Определение № 2291 от 04.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2291 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501349 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 2 48 ал. 3 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,Агенция за събиране на вземния “ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление:гр.София, чрез юк.Зорница Банкина , против определение № 2747/01.06.2026 г. постановено по гр.д. № 5207/2025 г. по описа на Бургаския районен съд за изменение на постановеното по делото решение № 999/20.04.2026 г. в частта за разноските ,като е оставено без разглеждане искането на дружеството .

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Представителят на ответника по частната жалба-ответник в процеса ,не е взел становище .

За да се произнесе по основателността на жалб ите , настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по делото пред Районен съд- Бургас е образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу А. М. М. с ЕГН 1

**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Б., ул. С., за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор за потребителски кредит с № 044281.02, сключен на 29.6.2018 г. между „Българо-американска кредитна банка“ АД и А. М. М.: 2673,05 лв. - главница; 39,49 лв. - договорна лихва за периода от за периода от 10.9.2018 г. до 10.6.2023 г.; 481.67 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и 67 стотинки) – обезщетение за забава за периода от 11.9.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 1418/05.05.2025г., издадена по. № ч.гр.д. № 3094/2025 г. на БРС.

Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

С решението си от 20.04.2026 г. постановено по делото предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. Чл. 79 ал. 1 ЗЗД ,вр.чл. 9 ЗПК вр.чл. 99 ал. 1 ЗЗД ,чл. 86 ал. 1 вр.чл. 99 ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни .

В мотивите на решението районният съд е приел, че в случая за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника с оглед материалния интереси сложността на делото , няма основание за преразглеждане на извода, че справедливо адвокатско възнаграждение за установителните искове се явява такова в размер на 562,42 евро. Общият размер на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, поради което не следва допълнително да се намалява. Искането за изменение на решението в частта за присъденото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, което е възложено в тежест на ищцовото е прието за недопустимо и е оставено без разглеждане ,тъй като възражението за прекомерност не е направено своевременно – до приключване на устните състезания .

Настоящият съдебен състав споделя изцяло първостепенния съд,към които препраща :

2 изводите на

Съгласно определение № 36 от 26. 01. 2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл.

80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК .

В сучая ответната страна е заявила претенцията си за заплащане на сторените по делото разноски още с отговора на исковата молба ,но списък на разноските и 3 уточняване размера на разноските , състоящи се в заплащане на възнаграждение за адвокатски представител на страната , е представен в последното съдебно заседание по същество ,в което е представен и договор за правна защита и съдействие .

Ищецът още в исковата молба ,без да е известен размера на адвокатското възнаграждение за представителя на ответника ,е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на това възнаграждение –в случай ,че бъде преценено ,че на ответника се дължат разноски .Подобно възражение е направено и в писмената му молба от 06.11.2025 г. ,депозираната за откритото съдебно заседание на 14.11.2025 г. Съдържащото се в молбата искане /подобно на това в исковата молба / се състои в това „съдът да намали същият при съобразяване на дадените разяснения в решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 „ В последното открито съдебно заседание ,в което е приключено събирането на доказателствата и даден ход на съдебните прения , представителят на ищеца не се е явил ,депозирал е писмено становище ,в което не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника,а именно в това заседание ответникът е представил доказателства за размера на това адвокатско възнаграждение и списък на разноски по чл 80 ГПК .

Всичко това действително дава основание да се заключи ,че ищецът-частен жалбоподател не е направил валидно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК ,доколкото възражението не може да бъде априйорно ,без конкретно да е посочен размера на претендираното възнаграждение . Следователно/както бе казано по-горе /, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си п о чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.

Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се основава на възражение за прекомерност, но може и да не се основава на него, а на други съображения. С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските. Недопустимостта на 4 възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК.

С оглед на изложеното, определението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с възможността да го направи до приключване на устните състезания в съответната инстанция, поради което основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, макар и направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и така допустимо, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2747/01.06.2026 г. постановено по гр.д. № 5207/2025 г. по описа на РС-Бургас ,с което е оставено без разглеждане молбата на ,Агенция за събиране на вземния “ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление:гр.София, чрез юк.Зорница Банкина ,по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 999/20.04.2026 г. в частта за разноските и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по молбата по същество .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5