Определение № 86 от 09.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 5 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ал. Райчева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Частно наказателно дело № 20251100208457 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК).

Производството по наказателно частно дело № 8457/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е образувано по Жалба с входящ № 275724/27.10.2025 г. на Софийски градски съд (СГС), подадена от К. Ю. Т. с постоянен адрес в гр. Плевен, Област Плевен, Община Плевен, ж. к. **** срещу „Постановление от 09.10.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство (ДП), по пр. пр. № 2017/2025 г., на прок. Е.Г. от Апелативна прокуратура – София (САП), потвърждаващо постановление от 17.06.2025 г., на прок. Зорница Щърбева, за отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 5886/2025 г. на СГП“.

В Жалба с входящ № 275724/27.10.2025 г. на СГС жалбоподателят К.

ЮРЕИЕВ Т. посочва, че в жалбите, които бил подал до Софийска градска прокуратура (СГП) и Апелативна прокуратура – София (САП) изложил подробни съмнения за извършени деяния, евентуално покриващи признаци на съставите на чл. 282, ал. 1 във връзка с ал. 2 и следващите от Наказателния кодекс (НК) и/или чл. 311 от НК, от длъжностни лица, в кръга на службата им:

- чрез евентуално неизпълнение на служебните им задължения по смисъла на чл. 282 от НК във връзка с чл. 9, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 15 и т. 16 от Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) на служители на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), които не били направили самостоятелна проверка на множеството му сигнали за нерегламентирани достъпи до класифицирана информация по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗКИ, а същите вместо да извършат самостоятелна проверка (на ДКСИ спрямо Държавна агенция 1

„Национална сигурност“ (ДАНС), съгласно правомощията им по чл. 9 от ЗЗКИ, изпратили неговите сигнали на ДАНС, за чиито нарушения ги бил сезирал;

- евентуално създаване, а в последствие и ползване на официален документ, удостоверяващ неверни обстоятелства, жалба до Районна прокуратура (РП) – Плевен, подписана от длъжностно лице – служител на ДАНС;

- евентуални действия на няколко ръководни служители на ДАНС, евентуално касателство към чл. 282 от НК, във връзка и по повод кандидатстването за служба и назначаването на лице за служител в ДАНС (за който евентуално било установено, че е употребявал наркотици) и имал (евентуални) действия, насочени срещу обществения ред, в минал период, в магазин за алкохол;

- евентуални действия на ръководни и/или редови служители на СД СДАНС (а и вероятно на служителя по сигурността на информацията на ДАНС), дали положително становище за надеждност по смисъла на ЗЗКИ на същото това, посочено от жалбоподателя, лице в хода на проучването по смисъла на чл. 46, т. 3 във връзка с чл. 49 от ЗЗКИ;

- евентуални действия на ръководството на ДАНС по издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на служител на ДАНС, за който било (евентуално) установено, че е употребявал наркотици и имал (евентуални) действия, насочени срещу обществения ред, в минал период, в магазин за алкохол.

В своята Жалба до СГС, К. Ю. Т. посочва, че установената от страна на СГП фактическа обстановка била непълна, но същата била безкритично възприета от САП, което му давало основание да смята, че САП по никакъв начин не е възприела оплакванията му за формализъм в работата на СГП, а единствено се задоволила с непълна проверка на по-долната инстанция.

Същият сочи, че по никакъв начин САП не е правила допълнителна проверка, не е събрала нови данни по прокурорска преписка № 2017/2025 г. по описа на САП и се е задоволила да се ограничи единствено до събраните непълни доказателства по прокурорска преписка № 5886/2025 г. по описа на СГП.

Твърди, че САП не откликнала на неговите подробни оплаквания и доводи, че непълно събраният материал в СГП е довел до погрешни изводи и до заключение за липса на извършени престъпни деяния.

Жалбоподателят К. Ю. Т. посочва, че в хода на проверката по смисъла на чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са били снети сведения само от него, а не и от други лица, което било видно от съдържанието на Постановлението на СГП (страница 2 в средата), като оспорва начина, по който е била извършена проверката по смисъла на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ по прокурорска преписка № 5886/2025 г. по описа на СГП и преписка № КПК – 1148/06.03.2025 г. по описа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), като отбелязва какви действия, според него, е следвало да бъдат 2 осъществени при извършването на тази предварителна проверка, по трите, засегнати от него теми. Жалбоподателят твърди, че от актовете на СГП и САП не е виждал да са снемани сведения на служителите от Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Хасково при ДАНС, които са обработвали неговите електронни формуляри, от беседите по смисъла на чл.

125в от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС), като не виждал снети сведения от ДКСИ, която била компетентна да провери ДАНС по неговите сигнали. Посочва, че възприетите от него данни, в хода на интервютата с тези чужденци, извършени от него в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – ЛЮБИМЕЦ, представлявали класифицирана информация, която като такава, е следвало да бъде класифицирана. Жалбоподателят К. Ю. Т. оспорва класифицирането от страна на СГП на представените от него данни като „предположения“ и определянето от страна на представителя на САП на жалбата на ДАНС пред РП – Плевен като частен документ, като излага подробни съображения за това свое несъгласие.

