Решение № 374 от 18.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Благоевград , 18.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200500341 по описа за 2021 година

Въззивното производство е образувано по жалба на ищците П.К. и Б.Н. против решение №909475/07.12.2020г. по гр.д. №1173/2016г. по описа на БлРС. В нея са повторени фактическите твърдения от ИМ, изложени са съждения за това, че те са доказани от събраните доказателства и въз основа на това е обосновано, че решението е неправилно. Иска се неговата отмяна в съответната отхвърлителна част и постановяване на ново по същество, с което да бъде уважен изцяло искът на ищците. Заедно с това се поддържа искане за отмяна на същото в частта, с която е уважен насрещният ревандикационен иск и отхвърляне на същия. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В депозирания отговор на въззивната жалба се сочи, че с обжалваното решение е приложен правилно материалния закон и са спазени процесуалните правила. Ето защо е застъпено, че атакуваното решение следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

В настоящото производство не са приети нови доказателства по реда на 1 чл. 266 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от Удостоверение за наследници № 1239/25.05.2016г. , че общата наследодателка на страните е Т.М. Н., починала на 08.03.1986 г.

Нейни наследници са дъщеря й С.Х.Т., и ответниците -ХР. М. М. и АС. М. Н.

– дъщеря и син на починалия преди нея на 26.05.1957 г. неин син М.Х.- Н..

Към момента на завеждане на делото е починала и С.Т., чиито законни наследници са дъщеря й П.К. и по заместване наследчичката на втората й дъщеря Б.Н..

Процесният имот, описан в първия акт за собственост като парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на град Благоевград е идентичен с поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със заповед РД -1832/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: град Благоевград, п.н. 2700, улица „адрес" №41, с площ: 470кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по преходен план: 169, кв. 42, парцел: 8, при съседи: *****************.

Видно е от заменителен протокол от 1956 г., че на общата наследодателка на страните е предоставен в собственост недвижим имот, представляващ парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на Благоевград.

Т.М. Н. е придобила правото на собствеността върху имот на основание обезщетяване за отчужден неин имот, реализирано с нот.акт №143, т.1,дело №261/1959г. , съставен от Благоевградски народен съдия, както и с нотариален акт № 86, том 1, дело № 152 от 1959 г. за собственост на недвижим имот придобит по регулация, удостоверено от Благоевградски народен съдия. Установява се от съдържанието на последния, че в собственост на Т.Х. Н. са придаваемите части в регулация към парцел VIII, пл. № 2415, в кв.42, които са следните части: 62 кв.м. от пл.№ 2414 бивша 2 собствевност на Х.З., 73.50 кв.м. празно място от имот пл.№ 2419 бивша собственост на А.Л.Р., 71.70 кв.м. празно място с пл.№ 2421 бивша собственост на И.Н.. Имотът е индивидуализиран с площ от 484 кв.м. и съседи

С.Г.М., А.С.Г., С.К.Б. и улица.

Не се спори от страните по делото относно собствеността върху жилищната сграда, построена от С.В.Т. и С.Х.Т. след учредяването в тяхна полза на суперфиция с нотариален акт № 139, том 1, дело №306 от 1959 г. от Т.Х. Н.. Последната е отстъпила право да се построи върху собственото й дворно място в Благоевград, представляващо парцел VIII, пл.№ 2415 в кв.42, с площ от 485 кв.метра - една жилищна сграда съгласно предвидения архитектурен план. С нотариален акт № 154, том II, дело № 363 от 1965 г., приобретателите на горното право на строеж са признати за собственици на построената по силата на това право жилищна сграда в парцел VIII, пл.№2415 от тв.42.

От своя страна С.Х.Т. се е снабдила с нотариален акт № 76, том 1, рег.

№ 687, дело № 76 от 1998 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който е признава за собственик по давностно владение на парцел VIII, пл.№ 169 в кв.42, целият с площ от 474 кв.метра, при съседи: С.Г.М., наследници на А.Г., С.К.Б. и улица.

В полза на ответниците е бил съставен констативен нотариален акт № 47, том втори, рег. № 3765, дело № 241 от 2008 г. за право на собственост върху недвижим имот , с който ХР. М. М. и АС. М. Н. са признати са собственици по наследство на по 1/ 4 идеална част за всеки от тях от поземлен имот с идентификатор **************, с административен адрес:

Благоевград, ул. „адрес“ № 41 с площ от 470 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване до 10 метра. Видно е от писмените доказателства, че ответницата Х. М. е заплащала данък за недвижимия имот и данък смет през 2010г. , 2011г. и 2013г.

В хода на настоящото производство, ответникът А.Н. е дарил на ответницата ХР. М. М., своята ¼ ид.ч. от имота с нотариален акт № 174, том четвърти, рег. № 10941, дело № 697 от 2017г.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че УПИ - VIII, пл.№ 2415 в квартал 42 по плана от 1955г. е образуван, като в 3 него попадат - площ от имот пл.№ 2415, от имот пл.№ 2414, площ от имот 2419 и площ от имот пл.№ 2421. Посочено е , че върху УПИ - VIII, пл.№ 2415 в кв.42 е отразена жилищна сграда с размери 9.00 м. х 7.20 м. или застроена площ от 64.80 кв.метра.Експертът посочва, че в плана от 1997 г., процесният имот представлява УПИ – VIII, пл.№169, в квартал 42 с площ от 465 кв.метра.

От разписния лист към този план е видно, че имот пл.№ 169 - дворно място е записано на Т.Х. Н.. В имота е отразена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 99 кв.метра. Експертът е констатирал, че нот. акт за суперфиция не е отразен в разписния лист към плана от 1997г.

