Решение № 1349 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100514867 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 18911/21.10.20024г. постановено по гр.д. № 70462/2023г. на СРС, ГО, 167 състав и с което са отхвърлени предявените по реда чл.422 от ГПК срещу С. С. К. искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че дължи заплащането на цена на потребена топлинна енергия в периоиад01.05.2019г. – 30.04.2021г. и мораторна лихва върху нея за период 15.09.2020г. – 22.03.2023г., както и цена на услуга дялово разпределение за период 01.03.2020г. – 30.04.2022г. и мораторна лихва върху същата за периода 16.05.2020г. – 22.03.2023г. относно топлоснабден имот – апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, доколкото от събраните по делото доказателства се установява наличие на облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия в описания в исковата молба обект; твърди, че по делото са ангажирани писмени доказателства, от които се установява несъмнено, че ответника е собственик на топлоснобдения имот в процесния период. Счита, че с оглед ангажираните доказателства се установява и основателността на предявените искове. Моли решението да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което исковете се уважат в предявения им размер. Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - С. С. К. чрез особения му представител адв. С., в който изразява становище за правилност и обоснованост на съдебното решение. Поддържа всички възражения направени в отговора на исковата молба, включително и това за погасяване на вземанията по давност. Моли решението на първинстанционният съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ищеца, получил препис от въззивната жалба, не 1 изразява становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за чаастично основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с обективно кумулативно съединени искови претенции, предявени по реда на чл.422 от ГПК срещу ответника С. С. К. за признаване за установено, че на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи заплащането, както следва: 817,42 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 174,74 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.; 46,37 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането; 9,40 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2023г. по ч.гр.д. № 18012/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия да отговаря по предявените искове и ако същия е потребител ищецът установил ли е точното количество на доставена топлинна енергия и съответно нейната цена; претендираните вземания от ищеца погасени ли са по давност.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, 2 публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318 ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110 ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153 ал. 1 ЗЕ / и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 170, том IV, рег. № 13 600, се установява, че на 25.09.2022г. С. С. К. – малолетен към този момент, действащ чрез неговата майка и законен представител К.С.П. – К.а, е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством горецитираните писмени доказателства установи придобиването на правото на собственост от наследодателя на ответника и от ответника по реда на наследяването, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.

Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Липсват както възражения, така и представени доказателства, че за периода от 25.09.2022г. до 23.02.2022г. /когато е издадено постановление за възлагане на недвижим имот – л.18-19 от делото на СРС/, С. С. К. – чрез законен представител или лично след навършване на пълнолетие след 08.10.2010г. се е разпоредил с правото на собственост, а и цитираното постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ е индициращ факт, че именно към датата на издаването му ответикът е бил собственик на процесния недвижим имот.

Съобразявайки посоченото, както и обстоятелството, че настоящото производство не е с предмет установяване на вещно право на собственост, при съвкупната преценка на цитираните доказателства, част от които преки и с материална доказателствена сила спрямо неизгодните за ответника факти и от които е обвързан / нотариален акт и саморъчно изявление на С.л К. в приемопредавателен протокол към постановление за възлагане от 23.02.2022г/, като същевременно няма пречка съдът да съобразява всички факти и обстоятелства по делото, включително и тези, че ответника нито прави възражение, нито представя доказателства, че е умредил вещно право на 3 ползване на друго лице вкл. и майка си – Крала К.а или между същите е съществувало в поцесния период договорно правоотношение и въз основа на което същата със съгласието на собственика е встъпила в облигационно правоотношение с топлофикационното дружество. Предвид посоченото, представената молба – деК.ция – л.23-24 от делото от СРС не установява такъв факт. Следва да се посочи, че към датата на подаване на деК.цията за откриване на партидата на имота в топлофикационното дружество на името на К. К.а, собственика му – С. К. е малолетен, като именно майка му К. К.а е негов законен представител. Факт е, че в молбата-деК.ция не е посочено, че същата действа в качеството си на законен представител на малолетния си син и поради което в ищцовото дружество партидата е заведена на името на К. К.а. Това обстоятелство обаче не променя страните по материалното облигационно правоотношение.

Ето защо, противно на правните изводи на първоинстанционният съд, съобразно горецитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуален договор /молба-деК.ция за откриване на партида и откриването на така/, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот и доколкото не се установи К. К.а да е собственик, вещен ползвател или страна по облигационно правоотношение по смисъла на т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, то ответникът като носител на вещно право на собственост на процесния топлоснабден недвижим имот има качеството на потребител на топлинна енергия за целия процесен период.