Решение № 260115 от 09.12.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№260115 гр. Севлиево,

09.12.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов при участието на секретаря Станислава Цонева сложи за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 1437 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба по чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове по чл. 56 СК, по чл. 59 СК и по чл. 143, ал. 2 СК.

Делото е образувано по искова молба от Г.И.Н., с ЕГН **********,*** срещу Л.М.Г., с ЕГН **********,***.

Страните сключили граждански брак на 28.07.2001 г. в гр. Севлиево. От брака си имали две деца: А.Г.Н., родена на *** г., с ЕГН ********** и Д.Н.Н., роден на *** г., с ЕГН **********.

В момента семейството пребивавало във Великобритания на адрес: 8 Roman Court, Braintree, Essex, CM7 3YW, UK. Отношенията между страните в последните две години не били добри поради несъответствие в характерите между двамата съпрузи, различни виждания за бъдещето на семейството им, липсата на интимност в последните две години, опит на ответницата да блокира и възпрепятства личните приятелства и контакти на ищеца. Двамата имали различни хобита и интереси, понастоящем отношенията им били все повече формални, лишени от взаимност, любов и уважение. След сериозно обмисляне на мотивите за и против ищецът се убедил, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, безполезен повече за тях, за децата и за обществото и в общ интерес било да бъде прекратен. Иска постановяване на решение, с което да бъде прекратен брака между страните, без произнасяне по въпроса за вината, като упражняването на родителските права върху децата Адриана и Даниел да се предостави на майката Л.М.Г., при която да бъде и тяхното местоживеене, и съдът да определи режим за личните им контакти с бащата Г.И.Н. и подходяща издръжка, която същият да им изплаща след развода до настъпване на основания за нейното изменение или отпадане. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата, е подала писмен отговор. Заявява, че иска е недопустим, тъй като не е налице хипотезата на чл. 11 КМЧП, вкл. и съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) No 2201/2003, тъй като и ищецът и ответницата и родените от брака деца, били с постоянно местоживеене, както било посочено и в исковата претенция, само на територията на Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия в последните 20 години. Относно ищецът и трудовото му правоотношение било с местен работодател в Обединеното Кралство.

Родените от брака деца, Адриана и Данаил Николови били родени във Великобритания, винаги живяли само там, учили и продължавали да учат в училища във Великобритания, т.е. освен българското си гражданство, друга връзка с Р.

България нямали, поради което и този иск не бил подсъден на български съд.

Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 КМЧП. В отговор на Brexit Обединеното кралство се присъединило към Хагската конвенция за споразумения за избор на съд от 30.06.2005 г.. Приложимото право , когато и двамата родители са поданици на кралството оставали непроменени, т.е. издръжка на децата следвало да се урежда или с частно споразумение между родителите, каквото в настоящия казус не било приложено или чрез задължително ползване услугите на „Детска издръжка" на територията на Великобритания. Недопустим се явявал и искът за определяне на отношенията между родители и децата, родени през брака, предвид разпоредбата на чл. 85, ал. 1 КМЧП. Ответницата научила за желанието на ищеца за развод от подадената искова претенция и макар, че основанията, изложени от ищеца не отговаряли на действителното положение между страните, след като единия от съпрузите счел, че бракът се е изчерпал и желае прекратяването му, същият следвало да се прекрати, а с оглед запазване уважението между страните и факта, че същите са родители на две непълнолетни деца, не възразява да не се изследва вината в процеса. С оглед пълното дезинтерисиране на ищеца по въпросите касаещи упражняването на родителските права върху родените през брака деца Адриана и Даниел Николови, определянето на тяхното местоживеене и определянето на режим на лични контакти с ищеца, моли за предоставяне упражняването родителските права върху А.Г.Н. и Д.Н.Н. на майката - ответница Л.М.Г., а тяхното местоживеене да остане в семейния дом във Великобритания, Есекс, Брейнтри, Роман кърт 8 / UK,

Essex, Braintree, 8 Roman Court/. Моли за определяне на следния режим на лични отношения на ищеца с децата, а именно: същият има правото да взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с приспиване при бащата и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Претендира заплащане на издръжка за всяко от децата А.Г.Н. и Д.Н.Н., в размер на по 800 лева месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие. Това бил минималният размер на издръжка, присъждан в Обединеното кралство за издръжка на деца, същият бил съобразен с местоживеенето им, жизненият стандарт на страната и на живот, както и предвид факта, че същите посещават и редица извънкласни занимания, съобразен бил и с размерът на получаваното трудово възнаграждение на ищеца и факта, че същият е съдружник и в търговско дружество на територията на Обединеното кралство, а ответницата не била в трудово правоотношение, като семейното жилище било обременено с ипотека. Евентуално при неприемане недопустимост на исковите, се иска допускане на развод между страните без произнасяне по вината, предоставяне упражнаяването на родителските права по отношение на децата на оответницата, определяне режим на лични отношения на бащата с децата, предоставяне на семейното жилище на ответницата и присъждане на издръжка за децата, съобразно подробно изложеното по – горе. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалния си представител, а ответницата чрез процесуалния си представител, заявяват че искат преминаване към производство за развод съобразно представено споразумение. Представят писмено споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, между страните.

