Решение № 718 от 20.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330113822 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД от Х. И. З. против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД да признае за недействителна клаузата от договор за паричен заем № ............, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът Х. З. твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ........... по силата на който му били предоставени в заем парични средства в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,11%, годишен процент на разходите - 43,14%. Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице, което отговаря кумулативно на следните условия: дееспособно физическо лице, навършена възраст:

25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащ сключването на договора в размер на 600 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месена преди сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният поръчител да не е активен потребител па заемни продукти на дружеството и не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. При неизпълнение от кредитополучателя това задължение, съгласно чл. 12, ал. 4 от договора същият дължал неустойка в размер на 740,20 лева, която се заплащала разсрочено заедно с погасителната вноска. Клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора била недействителна - недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата финансова институция е поставила неизпълними изисквания 1 за предоставяне на обезпечение, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва по кредита.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на старните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От представеното по делото Приложение № ........... към договор за кредит № ............., се установява, че на ищеца е предоставена от ответника сумата от 1200 лв., със срок на кредита – 20 месеца. В приложението са посочени датите на погасителните вноски, с първа такава от .........., като е посочен размер на вноска от 82,99 лв., както и размер на вноска при приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Индивидуалния договор за паричен заем в размер на 120 лв.

С протоколно определение от ............, съдът е задължил ответника на основание чл. 190 от ГПК, да представи намиращ се у него документ, а именно: договор за кредит № ...........сключен с ищеца. На ответника са указани последиците по чл. 161 от ГПК – че ако не представи намиращия се у него документ, съдът може да приеме за доказани твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Ответникът не е представил указания му документ. Поради това, следва да се приеме, че той е създал пречки за установяване на неизгодни му обстоятелства (твърдяната недействителност на договора). Така, на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че между страните е бил сключен договор за кредит № ................по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1200 лв., със срок на кредита – 20 месеца, както и, че в договора е уговорена клауза за заплащане на неустойка – чл. 12, ал. 4, предвиждаща заплащането на сумата от 740,20 лв. при неизпълнение на условията, визирани в чл.

12, ал. 1 от договора, така както са посочени в исковата молба. Представения с последната погасителен план е косвен доказателство за твърденията на ищеца, че съдържанието на атакуваната клауза е именно посоченото, а така също и пряко доказва твърденията, че предвидената в договора неустойка е платима на равни месечни вноски, чиито падежи съвпадат с тези на погасителните вноски по кредита.

По правото:

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените основания за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е нищожен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, първо следва да се разгледа наведеното като възражение основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на тези основания не може да се признае недействителността на процесната клауза, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор 2 за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение, които следва да отговарят на множество високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – 1200 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 12, ал. 4 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. От представения погасителен план и с оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съдът намира, че това е сторено, тоест посоченият размер на ГПР (43,14 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. След като целият договор не поражда действие като недействителен, не пораждат действие и отделните негови клаузи, вкл. клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение. С оглед на изложеното по-горе относно поредността на разглеждане на основанията за недействителност, доколкото се достигна до извод за уважаване на първото от тях по режима на специалния закон с най-тесен обхват – ЗПК, то е безпредметно да се разглеждат останалите наведени аргументи в полза на тази теза.

Въз основа на всичко гореизложено, установителният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

По отговорността за разноски:

При този изход на правния спор, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса.

В производството същият е представляван от пълномощник в хипотезата на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което на пълномощника следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв., с включен ДДС, доколкото същият е регистриран по ЗДДС и е представил доказателства за това – Акт за регистрация по ЗДДС ............

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл. 12, ал. 4, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 740,20 лв., от договор за кредит № ............ сключен между Х. И. З., ЕГН: **********, и „Мъни плюс мениджмънт” ЕАД, ЕИК:

...........

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК: .......... със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6Б, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. З., ЕГН: **********, с адрес: с. Ц......., ул. „Д.... Г..... М............., парична сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК........... със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6Б, ДА ЗАПЛАТИ на Е.... а..... д.......... Е. И....., ЕИК:.........., с адрес: гр. П.......... ул. „Б..............., сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно адвокатско съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4