Решение № 534 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Ваангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330206898 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329-000302/ 13.05.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Пловдив, РУ Раковски, с което М. Р. Х. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.04.2024 г., в 00,57 часа свидетелите В. и П. – полицейски служители при РУ Раковски на ОД на МВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Същите извършвали обход в село Шишманци, като наближавали кръстовището на ул. „4 – та“ и ул.

„1 -ва“, когато срещу тях се появил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, който навлизайки в процесното кръстовище извършил рязка маневра ляв завой, извеждайки преднамерено МПС извън контрол чрез презавиване.

Посоченото кръстовище представлявал асфалтов път, в който се включвали няколко други пътища за движение, поради което се образувало в средата на същото своеобразно уширение. Описаното по – горе движение било възприето от страна на полицейските служители в момента в който лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се намирал в уширението на кръстовището и бил изведен извън управление, като се стигнало до загуба на сцепление на гумите и МПС се обърнало странично с вратите към полицейския автомобил. Чуло се свистене на гуми, като се образувал пушек.

Провокирани от видяното двамата полицейски служители включили светлинната сигнализация на полицейския автомобил, като позиционирали същия напречно на процесното МПС и на движещия се зад него друг лек автомобил, така че да им препречат пътя, за да нямат възможност да преминат. След това пристъпили към проверка, като установили самоличността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, а именно – жалбоподателят Х., който представил договор за покупко – продажба на МПС с рег. № 086.

За така констатираното противоправно поведение, в присъствието на Х., бил съставени АУАН за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗдвП. Последният Х. подписал, отбелязвайки, че няма възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. има

В конкретния случай констатациите в АУАН, противно на релевираните от жалбоподателя и процесуалния му представител адв. Й. възражения, не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя - свид. В. и разпит на свид. П. – очевидец, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на посочените свидетели са изключително подробни, като се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

Противно на възраженията на жалбоподателя, показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. И свид. В., и свид. П. категорично и с подчертана екзактност споделиха личните си и непосредствени възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от двамата свидетели за възприетото от тях в цялост противоправно поведение на жалбоподателя свързано с извеждане на автомобила умишлено извън контрол, което е придружено с изключително рисково шофиране на същия.

За посочените движения на автомобила – извършването на маневра ляв завой с преднамерено извеждане извън контрол с презавиване, при което МПС се завъртяло и застанало странично срещу служебния автомобил на свид. В. и свид. П., доказателствата по делото сочат, че двамата свидетели са ги въприели в цялост. Ето защо в случая не може да се приеме, че се касае за друго нарушение по ЗДвП, например такова свързано с управление на МПС с превишена скорост, тъй като поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на свидетелите.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани годни доказателства в подкрепа на неговите твърдения.

Такова доказателство не са и показанията на свид. А. – зет на 3 жалбоподателя. Показанията на същия съдът анализира с изключителна осторожност предвид родствената връзка на свидетеля с жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на свид. А. в частите в които същият не отрича факта на управление и движение именно на посочените в АУАН и НП време и място на процесния лек автомобил от жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в частите в които същият описва движението на автомобила, засилването на същия към момента на приближаване на кръстовището чрез ускоряване на скоростта му на движение, при което се стигнало до вмененото административно нарушение по използване на път отворен за обществено ползване за друга цел, различна от неговото предназначение. Последното свид. А. описа като „суркане“ , като подробно същият описа естеството на самото движение и продължителността му. В тези им части, показанията на свид. А. са съответни на останалите кредитирани писмени и гласни доказателствени източници, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях. В останалите им относими към предмета на настоящото дело части, съдът намира, че показанията на свид. А. не могат да залегнат в изводите от правна страна поради противоречието им с кредитираните доказателства по делото, като при прочита на заявеното от свидетеля най – вече по отношение на заявеното от свидетеля като лична преценка за това на какво се дължи въпросното „суркане“, прозира отявлен стремеж за обслужване на защитната версия на жалбоподателя. Такъв стремеж прозира и от заявеното от свидетеля, че пътя бил посипан с чакъл, инертни материали поради които се достигнало до описаното движение на автомобила. Посоченото е във флагрантно противоречие със заявеното от двамата полицейски служители касателно пътната обстановка и възприетото от тях поведение по неправомерно управление на автомобила. Ето защо и съдът не третира показанията на свидетеля в тези им части като годни да оборят приетите от администрацията и съда фактически изводи.

В аспект на горното съдът намира за необходимо да подчертае, че следва да се кредитират показанията на горепосочените свидетели – П. и В., не поради техния брой, а поради качеството им на полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

4

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, че на 21.04.2024 г., в 00,57 часа в село Шишманци, жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извел автомобила умишлено извън контрол. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без възражения.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следва да се посочи, че законовата формулировка не е прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и 5 товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

- преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив.

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9a54df3-9252-48b4-8242-c90efca1d382