С определение от 10.11.2021 г. по делото е постановено преминаване на производството към такова за развод съобразно представеното споразумение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение от 28.07.2001 г., че Г.И.Н. и Л.М.Г. са сключили граждански брак на 28.07.2001 г., за което е съставен акт за граждански брак № **********г. на Община Севлиево. Съпругата е приела да носи фамилно име Г. след брака.

Установява се от удостоверение от **********г., че страните имат, родено на *** г. дете – Д.Н.Н., с ЕГН **********.

Установява се от удостоверение от **********г., че страните имат, родено на *** г. дете – А.Г.Н., с ЕГН **********.

Лично пред съда, съпрузите декларират сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Исковете предявени по делото са били допустими към датата на подаването им в цялост.

Към момента на приключване устните състезания исковете за присъждане на родителските права по отношение на роденото на *** г. дете – А.Г.Н., с ЕГН **********, за определяне на местоживеенето на същата, за присъждане на издръжка за същата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законата лихва при просрочие са недопустими, тъй като в хода на делото - на 21.04.2021 г., детето е навършило пълнолетие и е станало дееспособно, поради което само упражнява правата си, не може да му се определя режим на свиждане и местоживеене, доколкото само следва да определя това, както и не му се дължи издръжка, освен при хипотезата на чл. 144 СК /в който случай самата А.Г.Н. следва да подаде иск/. Съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на решението, съдът взема предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, когато това има значение за спорното право, поради което производството по делото по отношение на тези искове следва да се прекрати като недопустимо.

Представеното от молителите споразумение, отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 СК, в допустимата част от производството, същото е пълно, не противоречи на закона и морала, интересите на ненавършилото пълнолетие дете на страните са защитени, урежда местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните, следва да бъде прекратен, като последиците от развода бъдат уредени съобразно представеното споразумение между тях, което съдът следва да утвърди, без да издирва мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът съобрази и практиката на ВКС, намерила израз в определение № 703 от 18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 711/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и определение № 534 от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, съгласно която е възможно провеждането на помирително съдебно заседание при неявяване на съпруг поради "уважителна причина", като съдът следва да даде ход на делото, ако някой от съпрузите не се яви поради уважителна причина. Преценката дали такава причина е налице е конкретна за всеки случай и се прави от съответния съд. При положение, че е безспорно установено, че неявилата се страна живее за постоянно в чужбина и е представлявана и се установи, че не се е разколебала в изразената воля за прекратяване на брака, следва да се счете, че неявяването ѝ в съдебно заседание е поради уважителна причина.

Постоянното пребиваване на едно лице в чужбина и ангажиментите му там, при положение, че не съществува съмнение в желанието му за развод не може да бъде непреодолима пречка за прекратяване на брака в днешния динамичен живот, когато всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали. В конкретният случай е установено от представените доказателства, че неявилата се съпруга живее трайно в Обединено кралство Великобритания, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на тълкуванието на ВКС в цитираната по – горе практика.

Съдът след като съобрази доходите на страните и постигнатото между същите споразумение, определя държавна такса по допускане на развода в размер на 45,00 лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като следва да се приспадане предварително внесената такса от 25,00 лева, внесена от молителя, и следва да се заплати от молителя допълнително такса от 20,00 лева, съобразно постигнатото от страните съгласие относно вината и разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК. На основание чл. 7, т. 2 от същата тарифа се дължи и държавна такса за издръжката на детето в размер на 331,16 лева, които следва да се заплатят от молителя по сметка на РС - Севлиево. На основание чл. 7, т. 1 от същата тарифа се дължи и държавна такса за споразумението за имуществените отношения в размер на 130,97 лева, които следва да се заплатят от молителя по сметка на РС - Севлиево, съобразно постигнатото от страните съгласие относно вината и разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими и прекратява производството по делото В ЧАСТИТЕ по исковете предявени от Л.М.Г., с ЕГН **********, за присъждане на родителските права по отношение на роденото на *** г. дете – А.Г.Н., с ЕГН **********, за определяне на местоживеенето на същата, за присъждане на издръжка за същата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законата лихва при просрочие.