Решение № 37 от 12.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600916 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.327 и следващите от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от а. Б., защитник на подс. А. С. Г. срещу Присъда № **6/26.03.2024 г., постановена по НОХД № 5/2023 г. по описа на РС – С.. С присъдата районният съд е признал за виновен подс. А. Г. в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б. „б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че: На 29.05.2021 г. около 16,30 часа по пътя С. – С., на 3,450 километра от табелата за край на населено място „С.“ при управление на МПС – л.а. „П. П.“ с регистрационни табели С*****, движещо се в посока към гр. С. и при нарушаване на правилата за движение: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай 1 на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Л. М. Х. – средна телесна повреда, изразяваща с в счупване на четвърта и пета подкиткова кост на лявата ръка, с разместване и увреждане на сухожилията на разгъване на увредените пръсти на дясната ръка, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, на З. М. Н. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни, на Е. И. Х. – средни телесни повреди, изразяващи се в травматично размачкване на ниво средна и краЙ. фаланга на втори пръст на лявата ръка с кожен дефект и с частична липса на нокът причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник и многофрагментно счупване на долната част на лявата подбедрица, множество счупване на костите на стъпалото на левия крак, на кубоидната кост, на външната клиновидна кост, причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.

С присъдата РС – С. е наложил на подсъдимия А. Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца. Съдът е постановил на осн. чл.57, ал.1, т.3 вр. т.2, б.“в“ от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание при „общ“ режим, като на осн. чл. 343г от НК във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (една) година и 9 (девет) месеца.

Първоинстанционният съд е постановил на осн. чл.68, ал.1 от НК подс. А. Г. да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, наложено му със споразумение с последици на влязла в сила присъда от 02.10.2018 г. по НОХД № **2275/2018 г. по описа на СРС, като на осн. чл.57, ал.1, т.3 вр. ал.2 б.“в“ от ЗИНЗС е постановил и това наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. А. Г. да заплати на РУ – С. направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 1 107 (хиляда сто и седем лева) лева, представляващи заплатено възнаграждение на вещи лица. На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимият да заплати на частните обвинители Е. Х., З. Н. и Л. Х. направените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда лева/ лева на всеки един от тях.

С депозираната въззивна жалба адв. Б. сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В допълнението към жалбата защитникът излага подробно аргументите си в посочената в жалбата насока, поради което иска въззивният съд да отмени присъдата и да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото му обвинение. Намира, че липсват категорични доказателства за виновността на подсъдимия, тъй като същият е направил опит за изпреварване, като е дал светлинен пътепоказател, с който да сигнализира предприемането на маневра. Намира също така, че липсват доказателства, че подзащитният му е нарушил нормата на чл.20, ал.1 и ал. 2 от 2

ЗДвП, като е контролирал автомобила си, но лекият сблъсък с насрещно движещ се автомобил му е попречил и е отклонил автомобила, като е навлязъл вляво с движение по неправилна траектория и последвал удар в лявата бордова част с лек автомобил „Шевролет - К.“.

В съдебно заседание адв. Б. и подзащитния му А. Г. поддържат подадената жалба и молят съдът да отмени постановената присъда като оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Защитникът прави възражение за прекомерност на заплатените от частните обвинители възнаграждения за процесуално представителство във въззивната инстанция.

В последната си дума подс. А. Г. моли съда да отмени присъдата и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – С. – прокурор Е. С. намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и моли съдът да я потвърди.

Повереникът на частните обвинители Л. Х., Е. Х. и З. Н. – адв. М. Д. – Й. иска съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Моли съдът да присъди в полза на доверителите й направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд след като се обсъди становището на страните и провери първоинстанционната присъда в цялост намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана да стори това страна и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. По съществото си е частично основателна, като присъдата в определена част следва да бъде отменена досежно признаването за виновен на подс. Г. в извършването на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата й част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Настоящият въззивен състав на Окръжен съд – С. намира, че първоинстанционният съд е направил правилна интерпретация на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства и е достигнал до правилни и законосъобразни изводи за виновността на подс. А. Г..

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. С. Г. е роден на ********год. в гр.С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, живущ в гр.С., ул.“О. П.“ № **, ЕГН:**********.

