Решение № 260000 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№…………..../……….01.2026 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ К. ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретар

Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 718/2018 г. по описа на съда за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развива по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане против ответниците по издадена Заповед № 9422/14.11.2917г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. дело № 17210/2017г. по описа на ВРС, както следва:

1.

64 413,29лв. – присъдена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2017г. до окончателното изплащане;

2.

12 934,07лв. – присъдена договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2016г. до 19.09.2017г.;

3.

1 593,07лв. – наказателна лихва, на осн. чл. 4 ал.4 от договора за периода от 02.01.2016г. до 29.10.2017г.;

4.

270,05лв. – такси за периода от

02.01.2016г. до 29.10.2017г.;

5.

132лв. – нотариални такси, всички дължими по

Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., изменен с Допълнително споразумение от 10.07.2009г., Допълнително споразумение от 29.06.2010г., Допълнително споразумение от 07.07.2011г., Допълнително споразумение от 02.08.2012г., Допълнително споразумение от 21.03.2014г., Допълнително споразумение от 14.10.2014г. и Допълнително споразумение от 27.05.2017г.

Ищцовата страна твърди, че по силата на сключения договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г. предоставил на кредитополучателите (солидарни длъжници) В.Г.Н. и С.Г.Н. паричен кредит в размер на 75 330лв., обезпечен с договорна ипотека. Към договора за кредит били сключени и седем допълнителни споразумения, както следва: от 10.07.2009г., 29.06.2010г., 07.07.2011г., 02.08.2012г., 21.03.2014г., 14.10.2014г. и от 27.05.2015г. С първото допълнително споразумение било заменено обезпечението по кредита. С останалите били уговаряни гратисни периоди за облекчено плащане на дълга и промяна в дължимите главници и лихви, а към допълнителното споразумение от 21.03.2014г. е приложена и Методология за определяне на референтния лихвен процент (РЛП) Прайм. С последните две допълнителни споразумения било уговорено, че РЛП ще се определя от шестмесечния Софибор.

Индивидуализира по основание и размер всяка една от заявените претенции. Твърди още, че въпреки многократно предоговаряните месечни плащания по кредита, кредитополучателите не са заплащали на банката дължимите месечни вноски по кредита, за периода, посочен в извлечението от счетоводните книги, като считано от 02.01.2016г. са изпаднали в забава. С нотариална покана, връчена на 19.09.2017г. в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК, всички вземания на банката по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. До обявяването на кредита за предсрочно изискуем непогасени били 22 вноски по главницата и лихвата. Независимо от това, кредиторът предоставил нова възможност на длъжниците доброволно да погасят задълженията си, изпращайки ново уведомление чрез ЧСИ, но и тя била безуспешна. На 10.11.2017г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

417, т. 2 и чл. 418 ГПК.

Ответниците В.Г.Н. (приживе) и С.Г.Н. са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок. Не оспорват твърдението на ищеца, че между страните по делото е сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL

10957/21.06.2006г. и допълнителните споразумения към него, но оспорват тяхната валидност. Твърдят, че разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 6 от договора за кредит са нищожни на осн. чл. 26 ЗЗД вр. чл. 147, ал. 1 ЗЗП, чл. 143, т. 10 и т. 12, предл. второ от ЗЗП и чл. 58, ал. 2 ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, както и липса на съгласие. Цитираните разпоредби не са били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП, тъй като същите били изготвени предварително от банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. В обобщение излагат, че цитираните клаузи от договора за кредит са едновременно неясни и създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите. Считат, че без посочването на обективни критерии за промяна на лихвения процент, на банката е дадено изключителното право да го променя, без възможност за контрол. Нищожни са и допълнителните споразумения (изрично цитирани в отговора) с твърдения, че след изтичане на периода на фиксирана лихва, годишния лихвен процент е бил увеличен от страна на банката без да са налице основания за това, което направило невъзможно обслужването на кредита. Това принудило длъжниците да сключват допълнителни споразумения, чрез които положението им се влошило значително, както по отношение на размера на главницата по кредита, така и на заплащаната лихва, като включително се стигнало и до анатоцизъм. Споразуменията са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като чрез тях банката се опитва да получи съгласие по отношение на действия, които се основават на нищожни клаузи. Посочват конкретни текстове от допълнителните споразумения, които се отнасят основно до предоговаряне на лихвите, съответно размера на месечните погасителни вноски. Оспорват се и твърденията на ищеца за редовно връчване на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърдят, че са допуснати нарушения в процедурата по залепване на уведомление, вкл. за недопустимост на връчването чрез ЧСИ. Правят възражение и за изтекла погасителна давност на вземанията, предмет на иска.

В подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба ищецът счита възраженията на ответниците за нищожност на процесния договор за кредит за неоснователни. Оспорва чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 6 от договора да са нищожни поради противоречи със закона, с добрите нрави или поради липса на съгласие. Не счита също, че е налице неяснота или неопределеност при изчисляването на договорния лихвен процент. За невярно определя твърдението, че липсва методология за определяне на БЛП. Неоснователни са и възраженията на ответниците за нищожност на допълнителните споразумения.