В горепосочената Жалба, жалбоподателят изразява съмнения за формализъм на проверката по смисъла на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ за евентуално назначения служител на ДАНС, използвал наркотични вещества, като твърди, че на страница 4 по средата и на страница 5 от Постановлението на прокурора при СГП били изложени формални и общи данни, относно процедурата в ДАНС по кандидатстване и постъпване на работа, като били излагани формалните правила за постъпване на работа в ДАНС и нямало никаква конкретика, относно това дали в СД СДАНС, в компютърния отдел (евентуално „Л-2“) имало назначен служител след 2017 г., какъв бил резултатът от изследването му с полиграф и дали, както евентуално жалбоподателят бил разбрал, на това изследване бил излязъл резултат, че същият служител е ползвал няколко вида наркотични вещества.

Жалбоподателят К. Ю. Т. моли съда да бъдат отменени обжалваните Постановления, доколкото, според него, проверките били извършени формално, непълно и незадълбочено, като моли в хода на производството по чл. 213, ал. 4 от НПК да бъде направена задълбочена проверка и анализ на данните и документите, ведно с неговите многократни оплаквания, и в случай че съдът се убеди в достоверността им, да бъдат предприети необходимите действия, по образуване на досъдебно производство, в хода на което, да бъдела ангажирана наказателна отговорност по чл. 311 и/или чл. 282 и следващите от НК на съответните причастни лица, като се иска да бъдат снети сведения от всички причастни лица, които не били снети от СГП и САП, както и от други по усмотрение на съда. В заключение, моли съдебният акт, постановен по неговата Жалба да бъде основан на съвкупен и цялостен анализ на всички изложени от него факти, обстоятелства и твърдения, ведно с изчерпателно и задълбочено събран доказателствен материал.

3

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с горепосочената Жалба на К. Ю. Т., с материалите по наказателно частно дело № 8457/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав и извърши преценка на обстоятелствата по чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК, установи следното:

Жалбата на К. Ю. Т., поставила началото на производството по наказателно частно дело № 8457/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е депозирана срещу Постановление от 09.10.2025 г., постановено по прокурорска преписка № 2017/2025 г. по описа на САП, с което е потвърдено Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, постановено на 17.06.2025 г. по прокурорска преписка № 5886/2025 г. по описа на СГП. Видно от приложеното по делото Известие за доставяне на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, обжалваното Постановление е получено от К.

Ю. Т. на 17.10.2025 г., а Жалбата срещу същото е изпратена до СГС чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД – КЛОН ПЛЕВЕН на 23.10.2025 г., което е видно от датата на пощенското клеймо върху пощенски плик, с който същата е получена в СГС, като е заведена деловодно под входящ № 275724/27.10.2025 г. на СГС. Посочените обстоятелства обосновават заключението, че цитираната Жалба е подадена в законоустановения в разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК преклузивен 7-дневен срок, считано от получаване на преписа на обжалваното Постановление. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 184 от НПК „срокът се счита за спазен, като до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина“, поради което покъсното деловодно завеждане, а именно: на 27.10.2025 г. на Жалбата на К. Ю.

Т. в СГС се явява ирелевантно за правния извод, че същата е депозирана в законоустановения в разпоредбата на чл. 213, ал. 4 срок.

На основание чл. 213, ал. 4 във връзка с ал. 1, изречение първо от НПК право на жалба срещу потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство имат пострадалият или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Доколкото, видно от материалите по делото, липсва пострадал, съответно негови наследници, както и ощетено юридическо лице, процесуално легитимиран да обжалва Постановление от 09.10.2025 г., постановено по прокурорска преписка № 2017/2025 г. по описа на САП, с което е потвърдено Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, постановено на 17.06.2025 г. по прокурорска преписка № 5886/2025 г. по описа на СГП е К. Ю. Т., в качеството му на лице, направило съобщението, въз основа на което е образувана прокурорска преписка № 5886/2025 г. по описа на СГП.

Разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК предвижда, че „потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко 4 престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал.

4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл.

331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл.

353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа“.

С оглед на този нормативен текст Жалбата К. Ю. Т. с входящ № 275724/27.10.2025 г. на СГС се явява процесуално допустима само по отношение на фактическите обстоятелства относно евентуално извършени престъпления по чл. 282 от НК и чл. 283 от НПК. По отношение на сочените от страна на жалбоподателя К. Ю. Т. фактически обстоятелства относно евентуално извършено престъпление по чл. 311 от НК, доколкото същото не е посочено изрично в цитирания в разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от НПК списък от текстове, следва да се извърши преценка дали престъплението по чл. 311 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Според този нормативен текст, за да бъде едно престъпление тежко е необходимо за неговото извършване да е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно чл. 311 от НК „длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6“, от което се налага заключението, че престъплението по чл. 311 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което Жалбата на К. Ю.