Следобеда на 29.05.2021 г., след 16,00 часа подс. А. Г. управлявал лек автомобил „П. П.“, с регистрационни табели С***** от гр.С. в посока гр. С..

Пътната обстановка била благоприятна за пътуване. Около 16.30 часа подс. А.

Г. бил в района на километър 42+534 от път II-82, където максималната позволена скорост на движение била 90 км/ч. Пътната настилка била твърда, асфалтова, равна и суха, осигуряваща добър коефициент на сцепление. Пътят бил с поставена хоризонтална маркировка. Докато се движел по пътя при разминаването си с друго моторно превозно средство, за което не съобщава никакви данни /и не е установено от разследването/, закачил лявото си 3 странично огледало с другия автомобил, тъй като двете превозни средства се движели в близост до осевата линия. След съприкосновението с другото превозно средство подс. Г. загубил контрол над управлявания от него автомобил и вследствие неправилните си субективните действия с органите за управление на МПС, автомобилът навлязъл в платното за насрещно движение и там реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Шевролет - ****“, с регистрационни табели С******, който се движел в посока гр.С. – гр.С.. След удара лек автомобил „Пежо“ спрял в крайпътна канавка, а лек автомобил „Шевролет-К.“ се преобърнал на покрива си.

Лек автомобил „Шевролет-К.“, с рег.№ С****** бил управляван на 29.05.2021 г. от собственика му свид. Е. И. Х. по пътя от гр. С. за гр.С.. С него в автомобила пътували съпругата му свид. Л. М. Х., която била на задната лява седалка, свид. Ж. П. А., който седял на предната дясна седалка и свидетелката З. М. Н., която пътувала на задната дясна седалка. На километър 42+534 по път II-82 водачът Е. Х. се движел със скорост около 90 км/ч, когато видял, че насрещно движещ се лек автомобил навлиза в неговата лента за движение и се ударил странично вдясно в управлявания от него автомобил „Шевролет-К.“, от което автомобилът се преобърнал на таван, а водачът и пътниците Л. Х. и З. Н. получили наранявания по тялото.

Зад лекия автомобил „Шевролет-К.“ с регистрационни табели С****** се движел лек автомобил „Мазда - **“, с регистрационни табели С*******, управляван от свид. И. С. М.. В района на разклонението за с.Ш. д., свид. М. видял, че насрещно движещият се лек автомобил „П. П.“ неестествено се отклонил от посоката си на движение към гр.С., влязъл в тяхната лента за движение към гр.С. и ударил лек автомобил „Шевролет К.“, управляван от свид. Е. Х..

Вследствие на удара, настъпил между лек автомобил „П. П.“ с рег.№ С***** и лек автомобил „Шевролет-К.“ с рег. № С******, свид. Е. Х. получил следните телесни увреждания, съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза от д-р Д. Н. - подкожен хематом теменно вляво, травматично размачкване на ниво средна и краЙ. фаланга на втори пръст на лявата ръка с кожен дефект и с частична липса на нокът и многофрагментарно счупване на долната част на лявата подбедрица, множество счупване на костите на стъпалото на левия крак, на кубоидната кост, на външната клиновидна кост и на шиловидния израстък на петата, предноходилна кост. Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП, като водач на МПС.

Травмата на главата в ляво теменно е причинила на пострадалия Х. болка и страдание, а останалите увреждания, посочени по-горе са причинили на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за срок по-голям от 30 дни.

Видно от заключението на вещото лице д-р Д. Н. по изготвената съдебно-медицинска експертиза пострадалата Л. М. Х. - съпруга на водача Е.

Х., която пътувала на задната лява седалка е получила следните травматични увреждания: счупване на четвърта и пета предкиткова кост на лавата ръка с 4 разместване и увреждане на сухожилията на разгъвачите на увредените пръсти на дясната ръка, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни. Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП ,като пътник в МПС.

Съгласно горепосоченото заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза пострадалата З. М. Н., която пътувала на задната дясна седалка на лек автомобил „Шевролет - ****“, е получила следните травматични увреждания - счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни. Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива и отговарят да са получени при посоченият вид ПТП, като пътник в моторно превозно средство. По своя медико-биологичен характер, телесните увреждания на пострадалите Е. Х., Л. Х. и З. Н. представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК.