Определение № 2296 от 03.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2296 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502497 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане о т 11.08.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5560/11.083.2023 г. по ч.гр.д. № 10 599/2023 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 66 907/ 19.07.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател Г.

Е. Б., ЕГН – ********** за вземания, произтичащи от Извлечение от сметка и Договор за потребителски кредит № 720031235594/07.12.2022 г. с настъпил краен падеж както следва:

86,22 лв. – главница по кредита; 83,16 лв. договорна /възнаградителна / лихва за период 25.01.2023 г. – 25.06.2023 г. / крайния падеж / и обезщетение за забава в размер на 83, 23 лв. за период на забава от 25.01.2023 г. до 06.07.2023 г..

Поддържаните от частния жалбоподателя оплаквания са за неправилност на атакуваното разпореждане, искането – за неговата отмяна и издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Видно от данните по делото претендираните от заявителя вземания произтичат от договор за потребителски кредит с банка.

В изпълнение на правомощията си по чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК районният съд е констатирал, че главница в размер над 600 лв. – т.е. главница от 86, 22 лв., не съставляват предоставени по договора парични средства в заем, а дължимите се от потребителя на третото лице – застраховател застрахователни премии за обезпечаване на кредита в полза на банката – които неправилно са включени в чистата стойност на кредита / предоставените заемни средства / и олихвявани с договорената възнаградителна лихва, поради което на това основание искането по отношение на тази част от главницата е отказано. Отказа досежно 1 възнаградителната лихва е мотивиран с нищожност на клаузата за нея на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД / противоречие с добрите нрави / предвид размера й от 40,44 % ГЛП – надвишаващ трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Обезщетението за забава е отказано с мотив, че нарушава императивната забрана на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като се претендира в размер надвишаващ законната лихва - размера е формиран от законната лихва + договорната такава, т.е. обезщетението за забава е 50,44%.

Клаузата на чл.7.2.2. вр. с тази по 7.1 от облигацията предвижда, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от предлаганите му от кредитора застраховки при условията на чл. 19 от облигацията / т.е. по своя воля, без сключването им да е условие за получаването на кредита/ застрахователните премии се превеждат от банката - кредитора по договора кредит, директно по банковата сметка на застрахователя, поради което чистата стойност на кредита се увеличава с размера на тези премии, като същите се включват към дължимата се от потребителя главница по кредита и се олихвяват с договорената възнаградителна лихва – т.е. договорено е увеличаване на главницата с „ кредитираните“ от банката застрахователни премии и тяхното олихвяване. Съдът намира, че тази уговорка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход на потребителя по кредита / без значение задължителен или не и без значение дали премиите са заплатени на застрахователя от кредитодателя при уговорка за връщането им на последния от потребителя /, а не главница. Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства.

В горния смисъл и мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя и извода на съда за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна лихва предвид размера й от 40,44%. Според трайно установената съдебна практика на ВКС максималния размер на лихвата / възнаградителна или такава за забава / следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД - напр., но не само Р № 1270/2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.о.; О № 901/2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о..

За тази нищожност съдът следи служебно и не е ограничен от впоследствие приетата норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК в смисъл, че клауза за лихва над трикратния размер на законната не противоречи на добрите нрави в случаите когато ГПР не надхвърля максимума по чл. 19 ал.

4 от ГПК – както неправилно се поддържа от жалбоподателя. Преценката за нищожността се дължи и в тези случаи и се прави с оглед всички условия и обстоятелства по конкретния договор - в този смисъл Определение № 50 094/15.02.2023 г. на ВКС, Четвърто г.о. по негово гр.д. № 3123/2022 г.. За процесния договор съдът намира да е налице обоснована вероятност за нищожност/неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва в уговорения размер на 40, 44 % / над трикратния размер на законната лихва към датата на сключването на договора / поради противоречие с добрите нрави и съставляваща необосновано високо възнаграждение за кредитора – предвид и факта, че за плащанията по кредита /главница, лихви, разноски / кредиторът е обезпечен посредством сключените в негова полза две застраховки между потребителя и третото лице – застраховател.

Клаузата относно обезщетението за забава е в противоречие със закона – чл. 33 ал. 2 от ЗПК, съгласно който обезщетението за забава, дължимо се от потребителя при изпадането му в забава не може да надвишава законната лихва. В случая тя се претендира и след крайния падеж на основание клаузата на чл. 9.4 от договора – идентична с тази по чл. 19 от същия, според която при просрочие потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху просрочената сума – анюитетната вноска, включваща главница 2 и възнаградителна лихва, като този размер обезщетение за забава / законната лихва + възнаградителната / се претендира и за период след крайния падеж на договора. Така е налице обоснована вероятност клаузата да е и неравноправна като задължаваща потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при допусната от негова страна забава.

За неоснователно настоящият състав на въззивния съд намира оплакването на частния жалбоподател, че заповедният съд бил длъжен уважи заявлението само на база твърдените в него вземания, удостоверени с документа по чл. 417 т. 2 от ГПК, който е редовен от външна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Горното се прилага и в случаите когато вземанията на заявителя имат своето основание в представената облигация, но заявеният им е размер е определен на база нищожни и/или неравноправни клаузи от същата.

Предвид изложеното правилен е постановения отказ по заявлението. Съответно частната жалба срещу него е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане от 11.08.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5560/11.083.2023 г. по ч.гр.д. № 10 599/2023 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по депозираното от банката заявление с вх. № 66 907/ 19.07.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучател Г. Е. Б., ЕГН – ********** за вземания, произтичащи от Извлечение от сметка и Договор за потребителски кредит № 720031235594/07.12.2022 г. с настъпил краен падеж както следва: 86,22 лв. – главница по кредита; 83,16 лв. договорна /възнаградителна / лихва за период 25.01.2023 г. – 25.06.2023 г.

/ крайния падеж / и обезщетение за забава в размер на 83, 23 лв. за период на забава от 25.01.2023 г. до 06.07.2023 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3