Решение № 68 от 12.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. *, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260002/14.04.2025година постановено по гр.д.

№21/2020година по описа на РС * е осъден Н.Т., EГH **********, от град *, ЖK *, блок*, вход*, етаж*, ап.* З, ДA ЗAПЛATИ на „ЗАД ДБ: Ж и З" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*" №*, следните суми:

- 4 500.00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на настьпило на 13.04.2018 г. ПТП, рсализирано в с.*, присъдени с Решение № 5930 от 20.11.2023 г. на Софийски Градски съд no гражданско дело № 3117 на CГC за 2023 г., след обжалване на решение no гражданско дело № 45311 no onuca за 2018 година на Районен съд — *, ведно със законната лихва от 08.05.2018 година до окончателното изплащане; като е отхвърлен иска над този размер до предявения такъв от 8 000.00 лв. претендирани като неимуществени вреди и 40.00 лв. за причинени имуществени вреди, като неоснователен.

Със същото решение са присъдени и

-2 000.00 лв. представляващи законната лихва върху сумата за периода 13.04.2018 г. до 08.05.2018 г.;

-260.00 лв. за изплатената държавна такса, с оглед уважената част от исковете;

1

-250.00 лв. юрисконсултско възнаграждение;

-732.00 лв. изплатени за назначения особен представител.

Така постановеното решение е обжалвано от Застрахователно акционерно дружество ДБ: Ж. и З.” в отхвърлителните му части, с които е отхвърлен иска на ищцовата страна за главница регресно вземане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в полза на ищцовото дружество над 4 500 лв. регресно вземане за платени неимуществени вреди и за 40 лв. регресно вземане за платени имуществени вреди.

В жалбата си твърди, че с Решение № 5930 от 30.11.2023 г. постановено по гражданско дело № 20231100503117 по описа за 2023 година по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. ВЪЗЗ. СЪСТАВ, е прието за справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания в размер на 5000 лв. и доколкото е установено, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил обезщетение в размер на сумата от 500,00 лв., поради което е останал задължен за сумата от 4500.00 лв. Като това извънсъдебно плащане не е отчетено от РС - *. Тоест от горното следва, че иска на застрахователя, срещу Н.Т. е основателен за сумата от 5000 лв. причинени неимуществени вреди.

С Решение № 5930 от 30.11.2023 г. постановено по гражданско дело № 20231100503117 по описа за 2023 година по описа на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, също се потвърждава и иска на ищцата по главния иск за сумата от 40 лв. причинени имуществени вреди, но това обстоятелство не е отчетено от РС - * при постановяване на решението.РС - * не е отчел, че ищеца в настоящето производство (ответник но главния иск) е осъден да заплати на ищцата по главния иск и сумите:

•

425,70 лв.. представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

•

345,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство,

• а на основание чл.78 ад.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 427,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особен представител на Н.Т..

•

Както и Разноските сторени от застрахователя по гр. д. №45311/2018 г. на Софийския районен съд. 81 състав., а именно: Разноски за експертизи 691, 60 лв. Депозити за особен представител на Н.Т. за в размер на 827, 00 лв.

Предвид гореизложеното, моли съда да отмени Решение № 260002 от 14.04.2025 г. по гр. д. №21 / 2020 г. по описа на РС - *, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно в отхвърлителната му част и вместо него да постановите решение, е което да у важите предявените от ищеца искове, включително и направените съдебни разноски и разходи за адвокатско възнаграждение и особени представители на Н.Т..Моли да бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство за държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени от дружеството в рамките на първоинстанционното производство.

2

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на така подадената жалба от въззиваемата страна чрез особения представител адв.К. с изложени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява, но чрез процесуалния си представител в писмено становище подържа така подадената жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от назначения особен представител адв.К., който моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.500,ал.1,т.1 от КЗ. За да уважи така предявения иск първоинстанционния съд е приел за установено по несъмнен начин настъпило пътно-транспортно произшествие на 13.04.20218година причинено от лице в пияно състояние и заплатено обезщетение от застрахователя на пострадалото лице.РС е посочил, че точния размер на присъденото обезщетение се установява от приложеното дело на РС *, което води до основателността на исковата претенция и е постановил посочения по горе диспозитив на решението си в което се съдържа и отхвърлителен диспозитив без изложени мотиви за това.В тази част МОС намира решението за незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

От приложените писмени доказателства е видно , че с Решение от 18.03.2021година постановено по гр.д.№45311/2018година по описа на СРС е осъден жалбоподателя ЗАД ДБ“Ж. и З.“ АД гр.* да заплати на Е.Л. на основание чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 7500лева представляваща неимуществени вреди настъпили вследствие претърпяно ПТП на 13.04.2018година в с.*, обл.* ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 40 лева представляваща имуществени вреди за направени разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.04.2018година, както и 400лева разноски по делото, 707лева за адвокатско възнаграждение и 301,60лева държавна такса по сметка на СРС.

