Акт от 30.12.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30.12.2019 год. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ­І -ви въззивен граждански състав на 03.12.2019 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. МАРТИНА КИРОВА

Секретар Л. Р. като разгледа докладваното от съдия М. Кирова възз.гр.д. № 302/2019г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.И.М. ***, чрез пълномощника й - адв.Д.Ц. от ЯАК против Решение №520/05.07.2019г., постановено по гр.д.№70/2019 г. по описа на ЯРС, В ЧАСТТА, с която съдът е уважил ищцовата претенция по чл.422 от ГПК, приемайки за установено по отношение на Й.И.М., ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София, сумата от 150,30 лв. - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението –

07.11.2018г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която съдът по обективно съединения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД е осъдил Й.И.М., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК №

*********, със седалище и адрес на управление - град София, сумата от 303,81 лв. – незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.09.2016 год., както и сумата от 25,70 лв. – разноски в заповедното производство и 329,29 лв. – разноски в исковото производство.

Оплакването на въззивницата е за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че обжалваното решение е непълно и необосновано, тъй като по никакъв начин първоинстанционния съд не е обсъдил основно възражение, възведено от ответницата-въззивница по жалбата, заявено още в отговора на иск.молба и поддържано и в хода на производството по гр.д.№70/2019г. по описа на ЯРС по същество, а именно - че ищецът не е доказал по никакъв начин, че е спазил законовото изискване и е прекратил предсрочно Договора за мобилни услуги в същата форма, в която е бил сключен, съгласно императивното изискване на чл.87 от ЗЗД. В тази насока се излагат доводи и се цитира съдебна практика, както и се изтъква, че след като липсва надлежно предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги, то като неоснователен, би следвало да се остави и иска за неплатените лизингови вноски, визирайки, че тази претенция се основава на ненастъпило основание, като и при лизинговия договор също се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД поради липса на форма - все обстоятелства, за които се твърди, че ЯРС не е изразил становище в решението си. В жалбата се излагат аргументи, че неправилно първоинстанционния съд е възприел, че между претенцията в заповедното производство и тази в исковото производство е налице идентитет на претендираното вземане. В тази насока се акцентира, че в заявлението по чл.410 от ГПК като основание за издаване на Заповедта за изпълнение, е фактура №********** от 01.02.2017г. за отчетен период - 01.09.2016г. до 31.01.2017г., а в иск.молба и в молбата-уточнение се твърди, че търсената с установителния иск по чл.422 от ГПК сума в размер на 214.26 лв. представлява незаплатени далекосъобщителни услуги по три други фактури: - фактура №7246757/01.10. 2016г. за отчетен период на потребление - от 01.09.16г.-30.09.2016г., фактура №**********/01.11.2016г. за отчетен период на потребление от 01.10.16г. до 31.10.2016г. и фактура №**********/01.12.2016г. за отчетен период на потребление от 01.11.16г. до 30.11.2016г., издадени по Договор за далекосъобщителни услуги от 17.09.2016г. Отделно от това се сочи, че в молбата-уточнение ищецът е заявил, че претенцията му се основава на Договор за мобилни услуги от 19.09.2016г., а в заявлението по чл.410 от ГПК претенцията се основава на Договор от 23.03.2015г. Въззивницата моли

ОС-Ямбол да отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, както и обективно съединения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД и да й присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания не са направени.

В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК, е постъпил писмен отговор от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София, чрез адв.В.Г. *** който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Ямбол е допустимо, правилно и законосъобразно в частта, в която е обжалвано от въззивницата, както и че същото е постановено при правилно приложение на съдопроизводствените правила и в съответствие със задължителната съдебна практика. В отговора си въззиваемия е изложил подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в жалбата, позовавайки се на доказателствената съвкупност. Моли въззивния ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в атакуваната му част като допустимо, правилно и законосъобразно, заедно с всички произтичащи от това последици. Направено е искане за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност в случай, че предявената жалба бъде уважена, е заявено искане размера на претендираното адвокатско възнаграждение да бъде съобразен и намален до предвидения размер в разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изхождайки и от правната и фактическа сложност на воденото от страните производство и извършените процесуални действия от страните.

В с.з., за въззивницата

- Й.И.М., редовно призована, се явява пълномощникът й - адв.Ц. ***, който от името на доверителката си заявява, че поддържа жалбата си по изложените в същата съображения и с направеното искане. Оспорва отговора на насрещната страна. Представя писмена защита по съществото на спора.