Като свидетели са разпитани двама съседи, живеещи в имоти от две различни страни на процесния. Свид. Петров твърди, че има наблюдения върху имота от 1998г. , когато е започнал да живее в съседство и от тогава знае, че в имота живее С.Т. сама, а нейните дъщери са я посещавали често.

Категоричен е, че не познава наследниците на брата на С.Т. – М. Н. и не ги е виждал в имота. Установява, че дъщерите й П. и Д. в имота са засаждали градина и дръвчета, а след смъртта на С.Т. и на дъщеря й Д., грижита за същия са от дъщерята на последната – Б., Б. според него е направила барбекю в двора. Категоричен е, че не познава Х. и А..

Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че не кредитира заявеното от същия свидетел, че доколкото знае баба Т. е оставила парцела на баба С., а апартаментите, които е имала на сина си. Не се сочи кой е източникът на знанието за тези факти, след като свидетелят не познава баба Т.. Заедно с това твърдението не кореспондира с други доказателства в делото и е общо и неясно. Т.е. не се сочи, дали страните са извършили приживе доброволна делба, всички наследници на Т. Н. ли са участвали в нея. Заедно с това липсват твърдения от страните и доказателства Т. Н. да е имала апартаменти, които да е оставила на наследниците на сина си М. Н..

Свид. Стоименов твърди, че живее в съседен на процесния имот вече 60 години и помни от детството си, че в последния са живели баба Т. и дъщеря й С. със съпруга й. Свидетелства, че след смъртта на баба Т. през 1986г. в имота е останала да живее само нейната дъщеря и децата на последната са идвали често в имота и са се грижили за него.

Свидетелят твърди, че не е присъствал на разговори дали имотът трябва 4 да се дели или е само на С.Т., както и че той лично не е виждал след смъртта на баба Т. да го посещават ответниците Х. и А.. Свидетелят помни, че в него са отглеждани зайци от ответницата, но не помни през кои години.

Като свидетел е разпитан и синът на ответницата Х. М., който заявява, че имота е посещавала най – много майка му и той и брат му като деца.

Твърди, че е израстнал в къщата в този имот, защото са го оставяли при баба Т.. Сочи, че майка му и С.Т. са имали нормални отношения, не са имали дрязги и караници, както и че баба С. никога не ги е отблъсквала от имота.

Заявява, че никой и никога не му е казвал на него, на брат му и на майка му, че нямат право да ходят в имота, както и че никой не ги е гонил от него. Сочи и че не е чул баба Т. да е дала имота само на баба С.

Свидетелят установява, че имотът винаги е имал желязна портална врата към двора, която от около 10 години се заключва, а преди това не се е заключвала. Твърди, че сега я заключва братовчедка му Богдана.

Въз основа на установените факти, решаващият състав приема следните правни изводи :

По установителния иск за собстеност с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК :

Ищците П.К. и Б.Н. заявяват в делото, че са придобили правото на собственост върху целия имот с идентификатор ************** по КККР на Благоевград на основание наследяване от С.Х.Т., първата от които нейна пряка наследница, а втората е законен наследник на починалата дъщеря на С.Т. - Д. Т.. За да придобият имота на основание сочения придобивен способ, те следва да докажат, че той е бил в патримониума на наследодателката им.

Поддържат, че тя го е придобила на основание давностно владение, започнало от 1986г., през която година е починала Т. Н., и продължило до смъртта през 2013г. на С.Т..

Установи се от писмените доказателства в делото, че Т. Н. е придобила по възмезден начин, по силата на обезщетение за заменен имот и чрез придаваеми по регулация части от съседни имоти правото на собственост върху парцел VIII, планоснимачен № 169, в квартал 42 по плана на град Благоевград, който е идентичен с поземлен имот с идентификатор 5

************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със заповед РД -18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК. Правните последици на горните придобивни способи са настъпили през 1959г. и до смъртта си на 08.03.1986г. Т. Н. не се е разпореждала с правото на собственост върху имота. Поради това след смъртта й 1/2 ид.ч. е придобит по наследство от дъщеря й С.Х.Т., а другата ½ ид.ч. е придобита от ответниците, които са наследници на починалия й син М.

Н..

Не е спорно в делото, а и от свидетелските показания се установява, че след смъртта на общата наследодателка в имота са останали да живеят С.Т. и съпругът й, като са живели в него и построената от тях къща до смъртта си.

Тези факти сочат на реализирана фактическа, както върху нейната наследствена част, така и върху наследствената част на ответниците. По отношение на наследената от С.Т. ½ ид.ч. тя е своила имота, т.е. реализирала е владение, тъй като е знаела, че тази час е нейна собствена. По отношение обаче на ½ ид.ч. придобита по наследство от ответниците, С.Т. е упражнявала фактическа власт върху чужда идеална част. В ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК е прието, че в хипотеза на наследяването като общо правоприемство, владението е част от имуществото на наследодателя и с преимането на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Прието е в същото решение, че след като основанието на което съсобственикът, в случая С.Т. е придобила фактическа власт върху вещта, а именно наследство, то признава такава и на останалите съсобственици Х. и А.. Това основание прави упражняващия фактическата власт държател на частите на другите съсобственици и така се счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Ето защо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Изложеното предполага този съсобственик в спор за собствеността на целия имот да докаже, че е престанал да държи тези ид. части за другите съсобственици, а е започнал да ги държи за себе си, т.е. да ги свои, както и че промяната в намерението му да свои е доведено до знанието на другите съсобственици.