Определение № 527 от 30.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500407 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. против определение № 4187/17.08.2026 г. на ОС – Варна, постановено по ч. гр. д. № 1325/2026 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането на държавна такса, дължима по предприетото от него обжалване на постановеното по същото дело определение № 3710/16.07.2026 г.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, допълнени с „уточняваща жалба“ с вх. № 6498/10.09.2026 г., се иска отмяна на същото и освобождаване от държавни такси.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещна страна.

След образуване на делото е постъпила молба от жалбоподателя Н., с която същият е поискал на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК отвод на съдиядокладчика Росица Станчева и съдия Деспина Георгиева - член на съдебния състав, което искане е основано на твърдения, че същите са разпространявали информация и комуникирали с неназован съдия от АдмС – Варна, който съдия е постановил неизгоден за него съдебен акт.

Изложените в молбата по чл. 22 ГПК доводи и твърдения са неоснователни и неверни. Не са налице други фактически обстоятелства, 1 поставящи под съмнение независимостта и безпристрастността на съдиите, чийто отвод се иска, поради което и искането в тази насока следва да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:

Производството по ч. гр. д. № 1325/2026 г. на ОС – Варна е било образувано по молба на настоящия жалбоподател с правно основание чл. 255 ГПК за определяне срок на държавен съдебен изпълнител при СИС – Варна за извършване на действия. С определение № 3710/16.07.2026 г. съдът е оставил молбата му без разглеждане като процесуално недопустима. Това определение е обжалвано от него, като едновременно с частната жалба е подадена и молба за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса от 7.67 евро /15 лева/, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Към молбата е представена декларация за семейно и имотно състояние. Въз основа на декларираното и след служебно изискване на информация относно изплатени в периода м. януари 2026 г. – м. юни 2026 г. суми от НОИ и ДСП – Варна, както и за наличности по сметка в „Изипей“, ОС – Варна е приел, че жалбоподателят разполага със средства, позволяващи му за заплати дължимата по обжалването държавна такса, поради което с обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставил искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от заплащането на такси и разноски лицата, които не разполагат с достатъчно средства за тяхното заплащане. Преценката се извършва въз основа на всички относими обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба и удостоверени от молителя с подадената декларация за семейно и имотно състояние, както и представени от него доказателства, вкл. и такива за здравословното му състояние, трудова заетост, наличие на задължения и др. При подадена такава декларация съдът не е длъжен да дава указания за представяне на нарочни доказателства, освен ако това не следва от декларираното. Но съдът може да извършва служебна проверка на декларираното като събира относима информация по свой почин и преценка.

В настоящия случай в молбата си и в представената декларация жалбоподателят Н. Н. е посочил, че е на 36 години, несемеен, безработен.

Декларирал е, че не притежава недвижимо имущество и ПМС, както и единствено получен от него доход през м. 02. 2026 г. в размер на *** евро – изплатени помощи по чл. 9 от ППЗСП и чл. 70 ЗХУ. Същият не е декларирал размера на получаваната от него пенсия за инвалидност и студентска стипендия. А видно от извършената служебна справка от ОС – Варна и изискана информация, през м. 02. 2026 г. той е получил плащания за пенсии и добавка за чужда помощ в общ размер на *** евро, след това и към датата на 2 сезиране на съда с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК продължава да получава инвалидна пенсия и добавка към нея. Съгласно удостоверение на НОИ с изх.

№ 101-03-745/29.07.2026 г. отпуснатата му пенсия е със срок до 01.07.2027 г. и към м. 07. 2026 г. общият размер на пенсията и добавката към нея е *** евро.

Установено е и това, че и след м. 02. 2026 г. жалбоподателят продължава да получава плащане по чл. 70 ЗХУ в размер на *** евро месечно, с изкл. на м.

04.2026 г., когато платеното е в размер на *** евро. За периода м.02 – м. 04.

2026 г. е получавал и социална помощ по чл. 9 от ППЗСП /общо сумата от *** евро/.

Недеклариран от жалбоподателя е и полученият от него доход от стипендия за м. 04.2026 г. – м. 07.2026 г. в размер на *** евро месечно. Тези плащания не са послужили за погашения по изпълнително дело, респ. не са запорирани /в каквато насока се твърди/. Преводът от сметката му в Изипей е към м. 02. 2026 г., след което по нея е останало налично салдо от *** евро, последвано от плащанията за стипендия, които са теглени, като налични по сметката към 06.07.2026 г. са 9.49 евро.

В заключение към м. 07.2026 г., когато е направено искането за освобождаване, събраните доказателства сочат на извод, че жалбоподателят има месечен доход в размер на около *** евро, формиран от плащанията за пенсия, вкл. добавката към нея /общо *** евро/, помощта по чл. 70 ЗХУ /*** евро/ и стипендия в размер на *** евро.

Няма данни за налични спестявания към този период, освен отразените 9.49 евро по сметката в Изипей.

С частната жалба са представени нови доказателства, установяващи здравословното състояние на жалбоподателя, за направени от него разходи за изследвания и за закупуване на предписани му лекарства в периода м. 05.2026 г. – м. 07.2026 г. Видно от същите е, че Н. А. страда от множество заболявания, по повод на които му е определена *** % нетрудоспособност, с чужда помощ, а средният разход за медикаменти е около *** евро на месец.

Отчитайки горното, както и официалните данни за разходите на живот към настоящия момент /около *** евро за едночленно семейство/, следва извод, че реализираният от него месечен доход /*** евро/ не покрива този размер, поради което и не разполага със средства, вън от необходимите за издръжката му, с които да заплати следващата се държавна такса, независимо от нейния несъществен размер.

Следователно искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се явява основателно.

Предвид различните изводи на настоящата инстанция с постановения от ОС – Варна резултат, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси да бъде уважена.

Водим от изложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. Н. за отвод на съдиядокладчика Росица Станчева и члена на съдебния състав съдия Деспина Георгиева, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 4187/17.08.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1325/2026 г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Н. А. Н. от заплащането на държавни такси, дължими във връзка с подадената от него частна жалба против определение № 3710/16.07.2026 г. по ч. гр. д. № 1325/2026 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4