Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2928 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14861/2023
Вид
Решение № 2928
Подписан
27.06.2024
В сила
27.06.2024
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 2928 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330114861 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №7 против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, гр. София чрез Областно управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №22, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. при движение по междуселищен път от с. Б. към с. Г., съставляващ републикански път *****, управляваният от Ц. И. М. лек автомобил „*****“, с рег. № ***** е преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са се увредили двете десни гуми на автомобила.

При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищеца, сключена с МЗП № *****, със срок на действие от *****г. до *****г. В тази връзка на *****г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил.

След получаване на заявлението била образувана щета, а служител на ищцовото дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който са констатирани щети по двете десни гуми марка „*****“, с размер *****, с 80% остатъчна стойност и по предната дясна джанта.

На основание представена от застрахователното лице фактура за смяната на увредените гуми с нови и ремонт на джантата, с доклад по щета *****, ищцовото дружество е определило да бъде изплатено обезщетение от 639,41лв., от които 518,14лв. за двете гуми, 1 след приспадане на овехтяването им, 41,22 лв. - демонтаж, монтаж и баланс, 6лв. тежест за балансиране, 29,38 лв. за изправяне на джантата и 41,67лв. за заваряването на джантата.

Ищецът сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение на основание чл. 410, ал.1 КЗ застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата.

Тъй като щетите по застрахования автомобил са възникнали в резултат на дупка на пътното платно на републиканския път ***** за поддържането, на който съгласно чл.30, ал.1 от ЗП отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“

Сочи, че на ответната Агенция, чрез ОПУ-П. била изпратена регресна покана, за която същата била поканена да възстанови изплатеното обезщетение, но доброволно изпълнение липсвало.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 636,41лв. - главница, представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.10.23г. до окончателното й погасяване.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ -Областно пътно управление - гр. Пловдив, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца.

Оспорва факта на настъпване на ПТП на посоченото място, механизма на ПТП, както и размера и вида на вредите, както и наличието на причинно-следствена връзка.

Не оспорва заплащането на застрахователно обезщетение.

С оглед изложеното моли предявения иск да се отхвърли. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница, съобразно степента на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото писмено доказателство застрахователна полица № *****, със срок на покритие от ***** г. до ***** г. за лек автомобил „*****“, с рег. № № ***** към ***** г. се установява, че за увредения лек автомобил към датата на ПТП е действала застраховка „Каско Стандарт“. Към застрахователната полица са приложени и общи условия. Оттук се установява и първата предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

С декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, управляващата Ц. Г. И. е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП на ***** г. на пътя от Б. към с. Г., при което управляваният от нея автомобил – марка *****, модел *****, с рег. № *****, е пропаднал в дупка в асфалтова настилка, вследствие на което са спукани 2 предна и задна десни гуми на автомобила.

На *****г. е депозирано от управляващия увреденото МПС – Ц. Г. И. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в което е посочено, че движейки се в посока с.

Г. пропаднала в голяма дупка в асфалтова настилка. Спукани са предна и задна десни гуми.

Към заявлението са приложени Свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че същото е собственост на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, както и свидетелство за управление на МПС на Ц. Г., контролен талон и удостоверение за техническа изправност на ППС, от което е видно, че ППС-то не е подлежало на преглед към датата на ПТП.

Въз основа на заявлението е направен опис на претенция от ***** г., в който е отразено, че е увредена джанта лята до степен лека деформация и предна и задна десни гуми ***** до степен подмяна. Въз основа на описа на увредите е дадено опис – заключение за сумата от 636,41 лв.

Приета е като писмено доказателство Фактура от ***** г., в която е отразена стойността на осъществения ремонт за сумата от 919,13 лв. с ДДС

Съставен е доклад по щета № ***** от ***** г., в който е определено обезщетение в размер на 636,41 лв., като така определеното застрахователно обезщетение е изплатено на *****г., съгласно приетото като писмено доказателство преводно нареждане за кредитен превод.

На ***** г. на ответника е връчена от ищеца регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в размер на 636,41 лв., като не са представени доказателства за заплащане на сумата.

От разпита на свидетеля Ц. М. се установява, че си спомня за инцидента през лятото на ***** г., като посочва, че пътувайки от с. Б. към *****, за с. Г., където живее пропаднала в дупка. По завоите имало на две места огромни дупки, плътно вдясно, като не могла да избегне същите, тъй като насреща имало три леки коли. Св. М. посочва, че не е имало обозначение за дупките. След пропадане в дупката си спомня, че светнала лампа на таблото на колата. Свидетелката спряла, дошъл репатрак и се оказало, че и двете гуми десни – предна и задна са спукани. Дошла пътна помощ, като свидетелката леко отбила, за да не пречи на движението, докато дойде пътната помощ. Обадила се за пътна помощ на телефона, който имала на талонче в колата, на което има надпис „асистанс“. След това ходила в офиса на застрахователя под подлеза на бул. „*****“ и попълвала много документи, като при предявяване на декларация и заявление посочва, че подписът и почеркът са нейни, като описанието на събитието също е написано от нея. Спомня си и часа на инцидента – на обед между 12,00 и 13,00 часа, като посочва, че се е движила със скорост между 30-40 км., тъй като завоят е остър. Относно дупката посочва, че била цяла пропаст от 30 см., като липсва асфалт. Относно местоположението посочва, че преди кариерата – трети или четвърти завой, като дупката е била с размери до 50 см. широка. Посочва, че пътят е „прекрасно направен сега, има маркировка и няма дупки“.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по лекия автомобил, като експертът прави и извод за наличие на причинно3 следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка лекият автомобил, е преминал през необозначена и необезопасена неравност, като се открива пълно припокриване на увредените зони с описаните в Опис на претенцията от ***** г. Установява се, че общата стойност на части, материал, и труд, необходими за възстановяване на полуремаркето, по пазарни цени възлиза на 735,30лв. с ДДС като се отчете и остатъчната стойност 80% на автомобилните гуми преди настъпването на повредата.

Съдът кредитира изцяло заключението, като обосновано, пълно и компетентно изготвено.

На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Същите са отразени в заявлението и потвърдени впоследствие от разпитания свидетел.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно найкратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП.

Безспорно се установява, че в резултат на неизпълнение на задълженията по поддържане на съответния участък от републиканския път водачът на застрахованото ППС е претърпял ПТП, изразяващо се в попадане на управляваното от него ППС в непредвидимо, необезопасено препятствие на пътното платно/ нарушено пътно покритие – дупка, при който е констатирано увреждане на посочените в Опис- заключение по щета детайли, като настъпилите вреди за водача на ППС-то са в рамките на претендираните размери и настъпването им е в причинно - следствена връзка с гореописаното ПТП. Установено е и плащането на дължимата за отстраняване на вредата сума от застрахователя на застрахованото лице - увредено от процесното ПТП, което е основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника - АПИ по отношение на застрахователя – ищец.

4

С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното експертно заключение, дори и в по - голям размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, с оглед диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока в общ размер от 650 лв., от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 200лв. - за автотехническа експертиза и 400 лв. - адвокатско възнаграждение.