Присъда № 364 от 05.06.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 364 от 05.06.2024 г., постановена по НЧХД № 4822/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпила в съда тъжба от М. М. Й., в качеството й на законен представител на малолетния й син В. А. Й., ЕГН ********** против подсъдимата З. И. Т., ЕГН **********, с която й е повдигнато обвинение за това, че на **** г., около 09:50 часа, в гр. София, в ***** (***) „****“, находящо се в ж.к. „****“, ул. „****“ № 27, чрез хващане на малолетния В. А. Й. за лявата мишница и издърпването му към съседното сервизно помещение му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на лявата мишница, довело до болка и страдание, като телесната повреда е причинена на малолетно лице престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пред.2, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Със същата тъжба беше повдигнато обвинение и срещу подсъдимата А. М. Х. отново за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пред.2, вр. чл.130, ал.2 от НК спрямо малолетния В. А. Й., но в хода на съдебното производство и преди даване ход на съдебното следствие тъжбата по отношение на А. М. Х. беше оттеглена. Предвид на това съдът прекрати частично наказателното производство по отношение на подсъдимата А. М. Х. и след влизане в сила на прекратителното определение, делото продължи единствено спрямо подсъдимата З. И. Т..

В съдебно заседание повереникът адв. А. поддържа повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по категоричен начин. Прави кратък анализ на събрания по делото доказателствен материал и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено съответното наказание. Не претендира разноски.

Майката и бащата на малолетния тъжител, в качеството им на законни представители, редовно уведомени, не се явяват в последното открито съдебно заседание по делото.

Защитникът адв. С. излага подробни аргументи за недоказаност на повдигнатото обвинение. Прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като според него не се установявал посоченият в тъжбата механизъм на причиняване на телесните увреждания на малолетния тъжител. Счита, че тези увреждания може да са били причинени от самонараняване, от падане на пода, от действия на другите деца в градината или от действията на помощник възпитателката А. Х.. Заявява, че п***ащитната му не е имала друга възможност, освен да дръпне малолетното дете, защото то е започнало да хапе друго дете и липсата на намеса би довела до посериозни последици. Пледира п***ащитната му да бъде напълно оправдана. Не претендира разноски.

Подсъдимата З. Т. се придържа изцяло към становището на защитника си и иска оправдателна присъда.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата З. И. Т. е родена на *** г. в *****. Същата е българка, българска гражданка, неомъжена, пенсионер, с полувисше образование, с адрес: гр. *****, ЕГН:

**********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимата З. И. Т. не е осъждана.

1

Към месец юни 2022 г. подсъдимата З. И. Т. работела като медицинска сестра в ***** (***) „****“, находящо се в гр. ****. Лицето А. М. Х. работела като помощник възпитателка в същото детско заведение. Малолетният тъжител В. А. Й. бил записан и посещавал ***** (***) „****“.

На **** г. сутринта М. М. Й. - майка на малолетния тъжител В. А. Й. го завела и оставила в посочената по-горе детската ясла, която детето посещавало. Сутрешна смяна този ден били подсъдимата З. И. Т. (медицинска сестра), лицето А. М. Х.

(помощник възпитателка) и други служители в яслата. Около 09:50 часа децата се подготвяли да излизат, за да играят на двора и се били подредили пред изходната врата на занималнята. Понеже всяко от децата искало да излезе първо, възникнал конфликт между малолетния тъжител В. Й. и друго дете на име М., което било поголямо от него, като при този конфликт В. захапал М. за ръката. От своя страна М. бутнал В. на земята, а около тях се скупчили и други деца от групата. Тогава се намесили подсъдимата З. Т. и помощник възпитателката А. Х., за да разтърват децата.

Подсъдимата Т. се опитала да вдигне детето В. от пода, но то не искало да стане и се дърпало. Тогава и за да не се стигне до по-сериозен конфликт между децата, подсъдимата Т. хванала детето В. с дясната си ръка за лявата мишница и го издърпала настрани. Детето отново се дърпало и се опитвало да легне на пода, като в този момент за ръката го хванала помощник възпитателката А. Х., която завела В. в съседното помещение, използвано за кухненски офис, а подсъдимата Т. затворила вратата на помещението, в което останали само А. Х. и детето В.. Подсъдимата Т. пък се заела да обработи раната на ухапаното дете М. След няколко минути помощник възпитателката А. Х. и детето В. излезли от помещението, използвано за кухненски офис, като детето било разстроено и плачело.

Когато същия ден следобед А. В. Й. - баща на малолетния тъжител В. А. Й. го взел от детската ясла, същият забелязал зачервявания по лицето на детето.

Впоследствие родителите уведомили директорката на детското заведение – свидетелката М. К. и заедно с нея прегледали видеозаписите от **** г. При прегледа им видели случилото се в общото помещение на яслената група, но не видели какво се е случило в помещението, използвано за кухненски офис, тъй като в това помещение нямало видео наблюдение. След прегледа на видеозаписа помощник възпитателката А.

Х. признала пред директорката на детското заведение М. К., че в помещението, използвано за кухненски офис е ударила детето В..

На 17.06.2022 г. детето В. Й. било прегледано от съдебен лекар, който установил кръвонасядания и охлузване на лицето, както и кръвонасядане на лявата мишница, които са му причинили болка и страдание.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата З. Т.; показанията на свидетелите М. К. и М.Д.-С; от заключението на изготвената видео-техническа експертиза; от изгледания в съдебно заседание видеозапис на инцидента, както и от приложените писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение на детето В. Й. и справка за съдимост на подсъдимата З. Т..