В о.с.з. въззиваемото дружество - „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД не изпраща представител и не депозира писмено становище.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна, поради което и настоящата въззивна инстанция дължи преценка и анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото. След самостоятелна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред РС-Ямбол е образувано въз основа на искова молба, предявена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.»Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6, депозирана чрез пълномощника - адв.В.П.Г. от САК, с посочен съдебен адрес ***, против Й.И.М., с ЕГН *********, с адрес ***, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени - положителен установителен иск по чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД - за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4473/2018 г. по описа на ЯРС, а именно – сумата от 214,26 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2017 год., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумата, и осъдителни искове - по чл.92 от ЗЗД - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 92,97 лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер ****** с абонатен номер №********* и по чл.79 ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 319,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.02.2016г. до м.08.2018г. по Договор за лизинг от 17.09.2016 год. Заявени са и претенции за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

Исковата претенция се основава на твърденията, че по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по горепосоченото ч.гр.д., като подаденото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК е породило за ищцовото дружество правният му интерес от предявяване на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК за част от паричното вземане, за които е издадена Заповедта за изпълнение. Излага се, че между страните по делото е бил сключен Договор за мобилни услуги от 23.03.2015 год. за мобилен номер ****** по програма

Резерв Стандарт 39.99 лв., като ответницата М. е абонат на ищцовото Дружество - доставчик на мобилни услуги, с абонатен

№********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма, до 23.03.2017г. Отношенията между страните са новирани със сключването на Допълнително споразумение /ДС/ от 17.09.2016 год. с абонаментен план Нонстоп от 30.99 лв. със срок на действие от 24 месеца до 19.09.2018г. Претенцията си по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът с иск.си молба и с допълнителна молба-уточнение вх.№5689/01.04.2019г., в изпълнение на указанията на ЯРС, основава на посочения Договор за мобилни услуги от 23.03.2015 год. и ДС от 17.09.2016 год., по силата на които на ответницата били предоставени мобилни услуги, като незаплатените от тях за периода 01.09.2016г. – 31.01.2017 год. възлизат на сумата от 214,26 лв., която представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък на задълженията, обективирани в три броя фактури - фактура

№7246757/01.10.2016г. за отчетен период на потребление - от 01.09.16г.-30.09.2016г., фактура №**********/01.11.2016г. за отчетен период на потребление от 01.10.16г. до 31.10.2016г. и фактура №**********/01.12.2016г. за отчетен период на потребление от 01.11.16г. до 30.11.2016г., кредитно известие №**********/01.01.2017г. и една крайна фактура №********** от 01.02.2017 год. Претенцията на ищеца за дължимата от ответницата неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент, се обосновава съобразно клаузата на чл. 11 от договора за мобилни услуги, пренесена и съдържима се и в т.IV-2 на ДС от 17.09.2016г., както и на постигнатото споразумение между КЗП и ищеца от 12.01.2018г. Заявената претенция за осъждане на ответницата да заплати незаплатени лизингови вноски в размер на 319,80 лв., се основава на сключен при новиране на отношенията между страните по делото, Договор за лизинг от 17.09.2016 год., като същите са дължими на основание чл.3/2/ от договора и чл.12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг.

В обстоятелствената част на иск.молба и молбата-уточнение е описан подробно механизма на изчисляването на исковите суми, какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им.

С депозирания отговор по реда и при условията на чл.131 от ГПК пред първоинстанционния съд, исковите претенции са оспорени по допустимост и основателност въз основа на подробно изложени съображения. Заявено е искане за отхвърлянето им със съответните законни последици.

ЯРС е уважил частично предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата от 150.30 лева, както и осъдителният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 303.18 лв., като за разликата над тези суми до предявените с исковата молба ги е отхвърлил като неоснователни, както и е отхвърлил като неоснователна исковата претенция по чл.92 от ЗЗД за сумата от 92.97лв. С Решението си първостепенния съд се е произнесъл с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство съгласно задължителните указания дадени с ТР №4/2013г. на ОСГТК, като е редуцирал дължимите от ответницата М. разноски на сумата от 25.70 лв. и съобразно непредявената и отхвърлена част от иска по чл.422 от ГПК е осъдил ищцовото Дружество да заплати на ответницата сумата от 176.26 лв. - разноски в заповедното производство. Съобразно изхода на спора ЯРС е присъдил и разноски по исковото производство - в полза на ищцовото Дружество - сумата от 329.29 лв. съразмерно на уважената част от исковите претенции и в полза на ответницата М.