главница за неплатени задължения за 1 далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 16,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата в размер от 205,00 лева, представляваща разноски. Сочат, че кредиторът по изпълнителния лист е прехвърлил с договор за цесия вземанията си в полза на ответника ********. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., като принудителното изпълнение е било насочено срещу тях в качеството им на наследници по закон на техния починал през 2023 г. наследодател.

Поддържат, че не дължат вземанията по изпълнителния лист, доколкото същите са се погасили по давност през м.03.2021 г., т.е. още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и преди издаването на изпълнителния лист, но въпреки това заявителят е подал заявление за издаване на заповед. Евентуално стичат, че вземанията са недължими, тъй като след смъртта на наследодателя им, последният не е оставил никакво имущество, което да бъде наследено от ищците, поради което не носели отговорност спрямо ответника. Молят за уважаване на предявените искове.

По делото е представен изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2022 г. по ч.гр.дело № 35740/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, който е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3487/2021 г., като С.В. К. е осъден да заплати на ***** сумата в размер от 62,34 лева, представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 16,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата в размер от 205,00 лева, представляваща разноски.

Съдът намира, че предявените от двамата ищци искове по чл. 439 ГПК са недопустими в частта, с която се иска да се отрече дължимостта на вземанията поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е въведено допълнително изискване за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК, а именно да се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК , /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и др./. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда. Доколкото процесният изпълнителен лист е издаден на 18.01.2022 г., то следва да се приеме, че към тази дата заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден, е била влязла в сила, като сами ищците твърдят, че заявлението по чл. 410 ГПК е било подадено още през месец юни 2021 г.

В настоящия случай, наведените от ищците твърдения не се основават на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 35740/2021 г. по 2 описа на СРС. Оспорването на вземанията се основава на факти, които са настъпили още преди подаване на заявлението и преди издаването на самата заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като ищците твърдят, че давността е изтекла още към м.04.2021 г. Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда на чл. 439 ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, установителният иск е недопустим – така решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. дело № 1112/2021 г. на ВКС, III ГО. При това положение съдът приема, че предявените искове се основават на факти, които е могло да бъдат посочени от длъжника в срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и исковете на ищците по чл. 439 ГПК могат да се основава единствено на факти, които са настъпили след това, което в случая не е така, тъй като се излагат факти отпреди издаване на заповедта за изпълнение.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба следва да бъде върната отчасти, а производството по делото следва да се прекрати в следните части:

1) В частта, с която ищецът Б. С. К. е предявил против ответника ******** отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер от 15,94 евро (с левова равностойност 31,17 лева), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 4,26 евро (с левова равностойност 8,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата в размер от 52,41 евро (с левова равностойност 102,50 лева), представляваща разноски, които суми съставляват 1/2 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2021 г. по ч. гр.д. № 35740/2021 г., по описа на СРС, 36 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради изтекла погасителна давност;

2) В частта, с която ищецът М. С. К. е предявил против ответника ******** отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер от 15,94 евро (с левова равностойност 31,17 лева), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 4,26 евро (с левова равностойност 8,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата в размер от 52,41 евро (с левова равностойност 102,50 лева), представляваща разноски, които суми съставляват 1/2 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2021 г. по ч. гр.д. № 35740/2021 г., по описа на СРС, 36 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради изтекла погасителна давност.

Делото оставя висящо по отношение на отрицателните установителни искове по чл.

439 ГПК за недължимост на горните вземания, основани на евентуалните твърдения за липса на имущество след смъртта на починалия през 2023 г. наследодател С.В. К., което да бъде наследено от ищците.

Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Б. С. К. и М. С. К. срещу ********, в следните части:

1) В частта, с която ищецът Б. С. К. е предявил против ответника ******** отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата в размер от 15,94 евро (с левова равностойност 31,17 лева), представляваща главница за неплатени задължения за далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги за клиентски номер 15229546002/22.11.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер от 4,26 евро (с левова равностойност 8,33 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата в размер от 52,41 евро (с левова равностойност 102,50 лева), представляваща разноски, които суми съставляват 1/2 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 1126 от 18.01.2021 г. по ч. гр.д. № 35740/2021 г., по описа на СРС, 36 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1610/2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под ****, поради изтекла погасителна давност;