Неоснователни са и твърденията им, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради нередовност на връчването. Такова е и възражението им за изтекла давност.

В подадения в срока по чл. 373 ГПК отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържа изложените първоначално аргументи.

Поради настъпила смърт в хода на производството на В.Н., С.Н. е конституирана като страна и в качеството на наследник по закон.

В съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител, но писмено, включително в защита по спора, поддържа исковете и претендира разноски.

Ответницата не се представлява в съдебно заседание. Чрез проц. представител моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани по подробно изложени съображения в писмена защита.. Адвокатът отправя искане за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна защита.

Съдът като съобрази предметните предели на производството, доводите на страните, след анализ на доказателствения материал и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По заявление на „Юробанк България“ АД е издадена Заповед № 9422/14.11.2917г. за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. дело № 17210/2017г. по описа на ВРС, с която ответната страна разпоредено да заплати на кредитора следните суми, произтичащи от договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г.:

1.

64 413,29лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2017г. до окончателното изплащане;

2.

12 934,07лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 02.01.2016г. до 19.09.2017г.;

3.

1 593,07лв. – наказателна лихва, на осн. чл. 4 ал.4 от договора за периода от 02.01.2016г. до 29.10.2017г.;

4.

270,05лв. – такси за периода от

02.01.2016г. до 29.10.2017г.;

5.

132лв. – нотариални такси.

Поради депозирано от длъжника възражение и след указания на заповедния съд, в срока по чл. 415 от ГПК е предявена и настоящата установителна претенция.

Съдът е приел, че са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 10.07.2009г., Допълнително споразумение от 29.06.2010г., Допълнително споразумение от 07.07.2011г., Допълнително споразумение от 02.08.2012г., Допълнително споразумение от 21.03.2014г., Допълнително споразумение от 14.10.2014г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015г.

Според договора и съгласно ССЕ, заключението по което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, кредитът е усвоен на три транша, както следва: 1/ на 29.08.2006 г. сума в размер на 29 656.00 лева; 2/ на 08.09.2006 г. сума 27404.00 лева и 3/ на 12.09.2006 г. – 18270.00 лева. Общо предоставения кредит на ответника е в размер на 75 330 лева, съответен на уговорения в чл. 1 ал.1 от договора, от които 29 656 лева за рефинансиране на кредит в ОББ АД и остатъкът - за ремонт на индивидуализиран в чл. 1 ал.3, недвижим имот.

Според текста на чл. 6 ал.1 от договора, крайният срок по основната престация за погасяване на кредита е 216 месеца (18 години), считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Според приложения документ на л. 16 от делото, сметката е открита на 29.08.2006 г. С оглед първата падежна дата по погасителните планове по делото, а именно 29.09.2006 г., следва да се приеме, че срокът на договора е до 29.08.2024 г. Трябва да се посочи, че крайният срок не търпи промяна в нито едно от допълнителните споразумения.

Възнаградителната лихва и начинът й на определяне, както и промяната в лихвения процент е посочен в чл. 4 ал. 2 и ал. 6 от договора. В последващо сключеното споразумение от 02.08.2012 г. аналогични клаузи се съдържат в чл. 4 ал.2, чл. 5 ал.1 и чл. 10. Действителността на всички тези клаузи, както и на споразумението от 14.10.2014 г. и от 27.05.2015 г. е отречена със сила на пресъдено нещо. В тази връзка съдът е указал на страните, че на осн. чл. 299 от ГПК зачита Решение № 446878/09.07.2018 г. на СРС по гр.д. № 29031/2016 г., и постановените в хода на инстанционната проверка Решение № 260692/04.05.2023 г. по възз.гр.д. № 6910/2019 г. на СГС и Решение № 127/08.05.2025г., постановено по к. търг. дело № 195/2024г. по описа на ВКС, в сила от 08.05.2025 г., с което са признати за недействителни като неравноправни, на осн. чл. 26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 146 ал.1, вр. чл.

143 от ЗЗП клаузите на чл. 4, ал. 2 и ал. 6 от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL 10957/21.06.2006г., клаузите на чл. 4, ал.

2, чл. 5 ал. 1 и чл. 10 от Допълнителното споразумение от 02.08.2012г. към него, Допълнително споразумение от 14.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015 г.

В предходно развилото се производство не е изследван въпроса за действителност на клаузи от допълнителните споразумения от дата 10.07.2009 г., 29.06.2010 г., 07.07.2011 г. и 21.03.2014 г. Първото от тях е ирелевантно за спора, доколкото урежда въпроси относно обезпеченията по кредита. В споразуменията от 2010 и 2011 г. текстовете в чл. 4 ал.2, чл. 5 ал.1 и чл. 10, без изключение са идентични по съдържание с прогласените за нищожни в споразумението от 2012 г. Идентични по съдържание на прогласените за недействителни са и клаузата на чл. 4, ал.2 и чл. 9 от споразумението от 21.03.2014 г. При засилената потребителска защита и задължението на съда служебно да следи за недействителност на клаузите в договорите с потребителите, преценка различна от тази, установена със СПН, е необоснована. Същите са недействителни като неравноправни, на осн. чл. 26 ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.

146 ал.1, вр. чл. 143 от ЗЗП.