Решение № 4977 от 28.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4977 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505063 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20015478 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № 64681/2017г. по описа на СРС, 73-и състав, са отхвърлени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу С. П. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за разликата от уважената част в размер на 2 578 лева до пълния предявен размер от 3 763,85 лева и за периода от май 2014г. до юли 2014г., представляваща цена на доставена топлинна енергия, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД –за разликата от уважената част в размер на 24,02 лева до пълния предявен размер от 60,74 лева и за периода от май 2014г. до юли 2014г., представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение, както и са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 580,93 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за периода 15.09.2014г. - 16.03.2016г., и 15,70 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 от ЗЗД за периода 15.09.2014г. - 16.03.2016г.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Твърди се, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че претендираните от дружеството суми не 1 са погасени по давност към момента на предявяване на исковата молба, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Посочва се, че обстоятелството на изпадане на ответницата в забава е общоизвестен факт, доколкото в приетите от дружеството общи условия /“ОУ от 2014г.“/ изрично е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в срок от 30 дни, считано от датата на публикуването на сметките на интернет страницата му, като едновременно е указано, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвянето на изравнителните сметки.

Предвид изложеното се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което предявените от дружеството искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна С. П. Н., ЕГН **********, н е е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалния представител я оспорва, като моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Един от доводите в подадената от топлофикационното дружество жалба касае правилността на преценката на районния съд относно погасяването на претендираните вземания по давност. Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана 2 топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната давност. На следващо място, съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. 1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск, в случая- 14.09.2017г. Следователно погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 14.09.2014г. При срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение. В процесния случай приложение намират както Общите условия, одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014г. на ДКЕВР /“ОУ от 2014г.“/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им арг. чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. Следователно задълженията за периода от 05.2014 г. до 08.2014 г. включително са погасени по давност. 3а последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 01.09.2014г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба /14.09.2017г./. При това положение погасени по давност се явяват задълженията, възникнали в периода м.05.2014г.- м.08.2014г. Доколкото решението е обжалвано само в отхвърлителната част, обхващаща периода 05.2013г. -07.2014г., то съдът не може да ревизира съдебния акт, като отхвърли като погасено по давност и вземането за м.08.2014г., поради което следва да го потвърди.

3

Противно на изложеното от ищеца издаването на общите фактури за процесния период не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общите фактури, респ. от изтичане на 30дневен срок от публикуването им /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. тези общи фактури обективират месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойността на потребената топлинна енергия остава същия, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от /в 30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.

По вече изложените съображения съдът намира за частично погасени по давност и претендираните възнаграждения за извършваната от третото лицепомагач услуга за дялово разпределение, като непогасената част обхваща периода м.08.2014г. – м.04.2016г.

По делото не са ангажирани доказателства за извършване на плащания, поради което следва да бъде разгледана претенцията на дружеството за дължима мораторна лихва за забава върху цената на доставената топлинна е н е р г и я . Съгласно ОУ от 2014г. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на потребителя се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал.1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал.2.

Според чл. 33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30- дневен срок от датата на публикуването им на 4 интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал. 2- в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за датата, на която са били публикувани общите фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпадането на длъжника в забава остава недоказано. Съдът не споделя довода на въззивника, че публикуването на фактурите е „общоизвестен факт“. Освен това съгласно Решение № 50286 от 10.01.2023г. по гр. д. № 596/2022г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС общоизвестните факти, както и тези, които са служебно известни на съда, за да се приеме, че не подлежат на доказване като такива, съгласно чл. 155 от ГПК, следва да бъдат съобщени на страните от съда, че ги смята за такива, което в случая не е сторено.

Настоящият съдебен състав намира за недължима и претендираната от дружеството лихва за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД върху задължението за плащане на цена за извършена услуга дялово разпределение. Това е така, тъй като в приложимите общи условия не е предвиден срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а такава по делото не се установява да е била нито изпращана, нито получавана.

Предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която претендира сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Въззивникът е направил възражение за неговата прекомерност в рамките на предвидения за това срок, като предвид правната и фактическа сложност на спора съдът намира, че същото следва да бъде уважено, а адвокатският хонорар- намален до предвидения в Наредба № 1 от 2004г. минимум от 400 лева.