Това решение е обжалвано от застрахователя и с Решение от 20.11.2023година постановено по в.гр.д.№3117 от 2023година СГС е изменил същото като е отменил решение №20071083 от 18.03.2021 г., поправено с решение №20062798 от 19.10.2022 г., постановено по гр.д. №45311/2018 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Е.Г. срещу „застрахователя осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 4500,00 лв. до пълния присъден размер от 7500,00 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие претърпяно ПТП на 13.04.2018 г. в с. *, обл. *, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното изплащане, в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата над сумата от 2000,00 лв. до сумата от 4500,00 лв. за периода 13.04.2018 г. - 08.05.2018 г. , в частта, в която „застрахователя е осъден да заплати на Е.Г. разноски за разликата над сумата 3 от 240,85 лв., адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 425,70 лв., и в частта, държавна такса за разликата над сумата от 181,60 лв., и вместо него ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г. срещу „застрахователя осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 4500,00 лв. до пълния присъден размер от 7500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на от ПТП, осъществено на 13.04.2018 г. в с. *, Област *, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата над сумата от 2000,00 лв. до сумата от 4500,00 лв. за периода 13.04.2018 г. - 08.05.2018 г. и осъжда застрахователя да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 425,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 345,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 427,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особен представител.Това решение е влязло в сила на 30.01.2024година.

Със същото решение в мотивите си СГС е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5000лева, но тъй като 500лева са заплатени доброволно от застрахователя е постановил осъдителен диспозитив за 4500лева.

От приложените писмени доказателства в първоинстанционното производство л.127-137 от делото е видно, че жалбоподателят е заплатил сумата от 771лева адвокатски хонорар за производството пред СРС, 500лева имуществено обезщетение на Е.Г., 2000лева главница-обезщетение на Е.,4853.24лева главница и лихва,427лева за особен представител,110лева за въззивна жалба181лева за експертиза,400лева за две експертизи,321лева държавна такса за обратен иск,400лева особен представител.

Съгласно чл. 500, an. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настьпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение no Закона за движението no пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата no закон норма.Горното е установено по несъмнен начин от приложените писмени доказателства, както и заплатените суми от застрахователя.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, пр.1 КЗ и виновния за ПТП-то водач Н.Т. дължи на застрахователя заплатените от последния суми , които не са присъдени с атакуваното решение, а именно сумата от 40лева имуществени вреди, 500лева за неимуществени вреди, 691,60лева платени държавни такси за двете инстанции и 827лева за особен представител.За останалите присъдени суми жалбоподателят не е ангажирал доказателства да ги е заплатил.

4

При този анализ на доказателствата по делото МОС намира жалбата за основателна и като така я уважава.

С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 7 0 л е в а държавна такса,100лева юрисконсултстко възнаграждение и 500лева за особен представител.

Водим от гореизложеното МОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №260002/14.04.2025година постановено по гр.д.

№21/2020година по описа на РС * в ЧАСТТА, която е отхвърлен иска над уважения размер от 4500лева до 5 000.00 лв. претендирани като неимуществени вреди и 40.00 лв. за причинени имуществени вреди, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

OCЪЖДA Н.Т., с EГH **********, от град *, ЖK *, блок*, вход*, етаж*, ап.* З, ДA ЗAПЛATИ на „ЗАД ДБ: Ж и З" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „*" №*, следните суми:40лева-20,45евро имуществени вреди, 500лева-255,65евро за неимуществени вреди, изплатени на Е.Л. на основание чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД представляващи обезщетение за причинени вреди вследствие на настьпило на 13.04.2018 г. ПТП, рсализирано в с.*, присъдени с Решение № 5930 от 20.11.2023 г. на Софийски Градски съд no гражданско дело № 3117 на CГC за 2023 г., 691,60лева -353,61евро платени държавни такси за двете инстанции и 827лева -422,84за особен представител, КАКТО И на 70лева-35,79евро държавна такса,100лева-51,13евро юрисконсултстко възнаграждение и

500лева-255,65евро за особен представител- заплатени в настоящата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. *, 12.03.2026 г.