Решение № 256 от 13.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330203835 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1030-002572/26.04.2022 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. К.

Н. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.

Аргументира се с недоказване на твърдяната фактическа обстановка и осъществяване на съвсем друга, неправилна квалификация на нарушението, липсата на пълно описание на нарушението, относно възможността на актосъставителя за възприемане на фактическата обстановка и приложението на института на „маловажни случай“ по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се поддържат аргументите от жалбата и се основават на събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 24.03.2022 г. жалбоподателят И. Н. управлявал в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД. Около 11:20 ч. се намирал на кръстовището на бул. „Дунав“ с ул. „Победа“, като се движил в посока от запад на 1 изток, когато се готвил да направи маневра завой на дясно. При разрешена за него сигнализация предприел маневрата. По същото време също на разрешена сигнална светлина от изток на запад неустановен брой пешеходци, сред които и майка с детска количка, също предприели действия по пресичане на пътните платна на ул. „Победа“.

Самата улица била конструирана с две платна за насрещно движение с по две ленти, а между платната се намира разделителна линия (остров). Пешеходците стигнали до разделителния остров и предприели пресичане на западното платно за движение като стъпили на платното за движение и преминали през първата лента за движение в платното. В този момент жалбоподателят Н. вече извършвал маневрата завой на дясно, така че да навлезе по ул. „Победа“. Без да изчака да преминат пешеходците пред автомобила му, той пресякъл траекторията им на движение и преминал през пешеходната пътека непосредствено пред тях. Поведението му било забелязано от позиционирания малко след кръстовището в посоката му на движение полицейски патрул, който извършвал общ контрол за спазване правилата за движение. Целта на полицейските служители била да се контролира конкретно кръстовището, през което преминал и жалбоподателят, и автомобилите, които се движат по ул. „Победа“ в посока юг, т.е. към полицейския автомобил. Полицейските служители били застанали по такъв начин, че имали пряка видимост към кръстовището, въпреки спрелите от дясната страна други автомобили. Това именно позволило на *** Г. Х., който бил в екипа непосредствено да възприеме ситуацията. Поведението на жалбоподателя станало причина и същият да бъде спрян за проверка.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия GA бл. № 11282/24.03.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че има възражения. Срещу акта било пуснато и писмено възражение с № 00-639930.03.2022 г.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за нарушението.

В акта, а в последствие и постановлението нарушението било описано по следния начин: град Пловдив на кръстовището на бул. Дунав и ул. Победа управлява лек автомобил… като извършва следното: 1. Не пропуска пресичащият на пешеходната пътека пешеходец.“

Установява се в хода на съдебното следствие, че процесното кръстовище не разполага със система за видеозаснемане.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.

Х. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмо рег. № 103000-7704 от 14.04.2022 г., докладна записка с рег. № 1030р-6741 от 08.04.2022 г., докладна записка с рег. № 1030р-6526 от 05.04.2022 г., справка за нарушител/водач, писмо изх. № 1367/18.07.2022 г. от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив, писмо изх. № 1937/19.10.2022 г. от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на акта и констатираната от него фактическа обстановка. След надлежното му предявяване свидетелят в подробности споделя за възприятията си и детайлно описва поведението на водача и движението на пешеходците, включително и наличието на жена, бутаща детска количка. Именно този аспект от показанията на свидетеля мотивира съдът да им се довери, като ги прецени като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка.

Със същите аргументи възраженията от жалбата за липса на пешеходци, както и 2 невъзможност за възприемане на обстановката от полицейските служители се счетоха за неоснователни. От една страна, категоричен е свидетелят, че пешеходци е имало, като дори индивидуализира един от тях, по начин който житейски би бил запаметен и възпроизведен пред съда. Това именно е жената, бутаща детска количка. От друга страна, същата тази детайлност не би могла да бъде възприета, ако свидетелят не е имал пряка видимост към конкретния участък от пътя. Същевременно присъствието му там е било именно свързано с контрол на движението и липсва, каквато и да е логика, той да се е поставил в невъзможност от паркираните автомобили за пряка видимост.

Последното би изключило служебните му задължения, както и спирането на жалбоподателя, доколкото последното според свидетеля е станало по повод именно конкретното му поведение по настоящото дело.

От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията на свидетеля. В този смисъл съдът отчете и презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Такива се твърдят от жалбоподателя, но не бяха доказани, затова и обстоятелствата по акта останаха необорени.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е напълно четлив и разбираем и без задрасквания. Той е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той се е възползвал от това си право. Възраженията са обсъдени от компетентни лица от администрацията на сектор „Пътна полиция“, събрани са доказателства по тях и в крайна сметка са приети за неоснователни.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани поведението на водачите при преминаването на пешеходци.

3

За неоснователно се прие възражението от жалбата относно описанието на нарушението, свързано с присъствието на един или няколко пешеходци, както и къде точно е било извършено деянието на жалбоподателя. Както се твърди в самата жалба, процесното място е кръстовище между булевард и улица, пешеходните пътеки са осем на брой, а пътните артерии са с по две пътни платна, които от своя страна съдържат по две ленти за движение. В този смисъл абсолютното детайлизиране на мястото на нарушителя при динамична фактическа обстановка би било проява на прекален формализъм, а и трудно установимо. Затова описанието на мястото на нарушението само като кръстовището на въпросните булевард и улица съдът намира за достатъчно пълно и ясно. От друга страна преценката за непълнота на описанието следва да се прави в светлината на засягане правата на санкционираното лице. Затова и се изисква нарушението да е съществено, т.е. без всякакво съмнение да поставя това лице в невъзможност да разбере в какво точно деяние и на кое конкретно място е извършено.

В конкретния случай е ясно, че това е пешеходна пътека, която е на самото кръстовище, като нарушението не е обвързано с друго противоправно поведение, така че да има съмнение дали е била пешеходна пътека при движение направо. Нещо поведе, твърденията в жалбата са свързани именно с поведение, потвърждаващо на показанията на свидетеля, че движението на водача е било при маневра завой на дясно, без да е нарушавал правилата за движение при светлинна сигнализация, което неминуемо е свързано с разрешителен режим на светлинната сигнализация за пешеходците. По изложените мотиви и възражението не се възприе от съда.

Същите аргументи изцяло важат и за възражението дали действително е имало един или няколко пешеходеца, а в актовете от производството да е описан само един.

Това също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поведението е свързано с принципното положение за непропускане на пешеходци, независимо дали е един или са няколко. Затова и възражението не се възприе.

Колкото до другите възражения относно квалификацията на правната норма, същото ще следва да се обсъди в частта от правна страна на нарушението на жалбоподателя.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Коментираната правна норма обаче регулира обществените отношения, свързани с наличието на пешеходна пътека на пътното платно, без значение дали е налице маневра за завИ.е от страна на водача. Последната хипотеза е регламентирана в чл.