Решение № 185 от 10.09.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Свищов, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.Р.Ц. при участието на секретаря Б.Р.Ц. като разгледа докладваното от Б.Р.Ц. Гражданско дело № 20264150100444 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128 т. 2 КТ , чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221 ал. 1 КТ, чл. 422 ал. 1 ГПК , вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 224 ал. 1 КТ Ищецът С. К. Г. твърди, че между нея и ответното дружество „С.“ ЕАД съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което е изпълнявала длъжността „Кантарджия – контрольор ВИСМ“, но поради системно забавяне в изплащането на дължимото й трудово възнаграждение е упражнила правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и с писмено заявление е прекратила трудовия договор без предизвестие. Посочва, че със Заповед № ***/11.02.2026 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 12.02.2026 г. на посоченото основание. Навежда твърдение, че въпреки прекратяването на правоотношението, ответникът не изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ да изплати реално начислените и дължими възнаграждения и обезщетения. Дължимостта и точният размер на тези суми били изрично признати от самия работодател в издадено от него Удостоверение от 1

23.03.2026 г. Съгласно този документ, общото й изискуемо и неизплатено вземане възлизало на 3 192,15 EUR, формирано както следва: нетни трудови възнаграждения за периода септември 2025 г. - февруари 2026 г. в общ размер на 2 460,00 EUR; Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ (дължимо при прекратяване от работника поради виновно неизпълнение на работодателя) в размер на 697,28 EUR; Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ (за неизползван платен годишен отпуск) в размер на 34,87 EUR. Сочи, че претенцията била предявена по реда на чл. 410 от ГПК, но ответника възразил срещу издадената заповед по ч. гр. дело 1099/2026 г. на РС – П.. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че в полза на ищцата съществува вземане срещу ответника в размер на 3 192,15 EUR, от които 2 460,00 EUR, представляващи сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода септември 2025 г. - февруари 2026 г., 697,28 EUR, представляващи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ; 34,87 EUR, представляващи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 1 ден отпуск за месец февруари 2026; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 01.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. В хода на устните състезания се не явява и не се представлява. В писмено становище заявява, че поддържа исковата претенция и моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

Ответникът „С.“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Р. П. в законоустановения срок е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК. Взема становище, че предявеният иск е допустим - подаден е в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но по същество неоснователен по размер. Не отрича, че са съществували трудови правоотношения между дружеството и ищцата, които са прекратени на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В хода на устните състезания не взима становище. В писмено становище заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли исковете по изложените съображения в отговора на исковата молба. Претендира разноски.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 607/ 2

01.04.2026 г. по ч.гр.д. 1099/2026 г. на РС – П. - „С.“ ЕАД следва да заплати на С. К. Г. ЕГН: ********** сумата: 2460,00 EUR, представляваща трудово възнаграждение по трудов договор за периода от 01.09.2025 г. до 28.02.2026 г.; сумата от 697,28 EUR, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и сумата от 34,87 EUR, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ по прекратения трудов договор със заповед.

Не се спори по делото, че между страните съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „Кантарджия – контрольор ВИСМ“, както и не се спори, че ищцата подала молба с искане за прекратяване на трудовия договор, поради забавено изплащане на трудови възнаграждения.

Видно от представената Заповед № ***/11.02.2026 г. трудовият договор е прекратен по желание на ищцата, поради забавено изплащане на трудово възнаграждение, считано от 12.02.2026г.. Посочено е още, че на основание чл. 221, ал. 1 от КТ на ищцата следва да се заплати една брутна работна заплата, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2026 г. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – 1 ден.

Видно от предоставено удостоверение с изх. № и-361/19.03.2026 г. за дължими суми от трудови възнаграждения и обезщетения по КТ от „С.“ ЕАД, ответното дружество дължи на ищеца суми към датата на напускане /12.02.2026 г./ за трудови възнаграждения, както следва: 09.2025 г. – 107,32 €, 10.2025 г. - 354,42 €, 11.2025 г. – 760,83 €, 12.2025 г. – 648,85 €, 01.2026 г. – 348,11 €, 02.2026 г. – 240,47 €, обезщетение по чл. 221, ал. 1 за м. 02.2026 г. – 697,28 €и обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ – м. 02.2026 г. 34,87 € или общо 3192,15 €.

