Решение № 18627 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18627 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110100046 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че П. Х. М. дължи на *************************: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

******************************************* в размер на 916,28 евро (1 792,09 лева ), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 155,82 евро ( 304,76 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 05.06.2025 г., сумата в размер на 26,68 евро (52,18 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,88 евро ( 13,46 лева), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 05.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 22.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35074/2025г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ******************************************* с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно 1 одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ************************ на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ******************* съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Х. М. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е битов клиент на топлинна енергия за ½ част от процесния имот. Твърди, че ½ част от имота е притежание на Мария Монева М.а. Оспорва подписа на декларация, но не посочва коя декларация и кой подпис. Оспорва размера на претендираната топлинна енергия. Позовава се на решение по адм. д.

№746/2021 г. на ВАС. Оспорва и дължимостта на лихвите. Поддържа, че исковете за дялово разпределение също са неоснователни, тъй като трето лице води дяловото разпределение.Счита, че не са доказани исковете, поради което следва да бъдат отхвърлени. Релевира се възражение за погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД : В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици

Съгласно чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Установено е по делото, че апартамент № *, вх. 1, в

****************************************** е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.

Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства, че П. Х. М. и М. М. М. са съсобственици на апартамент № *, вх. 1, в ****************************************** съгласно нотариален акт за покупко- продажба № *** , том III, рег. № ****, дело № 428 от 2015 г. на нот. М. Г. и нотариален акт за договорна ипотека №16 от 26.01.2017 г. Установява се, че е подадена молба за открИ.не на партида на името на П. М. от 31.03.2015 г. до ******************** и декларация – съгласие от съпругата му М. М. от същата дата, с която дава съгласието си партидата да е на името на нейния съпруг.

Възражението, че ответникът отговоря само за ½ идеална част е неоснователно. На първо място, П. М. и М. М. са съпрузи, поради което на осн. чл. 32 СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи и отговарят солидарно за тях. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Вътрешните отношения между тях се уреждат от общите 3 правила на солидарността. Нещо повече, в разглеждания случай, представената по делото молба-декларация от 31.03.2015 г. за открИ.не на партида за имота при ищеца представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия , а с приемане на предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия възниква облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота, като ответникът е станал страна по договора за доставка на ТЕ с ищеца в съответствие с посоченото задължително за съда тълкуване на ЗЕ. В този смисъл задължителните постановки, приети с ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК, Решение от 30.12.2025 по гр.д. № 13961/2024 г. на СГС, 2Д въззивен състав, Решение № 3445 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 4648/2023 г. на СГС, IV – Д състав. Ето защо пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск е именно ответника.

Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки за абонатен № ******, и според заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот радиаторите са били демонтирани. В банята има щранг – лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО. За двата периода има служебно начисление на ТЕ за щранг- лирата. За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части. В процесния период има поставени два водомера за топла вода. Водомерите са отчетени на 05.05.2023 г. и 08.05.2024 г. като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. От дружеството ****************** са изготвени изравнителни сметки. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия за процесния период са, както следва: топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 175,59 лева за период 2022 г. /2023 г. и 170,46 лева за период от 2023г. / 2024 г.

, топлинна енергия за отопление на имот в размер на 120,55 лева за периода 2022 /2023 и сумата от 113,75 лв. за периода от 2023/2024 г. и топлинна енергия за БГВ за периода от м. 05.2022 и 06.2022 г. в размер на 84,03 лева, а за 07.22/2023 в размер на 573,60 лева, за м. 05 – м. 06 .2022 в размер на 133,57 лева и за периода от м. 07.2022 г. до 04.2024 г. в размер на 660,59 лева. Общият размер на дължимата сума е 2 032,12 лева. Топломерът е преминал метрологични проверки през 28 месеца, вместо през 24 месеца, но топломерът не е сменен през процесния период и при проверка на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Същият е с проверка с валидност до м. 06.2026 г.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен начин потребената и незаплатена от 4 ответника топлоенергия за процесния период в общ размер на 1039,02 евро/ 2032,12 лева/, поради което исковете в предявения размер за главница от 916,28 евро /1792,09 лева/ се явяват установени по основание и размер при спазване на принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК.