Решение № 1337 от 15.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Варна, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200703 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Е. П.-Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. В. В. от АК – Варна срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5750729, издаден от ОД на МВР гр. Варна, с който на основание на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателката П.-Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за това, че на 02.04.2022 г. в 15:11 часа по главен път I – 9 от к.к. „Златни пясъци“ посока гр. Варна на пътен възел „Ален мак“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час с пътен знак В – 26, е установено, че лек автомобил „Фолксваген Тайго“ с рег. № В 9076 ТК се движи със скорост от 92 км/час, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3990552 – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката В. Е. П.-Д. намира издадения електронен фиш за налагане на глоба за незаконосъобразен и необоснован, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място оспорва фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на електронния 1 фиш за налагане на глоба, конкретно оспорва наличието на пътен знак В – 26 на пътен възел „Ален мак“. Счита, че дори и да е имало поставен пътен знак В – 26, неясно остава разположението на техническото средство, с което е установена скоростта на управлявания от нея лек автомобил, което възпрепятства правото й на защита. Жалбоподателката оспорва приетия от административно – наказващ орган факт, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3990552, като акцентира, че в случая не е посочено за коя от предвидените в ал. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата хипотези е налице повторност. Подчертава, че липсва датата на издаване на процесния електронен фиш за налагане на глоба, който реквизит е безусловно задължителен, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката В. Е.

П.-Д. отправя молба за отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба и присъждане на сторените от нейна страна съдебно – деловодни разноски.

В проведеното на 10.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 703 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката В. Е.

П.-Д. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. В. В. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на електронния фиш за налагане на глоба, допълвайки, че липсват доказателства, че техническото средство, с което е установена скосростта на превозното средство е преминало техническа проверка.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител в проведеното на 10.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 703 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията на институцията в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 15.03.2023 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на електронния фиш за нагалане на глоба и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

2

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 09.04.2021 г. влязъл в сила Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3990552, с който на жалбоподателката В. Е. П.-Д., било наложено административно наакзание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като жалбоподателката заплатила наложената й глоба.

На 02.04.2022 г. жалбоподателката В. Е. П.-Д. управлявала лек автомобил „Фолксваген Тайго“ с рег. № В 9076 ТК, като се движела с него по по главен път I – 9 от к.к. „Златни пясъци“ в посока към гр. Варна.

На пътен възел „Ален мак“ въпреки въведеното с пътен знак В – 26 ограничение на скоростта от 60 км/ час, жалбоподателката П.-Д. преминала в 15:11 часа с управлявания от нея лек автомобил със скорост от 92 км/ час.

Скоростта й е била установена с разположеното на пътен възел „Ален мак“ техническо средство Arc Cam S1.

Вследствие на тези данни бил издаден от ОД на МВР гр. Варна Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5750729, издаден от ОД на МВР гр. Варна, с който на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателката П.-Д., било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: самият електронен фиш серия К № 5750729, издаден от ОД на МВР – гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 02.04.2022 г.; Протокол от проверка № 57 – СГ – ИСИС/ 09.11.2021 г., издаден от Българския институт по метрология; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.; Справка, изготвена от ОД на МВР – гр. Варна по отношение ЕФ К/3990552; Спарвка за установените нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателката В. Е. П.-Д., изготвена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, показанията на св. Н.

Господинов Т..

3

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от Протокол за проверка № 57 – СГ – ИСИС от 09.11.2021 г., издаден от Българския институт по метрология по отношение на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARC CAM S1, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата на В. Е. П.-Д. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5750729, издаден от ОД на МВР гр. Варна, доколкото е депозирана в предвидения четиринадесетдневен срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания 4 електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 95 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 92 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 95 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 92 км./ч.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство или система Arch Cam S1 било заснето 5 движение на процесния лек автомобил със скорост от 92 км/ час, при въведено в този пътен участък ограничение на скоростта от 60 км/ час, като е установено превишение на скоростта с 32 км/ час.

По отношение конкретните възражения на жалбоподателката В. Е. П.-Д. и нейния процесуален представител адв. В. В. от АК – Варна срещу законосъобразността на електронния фиш, съдът намира всичките тях за неоснователни, поради следните съображения:

Действително във въззивната жалба се оспорва повторността на нарушението, но в проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 703 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, адв. В. В. изрично заяви, че неговата доверителка и самият той не оспорват факта, че Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3990552 е влязъл в сила на 09.04.2021 г., което обстоятелство се потвърждава от приложената на л. 25 от НАХД № 703 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд справка от информационния масив на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна. Нещо повече, глобата по Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3990552 е била заплатена, поради което и очевидно няма как да се твърди, че Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3990552 не е влязъл в сила. Напротив – същият е влязъл в сила на 09.04.2021 г., поради което и извършеното от жалбоподателката нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата е извършено именно в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3990552, поради което и повторността на деянието е налице.