Представени са и фишове за заплати, видно от които нетното възнаграждение за месец февруари 2026 г. е 972,62 €, за месец януари 2026 г. е в размер на 348,11 €, за месец декември 2025 г. е 1269,04 лева, за месец ноември 2025 г. е 1488,05 лева, месец октомври 2025 г. е 693,19 лева и за месец септември 2025 г. е 1709,89 лева.

При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В 3 тежест на ищеца е да докаже, че между страните по делото е имало трудово правоотношение на посочената длъжност, както и че на посоченото основание - забавено плащане на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение било прекратено, считано от 12.02.2026 г., както и за установяване на твърденията, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не били изплатени начислените трудови възнаграждения за посочения период в посочените размери, както и обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в посочените размери, съответно дължимостта на тези претендирани обезщетения.

Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест за установяване факта на плащането.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ. Не се спори по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е замела длъжността „Кантарджия – контрольор ВИСК“ при ответното дружество, което правоотношение е прекратено със Заповед № ***/11.02.2026 г., на ответното дружество, считано от 12.02.2026 г., поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Следователно ищецътработник е полагал труд при ответното дружество, за който съгласно чл. 128, т.

2 от КТ се дължи възнаграждение. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Същият не оспорва, че трудовите възнаграждения не са изплатени, а с представеното удостоверение за дължими суми от трудови възнаграждения и обезщетения признава тяхното неизпълнение и посочва дължимият им размер, както следва: за месец септември 2025 г. – 107,32 €, месец октомври 2025 г. - 354,42 €, месец ноември 2025 г. – 760,83 €, месец декември 2025 г. – 648,85 €, месец януари 2026 г. – 348,11 €, месец февруари 2026 г. – 240,47 € или общо 2460 €, в какъвто и общ размер вземане се претендира от ищцата. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ за установяване вземане в размер на 2460 € - неплатено трудово възнаграждение за периода месец септември 2025 г. - месец февруари 2026 г., следва да се уважи.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща в уговорените срокове дължимото се трудово възнаграждение при положен възмезден труд, съответно при прекратяване на 4 трудово правоотношение в зависимост от основанието да изплати дължимите обезщетения. Ищцата представя заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение по желание на работника, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, в която е вписано, че се дължи обезщетение по чл.

221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата. Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва дължимото, като не доказа и същото да е било изплатено. Размерът на обезщетението е посочен в представеното удостоверение за дължими суми, издадено от ответника, и в този размер се претендира от ищцата, поради което искът по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал.

1 ГПК вр. чл. 221 ал. 1 КТ за установяване вземане за неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 КТ в размер на 697,28 € следва да се уважи.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 224 ал. 1 КТ. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай няма спор за дължимото обезщетение по реда на чл. 224, от КТ, тъй като ответникът признава, че неизползваният платен годишен отпуск за 2026 г. е 1 ден, както с отговора на исковата молба, така и със Заповед № ***/11.02.2026 г., а видно от удостоверението с изх. № и361/19.03.2026 г. размер му е 34,87 €, в какъвто и се претендира от ищцата.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК , вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 224 ал. 1 КТ за установяване вземане в размер на 34,87 € - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер 1 работен ден, следва да се уважи.

От страна на ответното дружество няма наведени твърдения за изплащане на обезщетенията или възражения за недължимост спрямо тях.

Съдът намира, че производството по гр.дело № 444/2026г. по описа на РС Свищов, в частта относно установяване вземане за законна лихва върху главниците за незаплатено трудово възнаграждение, обезщетение по чл.

221 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ , от датата на подаване на заявлението по чл.

5

410 от ГПК до окончателното плащане, следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като законна лихва върху главниците не е присъждана в заповедното производство, при отчитане, че исковото производство е продължение на заповедното производство и е недопустимо едва в исковото производство да се претендира вземане, което не е преминало през заповедно производство и не фигурира в заповедта за изпълнение.

По отношение на разноските: Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото право на разноски има ищеца, но същият не представя доказателства такива да са сторени, поради което не следва да му се присъждат.

Ответникът следва да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 127,68 евро, както и 2,56 евро –такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.“ ЕАД ЕИК: **, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ЗАПАДНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА, представляван от М.Г.К., че „С.“ ЕАД ЕИК: **, седалище и адрес на управление гр. Свищов, ЗАПАДНА ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА, дължи на С. К.