Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 16.07.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 976/2025
Вид
Решение № 308
Подписан
16.07.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Мария Маркова Берберова Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Несебър, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело № 20252150100976 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В******" *** с ЕИК 8******, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ул. „Г*****“ № ***, представлявано от Ц.М., с пълномощник гл. юк. П.А. против В.Б.Б., гражданка на Руската федерация, родена на *****г. и Л.Е.Н., гражданин на Руската федерация, роден на *****г., двамата с адрес: с. Р****, ул. „Б*****“ № **, бл. **, ет. **, ап. **.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент **, находящ се в с.

Р***, ул. „Б***“ № **, бл. **, ет. ***, със заведена партида в базата данни с аб. № 7*****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобИ.ето му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния 1 оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0****** от 25.10.2022г. за сумата от 91.14 лева и фактура № 00***** от 25.09.2023г. за сумата от 16.76 лева, върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 35.86 лева, считано от 25.11.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 06.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди В.Б.Б. и Л.Е.Н. да заплатят на „В******" *** разделно сумата в размер на 107.90 лева, в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците в размер на по 53.95 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2022г. до 25.09.2023г., с отчетен период по фактури от 05.10.2021г. до 18.09.2023г., както и да осъди ответниците да заплатят на ищеца разделно сумата в размер на 35.86 лева в квоти от по 1/2 от всеки от тях в размер на по 17.93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 107,90 лева за периода от 25.11.2022г. до датата на 2 подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който се изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове. Развиват се съображения в тази насока.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата и възражения по подадения писмен отговор от особения представител на ответниците. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание се явява и поддържа отговора на исковата молба. Не сочи доказателства.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. „потребители“ на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. От представеният по делото нотариален акт /л.12/, съдът приема за установено, че през процесния период ответнцит В.Б.Б. и Л.Е.Н. са собственици на процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в с. Р****, общ.Н****, обл.Б****, ул. „Б*****“ № **, бл. **, ет. ***, ап.****, с идентификатор 6*******, със заведена партида в базата данни с аб. № 7*****. Този извод се подкрепя и от предственото заявление за открИ.е на партида /л.13/, от което се установява, че за процесния недвижим имот е била открита партида при ищеца по искане на ответницата В.Б.Б.. С огледа събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за процесния имот. От изложеното следва, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на назначения на ответниците особен представител относно липсата на доказателства за качеството „потребители“ на ответниците за процесния период.

Съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител на 3 ответните страни за начислено „служебно“ количество вода по партидата на ответниците. Видно от изготвената справка-извелечение /л.8/, в същата е допусната техническа грешка при оформянето на таблицата, изразяваща се в изместване на всички колони с една надясно, поради което данните не отговарят на обозначението на съответната колона. С оглед на това, съдът приема, че по партидата на ответниците не е начислявано „служебно“ количество вода, което съответства и на приложените към исковата молба фактури /л.20 и л.21/ за предоставените ВиК услуги.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че през процесният период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справкаизвлечение на отчет с мобилно устройство /л.8/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 7***** с титуляр: В.Б.Б.. Очевидно за процесният апартамент е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.

32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.

Както се установява от представената по делото справка-извлечение, отчитането е 4 осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера при всички посещения на имота /л.8/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД в претендирания размер общо в размер на 107.90 лева с равностойност от 55,17 евро, платим съразмерно на притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се поставили в положението на неизправна по договора страна и следва да понесат съобразно притежаваните от тях идеални части от процесния имот и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 25.11.2022г. до датата на подаване на исковата молба – 05.08.2025г., възлизащи общо в размер на 35.86 лева, също платима съразмерно на притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот.