Определение № 255 от 23.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. К., 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Д.

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500156 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „К.“ ЕАД гр. С. срещу определение N 177 от 08.02.2026 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е отхвърлена молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение N 463 от 10.10.2025 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд К./поправено с решение N 76 от 08.02.2026 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд К./ в частта, с която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД „Е.И.а“, представлявано от адв.Е.И.а, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС за оказана на ищеца безплатна правна помощ по настоящото дело. Излага съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед положения труд от процесуалния представител на ищеца по предявените против „К.“ ЕАД иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит N 2454501/11.10.2021г. и иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимо платено по нищожния договор, по които релевира, че свършената работа при условията на безплатна правна помощ е една и съща и при заплащането й не следва да се допуска злоупотреба с право. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решение N 463 от 10.10.2025 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд – К., като се присъди адвокатски хонорар в размер на 1

240 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от ЕАД „Е.И.а“, представлявано от адв.Е.И.а, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по предявени от Я. Д. Д., чрез представител по пълномощие еднолично адвокатско дружество „Е.И.а“, против „К.“ ЕАД гр. С. следните обективно и субективно съединени искове: 1. за прогласяване, на основание чл. 22 от ЗПК, нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит N 2454501 от 11.10.2021 г., и 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата в размер на 67.51 лева /след допуснато изменение на иска/, платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит N 2454501 от 11.10.2021 г., както и предявени против „А.“ ЕООД гр. С. 3. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021г. и 4. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за сумата в размер на 123.78 лева//след допуснато изменение на иска/, платена без основание по договор за поръчителство от 11.10.2021г. по договора за кредит N 2454501 от 11.10.2021 г.. В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., с който е договорено на ищеца Я. Д. Д. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДв. , пълномощникът на ищеца – еднолично адвокатско дружество „Е.И.а“, представлявано от адв.

Е.И.а, е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете в размер на общо 1200 лева с ДДС. С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, каквато е била назначена и изслушана в съдебно заседание, както 2 и е поискано и допуснато изменение на предявения срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск. С влязло в сила решение N 463 от 10.10.2025 г. Районен съдК. е уважил всички предявени искове, в това число и тези против „К.“ ЕАД, като е признал за установено, че договор за потребителски кредит N 2454501 от 11.10.2021 г. е нищожен и е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер общо на 67,51 лева, платена без основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит N 2454501 от 11.10.2021 г.. Наред с това са уважени и предявените против ответника „А.“ ЕООД гр. С. искове.

С решението си съдът е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ЕАД „Е.И.а“, представлявано от адв.Е.И.а, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС за оказана на ищеца безплатна правна помощ по настоящото дело. С молба по чл. 248 от ГПК „К.“ ЕАД е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което да бъде намалено на 240 лева с ДДС. С обжалваното определение N 177 от 08.02.2026 г. районният съд е отхвърлил молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение N 463 от 08.02.2026 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, в която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати н а EАД „Е.И.а“ сумата от 480 лева с ДДС – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.

При така установените по делото обстоятелства, присъденото възнаграждение не е прекомерно с оглед вида и броя на предявените искове /установителен и осъдителен/, предмета на доказване по тях, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи, което обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на страната, е налице както фактическа, така и правна сложност на делото, при която присъденото, на основание чл. 38 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер общо на 480 лева с ДДС – или по 240 лева с ДДС за всеки един от исковете, предявени против „К.“ ЕАД не се явява прекомерно. Това възнаграждение попада в рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, като съответства и на адвокатското възнаграждение, предвидено в служеща за ориентир за тези възнаграждения Наредба N 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Освен това, при обективно кумулативно съединение на искове материалният интерес се 3 определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съгласно чл. 2, ал. 5 от посочената наредба, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, като за всеки иск се определя възнаграждение, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение N 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. N 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение N * от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. N 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение N 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. N 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че определеното и присъдено от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС общо за двата предявени иска, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в първоинстанционното производство, е обосновано и съответно на извършената работа, поради което частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „К.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ * /*/, ет. 4, Бизнес център „Б.“, ЕИК *, срещу определение N 177 от 08.02.2026 г., постановено по гр. д.

N 1627/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлена молбата на „К.“ ЕАД за изменение на решение N 463 от 10.10.2025 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд К./поправено с решение N 76 от 08.02.2026 г., постановено по гр. д. N 1627/2024 г. по описа на Районен съд К./ в частта, с която „К.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД „Е.И.а“, представлявано от адв.Е.И.а, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС/ 245.42 евро/ за оказана на ищеца 4 безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5