Реално нито един от свидетелите не е очевидец на случилото се, освен самата подсъдима Т.. Свидетелката М. К. дава показания на база видяното от видеозаписа, като впечатленията си за случая са придобили от този видеозапис и родителите на детето В. - А. Й. и М. Й., които обаче няма как да бъдат разпитани като свидетели в 2 това производство, тъй като поради малолетието на пострадалото лице, те реално, в качеството си на законни представители, осъществяват функциите на частния тъжител в настоящото производство и за тях важи забраната на чл.118, ал.1 от НПК. От друга страна съдът непосредствено се запозна с видеозаписа, като извърши оглед на същия по реда на чл.285 от НПК, тоест възприе случилото се по начина, по който са го сторили родителите на детето и свидетелката М. К.. Реално видеозаписът е найдостоверният източник за случилото се в действителност, тъй като той обективно пресъздава ситуацията, без тя да се пречупва през съзнанието и субективното възприятие на конкретно лице.

От изготвената по делото видео-техническа експертиза и огледа на видеозаписа по реда на чл.285 от НПК съдът установи, че на **** г. сутринта в детската ясла действително е възникнал конфликт между малолетния тъжител В. Й. и друго дете, при който В. е захапал другото дете за ръката. Тогава са се намесили подсъдимата З. Т. и помощник възпитателката А. Х., за да разтърват децата и за да не се стигне до посериозен конфликт между тях. Подсъдимата Т. е хванала детето В. с дясната си ръка за лявата мишница и го е издърпала настрани, като детето се е дърпало и се е опитвало да легне на пода. Именно при това хващане за лявата мишница и издърпването на детето настрани се е получило кръвонасядането на лявата мишница, което съгласно съдебномедицинското удостоверение е с размери 3 на 2 сантиметра, тоест не се касае за някакво сериозно и голямо увреждане на мишницата. От видеозаписа е видно, че освен тези действия няма друг физически контакт между детето В. и подсъдимата Т., няма нанесени удари или други подобни. От този момент нататък за ръката го е хванала помощник възпитателката А. Х., която го е завела в съседното помещение, използвано за кухненски офис, в което са останали само двамата с детето.

Подсъдимата Т. пък се е заела да обработи раната на ухапаното дете. След няколко минути помощник възпитателката А. Х. и детето В. са излезли от помещението, използвано за кухненски офис, като детето е било разстроено и плачело. На снимки 16 и 16А ясно се вижда хващането на детето В. от подсъдимата Т. за лявата мишница, при което явно е причинено описаното кръвонасядане на мишницата, тъй като на следващите снимки от 17 до 21А подсъдимата вече държи детето за китката на лявата ръка и за дясната ръка, опитвайки се да го вдигне, а детето се дърпа и иска да легне на пода, тоест няма как инкриминираното увреждане на лявата мишница да е било причинено от действията на подсъдимата, онагледени на снимки от 17 до 21А. Реално от видеозаписа категорично се установява фактическата обстановка по делото, като съдът приема, че действията на подсъдимата Т. не надхвърлят границите на необходимото и нормалното, с оглед създалата се ситуация. Касае се за малки деца, при които няма как с обяснения и единствено с думи да бъде предотвратен възникналият конфликт. Имало е ухапване от страна на детето В. към друго дете от групата, поради което подсъдимата е следвало да се намеси незабавно и адекватно, издърпвайки детето В. настрани, за да предотврати по-сериозни последици както за ухапаното дете, така и за самия В., с оглед ответна реакция на ухапания към него.

Подсъдимата е действала напълно адекватно и в рамите на допустимото, за да преустанови конфликта. Видно е, че детето В. е продължило да се дърпа, искало е да легне на пода, поради което в случая се е изисквало малко повече сила, за да бъде издърпан, като не е било достатъчно леко хващане за ръката. В тази ситуация подсъдимата е гледала да действа максимално бързо и е разбираемо, защо не е преценявала бавно и спокойно как точно трябва да хване детето, че трябвало да го хване под мишниците и т.н., тъй като целта е била възможно най-бързо да раздалечи децата и да предотврати конфликта, причинявайки на детето В. леки вреди по ръката в 3 рамките на допустимото, но много по-малки от тези, които е можело да настъпят, ако не се беше намесила веднага. Тогава можеше В. много по-силно да ухапе другото дете и в този случай родителите на това друго дете щяха да търсят отговорност от персонала, защо не се е намесил адекватно и не е разтървал веднага децата. Можеше и другото дете, което е по-голямо, в ответна реакция също да ухапе или удари В. и да му причини много по-сериозни увреждания от малко кръвонасядане на мишницата. След непосредствено запознаване с видеозаписа съдът намира, че действията на подсъдимата са били в рамките на необходимото, за да спаси децата от непосредствена опасност, която опасност тя не е могла да избегне по друг начин, освен чрез хващането на лявата мишница на В. и издърпването му настрани, като причинените на детето вреди са по-малко значителни от предотвратените при продължаване на конфликта между децата.

Свидетелката М. К. е директорката на ***** (***) „****“, като от нейните показания става ясно, че тя не е била очевидец на случая, а също е гледала видеозаписите от процесния ден. Споделя, че подсъдимата З. Т. работела като медицинска сестра в яслената група в градината и след оплакване от родителите на В. за установени наранявания по детето, тя решила да прегледа видео-записите. На тях видяла как подсъдимата Т. се опитвала да вдигне детето, дърпала го за едната ръка, но не можела да каже колко силно е било дърпането. Споделя, че по принцип малките деца трябвало да се хващат под мишниците. След това забелязала, че се появила помощник възпитателката, която вкарала детето в кухненския офис, но там нямало камери. Заявява, че не е видяла подсъдимата Т. да удря детето по бузите или по лицето, а просто го дърпала за ръката. На следващия ден помощник възпитателката А. М. казала на свидетелката, че е ударила детето в кухненския офис.