Решение № 220 от 31.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. ХАСКОВО, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500495 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Г. Н. С. от **** против Решение № 194/19.06.2023 г., постановено по гр.д. № 256/2023 г.

С цитираното решение РС Димитровград е отхвърлил предявените от Г. Н. С. от ***** против „ Нео-Титан“ ООД гр. Димитровград обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1- 3 от КТ, а именно: да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № 5/13.02.2023 г. на *** А.С. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и отменяне на процесната заповед; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност“ ****“ в отдел „ „****“ в „ Нео- Титан“ ООД гр. Димитровград; да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 4650 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението,ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата, която чрез пълномощника си адв. И. обжалва в срок. Твърди, че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Безспорно от събраните по делото доказателства се установявало,че ищцата не е имала желание да бъде прекратен трудовият й договор по взаимно съгласие.

Същата разбрала от прекия си ръководител,че е съкратена, поради което отишла в 1 счетоводството,за да бъде оформено прекратяването на трудовия й договор. Едва при получаването на 17.02.2023 г. разбрала,че трудовото й правоотношение се прекратява по взаимно съгласие, каквото не била изразила и поради което отказала да подпише издадената заповед. Твърди,че е попълнила имената си на дадената й бланка, без да прочете съдържанието, т.като към момента била без очила и че не е имала вола да прекратява трудовия си договор. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на „ Нео-Титан“ ООД гр. Димитровград, с който оспорва подадената въззивна жалба.

Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Счита,че текстът в молбата е достатъчно ясен и че ищцата е попълнила собственоръчно тази молба и не е налице опорочаване на волята й. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. И., поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемия,чрез пълномощника си адв. М. оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа изложените доводи в представения отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд Димитровград е сезиран с искова молба, с която Г. Н. С. от **** е предявила против „ Нео-Титан“ ООД гр. Димитровград обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1- 3 от КТ, а именно: да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед № 5/13.02.2023 г. на *** А.С. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и отменяне на процесната заповед; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност“***“ в отдел „ „***“ в „ Нео- Титан“ ООД гр.

Димитровград; да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 4650 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението,ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Изложените мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивният съд. Пред въззивния съд не се сочат нови доказателства, които да дават основание да се направят изводи, различни от направените от решаващия съд .

За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, районният съд е приел,че е налице валидно прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата Г. С. и ответника „ Нео- титан“ ООД на посоченото основание – чл.325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Отправено е предложение за това от страна на работника, 2 което е прието от работодателя в предвидения в КТ едноседмичен срок от получаването му.

Спазена е предвидената от закона писмена форма. С оглед отхвърлянето на главния иск съдът е отхвърлил и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.

2 и т.3 от КТ. Тези изводи на съда са правилни и както вече се посочи се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи и възражения в противната насока във въззивната жалба са неоснователни.

Основното възражение, наведено в подадената въззивна жалба се свежда до това, че ищцата не е имала желание да й бъде прекратено трудовото правоотношение, а е мислела,че е съкратена, поради което и подписала предложената й молба- образец без да прочете съдържанието й. Този довод въззивната инстанция намира за неоснователен.

По делото е представено и прието като доказателство заявление вх. № 32 от 13.02.2023 г., което заявление е попълнено собственоръчно от ищцата и спор относно това няма. Заявлението е образец, съдържанието е достатъчно ясно и шрифтът е в размер, който позволява да бъде прочетен, дори ако лицето е без очила, както твърди ищцата. В заявлението всъщност има само едно изречение „ Желая да бъда освободен от работа по взаимно съгласие, считано от ….“, което е достатъчно ясно. Няма друг текст, което евентуално да затрудни ищцата да прочете съдържанието и да разбере смисълът на написаното. В случай,че не е разбирала съдържанието на текста и действително не е можела да го прочете е имала възможност, както да поиска разяснения от служителката - св. Б. Д., така и да отиде в деловодството в по-късен час, когато ще може да прочете съдържанието на заявлението. Не би могло да се приеме и това,че е мислела,че подписва молба за отпуск, т.като, видно от показанията на св. Д., е че молбата за ползване на отпуск се подавала при прекия ръководител, а не в деловодството, ред, който е следвало да бъде известен на ищцата.

Не биха могли да бъдат кредитирани показанията на св. Ю. Н., от една страна поради близката й степен на родство с ищцата и евентуалната заинтересованост от изхода на спора и от друга, т.като свидетелката не е присъствала при попълването на документите от ищцата. Дали ищцата е подала молба за освобождаването й от работа по взаимно съгласие и след това, при разговор с близките, евентуално направени консултации,че с оглед възможността да получава обезщетение за безработица са различни условията при прекратяване на трудовият й договор по взаимно съгласие и при прекратяването му поради съкращаване, на някое от основанията, посочени в КТ, е променила желанието си, е ирелевантно. От съществено значение е,че тя лично е подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, работодателят е приел предложението в предвидения седмодневен срок и издал процесната заповед. Ищцата е отказала да получи заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, което е оформено с подписите на трима свидетели.

В подкрепа доводите на ищцата не би могло да се ползва и това,че в представената справка от НАП от 21.02.2023 г. е посочено друго основание за прекратяване на трудовия договор, а именно чл.327 ал.2 от КТ. Релевантно за спора е съдържанието на издадената 3 заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е посочено правилно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Изложеното дава основание на съда да направи извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно,че предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т. 3 от КТ са неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил същите. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция , разноски в размер на 780 лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 24.08.2023 г.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/19.06.2023 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 256/2023 г.

ОСЪЖДА Г. Н. С. от ****, ЕГН – **********, със съдебен адрес **** адв. И., ДА ЗАПЛАТИ на „ Нео – Титан“ ООД гр. Димитровград, ул. „ Простор“ № 21, ЕИК 126629777 сумата от 780 лв. , направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 31.07.2023 г.- датата на обявяване на съдебното решение, за която дата страните са уведомени в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4